Доц. Пламен Попиванов е началник на Отделение по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД

 Доц. Попиванов, Вие сте един от най-утвърдените специалисти в областта на заболяванията на щитовидната жлеза и като цяло в областта на ендокринологията. Може ли да споделите какво се промени по отношение на проблемите с щитовидната жлеза през последните години, има ли тенденция в увеличението на болните с нарушения и ако да, какво е то?

В последните 15 години в България диагностичните възможности се изравниха с тези в Европейската общност. Заплащат се от НЗОК и рутинно се изследват хормони и антитела, извършват се ехографии и биопсии. Българските ендокринолози са подготвени не по-лошо от европейските си колеги.

Според българските епидемиологични проучвания честотата на заболяванията на щитовидната жлеза у нас е подобна на честотата им в другите европейски страни и не се увеличават. Да припомня, че България е ендемична зона за йоден и селенов дефицит, но от 50-те години на миналия век солта се йодира като държавна политика и хората се хранят все по-разнообразно. Илюзията за увеличаване на заболеваемостта се дължи на много високата честота на тиреоидните заболявания и на съвременните възможности да ги диагностицираме.

Темата на тазгодишната кампания е „Щитовидна жлеза и генетичния фактор“. Вие нееднократно сте коментирали въпроса за генетичната предразположеност, особено при тези заболявания. Какво знае съвременната наука за това?

Повечето заболявания на щитовидната жлеза се развиват при задължително наследствено предразположение, което не можем да променим, и други рискови фактори, които в повечето случаи можем да променим. Например автоимунните тироидни заболявания се предизвикват при имунологично предразположение, което можем да установим с изследване на т.нар. HLA система и други модифицируеми фактори като хроничен стрес, хронични и чести инфекции, повишен йоден внос и др. Малка част от карциномите на тиреоидеята са наследствени, но при по-голямата част имаме само соматични мутации. Ние можем да диагностицираме генетично потенциалeн или изявил се карцином с оглед диагноза, прогноза и лечение.

Какво трябва да знаят хората, които имат близки или роднини със заболяване на щитовидната жлеза? При кои заболявания на щитовидната жлеза е много важно роднините да направят определени изследвания, какви са те и защо? Как новите открития в областта на генетиката през последните години биха могли да помогнат за подобряване на профилактиката и превенцията на заболяванията на щитовидната жлеза.

Автоимунните тиреоидни заболявания са в значителна степен наследствени, както нодозните струми (доброкачествени, многовъзлести, с нормални хормони). При бременност или клинично съмнение и при родственици на болните би трябвало да се направят скринингови изследвания. Някои от редките карциноми на щитовидната жлеза и около 10% от честите са наследствени и при подобни диагнози (ако се установят генетично) е необходим генетичен скрининг на родствениците, с цел профилактика или ранна диагноза.

Във връзка с горния въпрос, необходима ли е национална скринингова кампания или кампании на популационно ниво според Вас? Това начин ли е да се подобри контролът върху заболяването от една страна, а от друга – да се открие генетичната връзка и евентуално да се диагностицират близко родствени обусловености?

Генетичните основи на тиреоидните заболявания са установени и не е необходимо да ги установяваме и в българската популация. Близкородствените генетични зависимости също са установени.

Национална скринингова програма ще бъде скъпа и излишна. Програма на популационно ниво обаче, която би информирала хората и би ги мотивирала да избягват рисковите фактори, като нейодирана сол или системно претоварване с йод (хранителен, козметичен или антисептик), е нещо, което е евтино и много необходимо.

Скъп, но абсолютно необходим, е генетичният скрининг при родственици на болни с наследствени карциноми.

Проблемите в българското здравеопазване са сериозни и многофакторни. Конкретно по настоящата тема, как според Вас трябва да бъде реализирана една наистина ефективна здравна политика по отношение заболяванията на щитовидната жлеза, така че да се намали броят на заболелите, а също и да се оказва по-качествена здравна грижа?

Понастоящем в България ендокринните грижи за щитовидната патология, като обем и качество, изплащани от НЗОК, са близки до тези в Европейската общност.

Това , което предстои да се въведе, е:

  1. Генетични изследвания на цитологичен материал, който дава несигурни резултати след биопсия, поради съмнение за карцином (диагноза и прогноза).
  2. Генетични изследвания за избор на таргетна терапия, за лечение на метастази (лечение).
  3. Генетични изследвания при съмнение за наследствен карцином с последващ близкородствен скрининг (профилактика).

Въвеждането на подобни изследвания би увеличило качеството на здравните грижи за тиреоидно болните и е фармакоикономически благоприятно (цена/ефект). Гарант за тях би могла да бъде само НЗОК чрез въвеждане на строги критерии (за да не се злоупотребява) и контрол (за да се гарантира качеството).

Източник: ВИОМ