Болници на самотек. Ще им помогне ли новият модел на Ананиев?

Р. К. е на 47 години от Кула. Един ден тя получава тежък кръвоизлив и силни болки, очевидно става дума за гинекологичен проблем. Близките й бързо я откарват до най-близката болница – тази във Видин. Там я приемат, тя лежи три дни, диагностицират я, но не я лекуват. Препоръчали са операция, но неясно защо не я правят. Изписват я неизлекувана.

Само след два дни жената отново е с болки и кръвоизлив. И отново близките й тичат към Видинската болница. Там отказват да я приемат повторно. Обясненията са мъгляви – от „нямаме кръв“, през „изчерпана клинична пътека“, до „няма кой“.

Хората са принудени да отидат в болницата в Монтана. Там оперират жената веднага. Историята приключва с хепи енд.

Или не съвсем „хепи“. Стига да има избор, следващият път стресираното семейство от Кула ще подмине видинската болница. Където определено са си усвоили парите по клинична пътека, вместо да я насочат към Монтана още първият път.

За какво говори този случай

Въпросът, който възниква, съвсем не е в това защо са изписали пациент без да е излекуван. Отговорът и във видинската, и във врачанската, и в добричката, и в софийските болници би бил един и същ – изписали са я, защото могат да го направят. Системата им го позволява. По-скоро – не ги санкционира.

НЗОК ще плати за този пациент, независимо от това дали на изхода той е излекуван или не. Това прави случаи като този на К. Р. от Кула системен. Национално представителен.

Друг е въпросът, че точно Видин не може да си позволи да губи пациенти. Операцията не е от сложните, няма да вкара в дълг болницата. Но по всяка вероятност наистина не е имало кой да оперира в онзи момент жената.

В АГ отделението на МБАЛ „Св. Петка“ има трима лекари, като само един от тях може да оперира. „Трима лекари“ определено е факт, който поставя под съмнение пълноценната работа на АГ отделението. И останалите числа го потвърждават.

От 600 новородени във Видин миналата година само 300 са родени в местната болница. Тази година вероятно ще е още по-зле, защото за първите 6 месеца родените в „Св. Петка“ са едва 100. Изглежда видинчани бавно и методично дават вот на недоверие на собствената си болница. Дори председателят на общинския съвет покрай протестите там призна, че внуците му са родени в София.

Така приключва този пример за отделение , което ще се закрие от само себе си, ако сестрите и акушерките, които са подали колективни оставки, изпълнят заканата си. Като нищо.

Затвореният кръг: хората, заплатите, демографията

„Св. Петка“ няма особено добра перспектива. Няма кадри. Не се задържат, защото заплатите са ниски. Заплатите са ниски, защото няма приходи. А няма приходи, защото няма пациенти. Не че видинчани са по-малко болни. Просто хората са малко – има-няма 20 хиляди.

Това е една от малкото болници, която не може да усвои парите, които касата по лимит е готова да й даде. От 900 хиляди на месец болницата успява да си изработи 700 хиляди. И заплатите няма как да отлепят от повече от обидните 600 лева.

Оставена сама на себе си, болницата постепенно загива. Повечето от работещите са пенсионери, има цели дейности и отделения, които отпадат. При това положение протестите на сестрите дори са закъснели.

Но каквото и да мислим за състоянието на „Св. Петка“, важната новина е, че протестната вълна излезе от бутилката. Пък и хората за толкова години се научиха, че пред наближаващи избори протестите имат значително по-добри шансове за успех. Така че опозицията получава нещата наготово. И бърза да „подкрепя“ сестринските протести.

Може ли проектореформата на Ананиев да реши проблем като този

Има ли шанс видинската болница? Дали пък той не е в демонополизацията на здравното осигуряване по модела на Ананиев? Да видим.

Нека приемем условно, че на полето излизат трима нови играчи в лицето на частни здравни фондове (освен НЗОК). Тъй като те са задължени да имат национално покритие, ще се наложи и четирите фонда да преговарят за здравни услуги със „Св. Петка“. Просто защото няма друга болница в района. И понеже Видинската болница е в ролята на монополист, можем да си помислим, че тя най-после ще си вдигне цената и ще може да привлече мечтаните кадри.

При толкова скъпи здравни услуги обаче, фондовете ще трябва да вложат доста усилия да контролират харча. Да контролират и качеството. Да не плащат за един пациент по няколко пъти. Или накратко: да направят така, че Р.К. от Кула да не се връща пак. Звучи чудесно! Но не и за частния фонд. Той трябва да изгради гигантска администрация навсякъде. Да назначава хора, да администрира харчовете, да отделя за резерв. И ето я тежката скъпа администрация на НОЗК, умножена по четири. Като прибавим и това, че ще си имат работа и с други „монополисти“, като добричката, врачанската и десетки други болници… Кой застраховател ще се навие да се хване на това хоро?

То и в „Св. Петка“ нещо не бързат да се радват. И те трябва да умножат по четири издръжката на администрацията, която сега се занимава с бумагите към НЗОК. И дали ще им остане нещо за лекарите и сестрите, дето трябва да се примамват с по-големи заплати?

Общината, която се сети, че е акционер в болницата

Покрай протестите сега, в общината са се сетили, че са акционери в болницата. С 10 процента. И под натиска на общинските съветници на БСП, взели, та гласували 150 хиляди за по-високи заплати. Нищо, че май парите ги нямало, нищо че май е незаконно и че кметът щял да оспорва в съда това решение. Пък и директорът на „Св. Петка“ д-р Цветан Василев твърди, че няма да вдигне заплатите. Каква е гаранцията, че ще има тези пари и догодина?

Изглежда болницата ще си върви към затихване от само себе си. Но ако ражданията може да се прехвърлят по-безболезнено в Монтана и София, какво да се прави със спешните инфаркти и инсулти? Пътят до Монтана е все пак дълъг, опасен.

Колкото и да е невероятно, шанс за реиение на въпроса дават местните избори. „Невероятно“, защото именно местните избори години наред са били причина всяка реформа да буксува. Просто оздравителните мерки са непопулярни и не печелят избори. Но сега за първи път здравеопазването влезе в силно политическо обръщение. А и търпението на електората, който се състои от пациенти, взе да се изчерпва. Така че кандидатите с работещи обещания има шанс да спечелят. Общината във Видин има какво да направи, за да привлече лекари. Общините в Добрич, Силистра и Враца също.

И когато здравното министерство се умори от словесни упражнения за „нов здравно-осигурителен модел“, може да се заеме с пробойните. С контрола на харча, качеството, с регулацията на цените и добрите практики. Настоящият здравноосигурителен модел не е изчерпан. Той просто е изкривен до неузнаваемост.

Източник: Свободна Европа