Донорството – хуманният акт, който спасява човешки живот

Липсата на доверие в институциите и съмнението за злоупотреби са основните причини за липсата на донори, смятат лекари и пациенти.

Според специалистите подобряване на организацията и реда на донорството, увеличаване на донорските бази, както и създаване на регистър на волеизявленията и мотивация на координаторите по донорство ще регулират системата.

„Това, че прекалено малко донорски ситуации се докладват, показва, че има проблем на ниво координатори или идентифициране и съобщаване за донори. Системата на заплащане на координаторите също трябва да се промени“, добави още Хасърджиев пред БТА.

Според директора на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Михаил Христов изкривяването на факти и търсенето на сензации са проблем и причина за липсата на донори.

„Преди няколко седмици предложихме бял дроб на „Евротрансплант“, но в медиен репортаж основната тема беше, че българските пациенти, чакащи бял дроб, умират, а ние го предложихме другаде. От май 2017 г. е ясно, че българин не може да бъде трансплантиран в чужбина, защото имаме откази от чужди клиники. Отказите са, защото ние не подаваме органи и ето го порочният кръг – не подаваме органи – не ни броят за партньор. През последните 4 донорски ситуации се оказа, че само 1 бял дроб е подходящ за трансплантиране“, посочи д-р Христов.

„Основният въпрос е как да се помогне на българите, чакащи трансплантация на бял дроб. Единият вариант, който е по-бавен, предвижда обучение на български екип, който да работи в България и да наблюдава пациентите след трансплантацията, което е от изключителна важност. За да се обучи екип, трябват пари. Преди дни завършихме проекта на национална програма по донорство и трансплантации, в който има заложени съответните средства. Ако тази програма бъде приета, парите ще бъдат осигурени. Бързият начин да помогнем на чакащите е трансплантолози от чужбина да оперират в България. Румъния също е без договор с „Евротрансплант“, но те успяха да развият варианта с чужди лекари, трансплантиращи в Румъния. Всичко е подготвено с националната ни програма и съвсем скоро екипите ни ще заминат на обучение, което продължава 6 месеца“, поясни д-р Христов.

По думите му има рязък спад на донорството и в Европа и затова там не могат да си позволят да обслужват и чужди граждани. „Ние също търсим вариант, така че българските органи да остават за български граждани и да се трансплантират в България. Ако станем пълноправен член на „Евротрансплант“, българските пациенти ще се влеят в листата на чакащите, заедно с всички останали чакащи“, уточни д-р Христов.

Той посочи още, че трябва да се направи „желязна организация“, тъй като в момента има пропуски – има подходящи донори, но не се съобщават, а съобщаването зависи от преценката и съзнанието на координатора по донорство. Експертът добави, че трябва да се обновят българските листи на чакащите бял дроб, сърце, черен дроб, бъбреци. „В България има донорство само при доказана мозъчна смърт, а в други държави се работи така и при сърдечна смърт“, отбеляза той.

„Трябва да се промени нагласата на обществото, да започне българинът да помага на българин“, каза още д-р Христов. Според него ние не сме състрадателни един към друг и оттам идва и недоверието. Не си вярваме и нямаме доверие за всяко нещо, защо да имаме вяра и на медиците? Промяната ще стане трудно, дълго и вероятно едно цяло поколение е необходимо да се смени. Има други нации, които са много по-сплотени, много повече си вярват и много повече си помагат, отбеляза д-р Христов.

Слави Асов, координатор по донорство, разясни, че чрез два клинични теста и ангиография се поставя диагнозата „мозъчна смърт“ и тя не може да бъде поставяна под въпрос. Ангиографията е „златен стандарт“, а цялото изследване се записва и според Асов няма възможности за злоупотреби. „В Испания, освен при мозъчна смърт, поддържат пациента и при масивен инфаркт със спряло сърце, за да може евентуално да бъде донор. Нагласата на обществото е друга, различна от тази в България“, допълни той.

По думите му разговорът с близките е доста труден момент, но обективно им се представя реалната ситуация, заедно с резултатите от изследванията. „С тях се говори просто и ясно, съобразяваме и религията, която изповядват“, каза още Асов. „Информацията така е поднесена, че те сами трябва да направят избора. Понякога органите не са подходящи за трансплантиране, защото когато мозъкът спре да функционира, в тялото настъпват такива процеси, които увреждат всички други органи, а ние не винаги можем да ги овладеем“, добави лекарят. „Съгласието на близките е желателно да се даде до няколко часа, за да се запазят органите в добра кондиция“, отбеляза той.

„Основно плашещата тема в България е трафикът на органи, но нещата не са толкова лесни, не си представяйте, че органите се пренасят за пет минути в куфарче“, поясни Асов пред БТА.

Наталия Маева, на която преди време беше извършена трансплантация на бял дроб във Виена, изрази мнение, че в страната ни липсват донори, тъй като по българска традиция хората изпитват съмнение какво ще се прави с органите на починалия близък. Според нея на обществото ни не е обяснена ясно темата за донорството.