Болниците леко оздравяват

Една трета от 30-те болници с най-много приходи и пациенти са частни.

През миналата година 24 от големите клиники работят на печалба, докато две години по-рано на загуба беше всяка втора.

Най-големи приходи има групата „Аджибадвм сити Клиник“, следвана от „Булфарма“ на д-р Михаил Тиков.  

Болниците са наистина особен бизнес. Държавата регулира цените, плащанията и максималния брой на приеманите пациенти. Освен това е собственик на повечето клиники и след като ги пусна да трупат дългове, сега ги пази от частната конкуренция.

В тази среда отчетите на болниците изглеждат почти „нормални“: в топ 30 приходите леко растат, а най-сетне и огромният процент работи на печалба. Цели 24 от най-големи-те болници в топ 30 са работили на печалба през миналата година в сравнение с 14 предишната година, като кумулативно секторът за първи път е на плюс през годината, макар и само от 1.4 млн. лв. През 2017 г. най-голе-мите болници общо са на загуба от 22 млн. лв. (виж таблицата). Това показва, че ефект от финансовите стандарти за работа на държавните клиники, въведен от здравния министър, има. Проблемът със задълженията обаче не е решен – те леко се увеличават в сравнение с предишната година.

Накратко, големите стават малко по-едри, а вече почти 1/3 от „болничните“ гиганти са частни. И въпреки масовите оплаквания от работещи в сектора и от пациенти с малки изключения секторът не изглежда пред фалит. От лидерската класация всъщност отсъстват две държавни черни дупки – военна и правителствена болница, които поглъщат милиони от данъкоплатците, но не съставят отчети и финансовото им здраве е скрито от публиката.

Откъде идват милионите

Основните приходи на болниците са от работа по клинични пътеки по договор със здравната каса. Дори и да искат да приемат повече пациенти от лекуваните при тях обаче, те са ограничени с лимит, наложен от НЗОК. Самите клинични пътеки в по-голямата си част не са увеличавани от повече от 10 години и не отразяват нито необходимите консумативи и лекарства за пациентите, нито сложността на операцията или боледуването, нито пък заплатите на медицинския екип и разходите на болницата.

Приходите от НЗОК формират средно 80% от приходите на всяка болница – държавна или частна. Най-голема сума приходи извън касата има “Аджиба-дем сити клиник болница То-куда”, която отчита 25 млн. лв. допълнителни постъпления. Но все още повечето болници, особено по-малките провинциални клиники, са напълно зависими от здравната каса, тъй като почти нямат доплащания. Клиниките имат плащания и от здравното министерство за преглед и лечение на спешни пациенти.

Голямо перо от приходите на болниците, които предлагат химиотерапия, с което те попадат в топ 30, са онкомедикаментите, които касата заплаща и директно се прилагат на пациентите. През миналата година здравната каса е платила 416 млн. лв. за онколекарства на 41 лечебни заведения. Има болници, при които приходите от здравната каса от лекарства са два пъти по-големи от тези от клинични пътеки – например една трета от приходите на втората по големина болница в България – варненската “Св. Марина”, представляват онко-медикаментите. Комплексният онкологичен център – Пловдив, пък е получил 15.3 млн. лв. по клинични пътеки и 36 млн. лв. за лекарства, а частната “Сердика” в София е с 10 млн. лв. от касата за работа по клинични пътеки и 20.7 млн. лв. за онко-медикаменти.

