адв. Андрей Дамянов, НПО: Електронизация, реформа във финансирането и дигитализация на здравната статистика са основните приоритети, които трябва да залегнат в новата здравна стратегия

Да живеем по-дълго без болести – това е новата концепция в световен мащаб, която гарантира устойчивост не само на здравните системи, но и на обществата. Това трябва да бъде и основната цел на новата здравна стратегия на България в следващите 10 години. Около тази идея се обединиха участниците в първия панел на Седмия годишен фарма форум, организиран от сп. „Мениджър“, който се провежда днес в столичния София Хотел Балкан.

Електронизация, реформа във финансирането и дигитализация на здравната статистика са основните приоритети, които трябва да залегнат в новата здравна стратегия, посочи адв. Андрей Дамянов, член на УС на НПО и член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от квотата на пациентските организации. В Хоризонт 2030 трябва да бъдат заложени такива мерки, че да бъде повишено доверието между лекари и пациенти. В тази връзка, нашите очаквания са подобряване на условията, в които българският пациент се лекува, допълни той. Това задължително включва електронизирането на здравеопазването, което значително ще облекчи проследяването и правилното назначение и използване на терапии. Ние очакваме реформа и във финансирането така че пациентите да получават достатъчно добри грижи без да се налага да доплащат, посочи още той.

Устойчиво развитие в здравната система може да се постигне само тогава, когато решенията са резултат на диалог в сектора, а промените в него трябва да се случват еволюционно, посочи д-р Даниела Дариткова, председател на Парламентарната комисия по здравеопазването, която е модератор на панела, посветен на институционалните политики.

Хоризонт 2030 е нещо сериозно, тъй като здравните системи са изправени пред тежки предизвикателства, коментира Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването. Какво сме готови да възприемем в новата здравна стратегия? В последните пет години отделяхме повече внимание на лечението. Новата идея е да живеем по-дълго без хронични и тежки болести, посочи той. Това не е добре за фарма индустрията, но е добре за публичните системи, защото само тази философия може да гарантира устойчивост на здравните системи и удължаване на жизнения цикъл на всеки без заболявания, които имат нужда от сериозни ресурси за лечения, обясни той. В Европа средното удължаване на продължителността на живота без болести е 7 г. Новата цел е този период да стане поне 10 години, допълни зам.-министър Пенков.

Засилване на социалната роля на фармацевтите може да бъде важен елемент за устойчивостта на здравната система в бъдеще, заяви Асена Стоименова председател на Български фармацевтичен съюз. Всеки втори пациент взима неправилно своите лекарства, а това в крайна сметка означава повече разходи.

В този смисъл аптеките вече не би трябвало да се възприемат само като търговски обект, защото е установено, че там, където фармацевтите имат и социална роля, разходите за лекарства намаляват с поне 20-30%, добави тя. Асена Стоименова изрази и надежда в най-скоро време да влезе в действие системата за електронни рецепти.

Електронната рецепта би трябвало да се реализира до края на годината, имам уверението на здравно министерство, че това ще стане, отбеляза в отговор д-р Дариткова.

Остойностяване на услугите и преминаване към по-активен режим на работа с пациентите, включително и по отношение на това те да бъдат стимулирани реално и редовно да осъществяват своите профилактични прегледи е сред основните задачи за следващите години, смята д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Здравното ограмотяване на българския гражданин също трябва да залегне като основна политика не само в системата на здравеопазването, но и в образователната система, коментираха още участниците в дискусията.

До 10-15 години профилът на работната ръка в България сериозно ще се промени и средната възраст на работещите ще е 50 години. Здравната стратегия няма как да не отчита този фактор, обърна внимание Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM . Това означава, че профилактиката трябва да стане основен стълб на модерното здравеопазване, заяви той. Вторият стълб е ранна диагностика. Здравната стратегия трябва да отчита, че броят пациенти с болести, характерни за повишаването на възрастта ще се увеличава. И третият стълб е дигитализацията, защото това ще означава реално да преместим сегашния фокус от транзакцията, плащането на лечения и лекарства, към реални резултати, обобщи Деян Денев.