Неправителствените организации остават без държавна подкрепа за услугите по превенция и грижи за ХИВ.

В разширен репортаж на Мария Чернева по БНТ в рубриката „След новините”, Анна Любенова (фондация „Инициатива за здраве”, София), Елена Биринджиева (сдружение „Здраве без граници”, София) и Нела Иванова (сдружение „Доза обич”, Бургас) говорят за последиците за услугите по превенция и грижи за ХИВ, предоставяни от неправителствените организации, след спиране на държавното финансиране в края на юни и за цялостното отражение върху националния отговор срещу ХИВ.

Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария (Глобален фонд) оттегли подкрепата си за ХИВ в страната през 2017 година. С това се прекрати и подкрепата на неправителствените организации за предоставяне на услуги по превенция и грижи близо до общността. Плавен преход към устойчиво държавно финансиране за тези дейности не се случи. От 2017 година насам, Министерство на здравеопазването (МЗ) обявява „на посоки” обществени поръчки (две до момента) без логическа рамка, последователност и приемственост.

В края на юни приключи изпълнението на договорите по втората обявена от МЗ обществена поръчка за ХИВ за период от 12 месеца. Нова процедура до момента не е обявена. С това, след 12-месечен период, първата „по-дългосрочна” държавна подкрепа за услугите по превенция и грижи за ХИВ спря. Фондация „И” като част от Консорциум „И.З.И.” ДЗЗД (заедно със сдружение „Здраве без граници” и фондация „Инициатива за здраве”) бе изпълнител на дейности по поръчката за гр. София, а като партньор на сдружение „Съучастие” – и за гр. Варна.

Досегашният опит показва, че от момента на обявяване на обществената поръчка до нейното финализиране и подписване на договорите за изпълнение са необходими седем месеца. За да имаше приемственост сега, МЗ трябваше да е обявило нов конкурс през ноември 2019 г., също както процедира при обявяване на ежегодните търгове за закупуване на антиретровирусните медикаменти за лечение на ХИВ – най-малко четири месеца по-рано преди да е приключило изпълнението на действащите договори за доставка.

Със или без обществени поръчки обаче, финансирането за ХИВ, което Глобалният фонд предоставяше в страната остава без алтернатива. Неправителствените организации с опит в областта по-рано през годината изразиха ясно становище, че е необходим нов механизъм за държавна подкрепа на превенцията и грижите за ХИВ. Това показаха резултатите от изследване сред 27 граждански организации, реализирано в рамките на проект МОСТ – партньорска застъпническа инициатива на сдружение „Здраве без граници”, фондация „Инициатива за здраве” и фондация „И”.

От 2017 година насам, след оттеглянето на Глобалния фонд от страната, отчитаме единствено негативни последици за националния отговор срещу ХИВ. Те са най-осезаеми по отношение на превенцията на ХИВ и подкрепата на засегнатите от заболяването, които като дейност бяха изцяло финансирани от донора, но не по-малко негативни последици отчитаме и по отношение на лечението. Въпреки че медикаментите за ХИВ винаги са били осигурявани от държавата, със средства от Глобалния фонд бе създаден оперативен резерв от антиретровирусни медикаменти, който години наред тушираше проблемите с обществените поръчки за лекарства за ХИВ. Той бе „резервният план” при проблеми на МЗ със снабдяването с медикаменти и единствено благодарение на него не се нарушаваше непрекъснатостта на лечението на пациентите. След оттегляне на донора от страната МЗ отказа да поеме отговорност за поддържането, разширяването и обновяването на резерва, както и не предложи алтернативен на него вариант, и с лека ръка реши поетапно той да бъде ликвидиран. Така се стигна тази година до изчерпването на ключов медикамент за лечението на ХИВ и разчитането на дарение за неговото набавяне. Ситуации като тази ще продължават да се повтарят докато МЗ не предприеме необходимите мерки, с който да гарантира наличието на лекарства в условията на криза.

В края на годината приключва действието на настоящата Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (2017-2020 г.), която е основополагащият и ръководещ национален документ. Процедура по обсъждане и разписване на нова за следващ програмен период до този момент не е инициирана.

Източник: http://aidsbg.info/

Translate »