Другите два източника на приходи за болниците са доплащанията от пациенти лично в брой или чрез застрахователни фондове. Плащанията за избор на екип и на лекуващ лекар са ограничени от наредба на здравното министерство и те могат да са най-много 900 лв. за екип и 500 лв. за лекар. Отделно от това болниците могат да събират допълнително средства за услуги и консумативи, които не се покриват от здравната каса. Всички болници имат ценоразписи, като според тях те могат да искат от пациентите доплащане за най-различни услуги -единична стая, пране и смяна на чаршафи, сестрински пост, санитарни грижи, съхранение на багаж, допълнителни изследвания, храна, почти задължително за раждане, дори включително и за това болницата да подготви документ за дължимата сума от пациента. От тази година клиниките са длъжни да публикуват ценоразписа си на сайтовете си, в самата болница и в регистър в здравното министерство, за да могат пациентите да се ориентират. Тези доплащания в по-голямата си част са в брой и по-рядко от допълнителни доброволни здравни застраховки. Плащанията към болници от застрахователи са под 100 млн. лв. през миналата година, което на фона на приходите им от над 1.5 млрд. лв. е много малка сума. Отделни разбивка по приходи от плащания, здравната каса, здравното министерство и дарения за топ 30 липсва.

През миналата година инвестициите на фармацевтичните компании в клинични изпитвания в България са били около 150 млн. лв., като част от тях са за заплащане на болницата за самото провеждане и изследванията на пациентите, както и за хонорари на медицинските екипи.

В приходите на болниците много малко на брой са от чистс частните пациенти – български или чужди граждани, както и  неосигурените, които плащат в брой за лечението си. Лекуваните чужденци като цяло са малко на брой, особено в държавните болници – например “Пирогов” има само 85 чуждестранни пациенти според отчета му, но пък те са донесли приход от близо 370 хил. лв.

Кои са най-големите

По традиция най-голямата като капацитет и заплатена дейност единична болница е “Св. Георги” в Пловдив, следвана от варненската “Св. Марина”. В класацията на 30-те най-големи болници има девет частни, като с най-големи приходи е едната софийска болница от групата “Аджибадем сити клиник” -“Токуда”, следвана от “Аджибадем ”, която обединява две болници в София – кардиологична и онкологична. На пето място е първата по приходи държавна болница в София – “Пирогов”.

Ако се пресметнат приходите на болниците, чийто мажоритарен собственик не е държавата, на първо място по приходи с четири болници и медицински центъра би се класирала групата „Аджибадем”, която е основно собственост на едноименния турски холдинг, чийто мажоритарен акционер е малайзийският държавен инвестиционен фонд Khazanah Nasional Berhad чрез две свои компании. Механично събраните приходи на българските болници и поликлиники под шапката на групата са 225.7 млн. лв.

Следва веригата от шест болници и медицински центрове в национален мащаб “Булфарма”, собственост на д-р Михаил Ти-ков, която през миналата година има общо приходи от здравни услуги в размер на 194.5 млн. лв. С най-голям оборот и брой пациенти в групата са болниците “Софиямед” и “Пълмед”, като пловдивското дружество отчита и най-висок марж на печалбата в топ 30.

Най-големи са загубите, натрупани от частната „Уни хоспитал“ в Панагюрище – над 15 млн. лв., като причината според болницата е, че НЗОК не е възстановила напълно разходите за лечение на пациентите им.

Въпреки че е намалила тройно загубата си от предишни години, софийската „Пирогов“ е нагледен пример как в здравния сектор се трупат минуси въпреки усилията на болничния мениджмънт. Министерството на здравеопазването е заплащало средно 33 лв. на преминал пациент в спешните отделения и през миналата година Пирогов е получил сумата от 4 млн. лв. за всички над 185 хил. преминали пациенти. Себестойността на процедурите им само по диагностика, без в това да бъде включен лекарският труд, е около 65 лв. Само тежките случаи от линейките, които са средно 20 всеки ден от годината, многократно надхвърлят тази сума. Въпреки това директорът проф. д-р Асен Балтов е доволен, че субсидията за спешните случаи е увеличена от здравното министерство и разликата между себестойността и плащането намалява. Проблемът е, че същата сума получава всяко спешно отделение във всяка болница в страната, макар там да не се извършват толкова високоспециализирани изследвания,както в Пирогов.

В приходите на болниците много малко на брой са чисто частните пациенти.

2.4 млрд. лв. е платила НЗОК на болниците през 2018 г. Най-големите 30 болници са получили 1.25 млрд. лв. от тях.

Източник: Капитал