Д-р Иван-Асен Шишманов: Когато нещо е леснодостъпно, то не е ценено

Д-р Иван-Асен Шишманов е първа година специализант по кардиология в УМБАЛСМ „Пирогов“, но вече е носител на престижна награда от SPAF Academy (Stroke Prevention in Atrial Fibrilation – Превенция на инсулт при предсърдно мъждене). На форума той участва с представяне на клиничен случай от собствената си практика, а наградата е спонсорство за участие в Световния конгрес по кардиология, който тази година ще се проведе в Париж през август-септември. През Zdrave.net д-р Шишманов разказа какво го е накарало да учи медицина, как е избрал кардиологията и колко е мотивиран от наградата, която спечели.

Д-р Шишманов, откъде идва името Ви?

Името не съм си го избирал аз. Може би се дължи на факта, че съм от Велико Търново. Някаква конкретна генеза не мога да кажа, баща ми не е историк, а е лекар. Вече конкретно за връзка с династиите не мога да говоря със сигурност. Не съм правил проучване.

Как избрахте медицината за своя професия?

Относително лесно. Въпреки изричните препоръки на баща ми съвсем да не се захващам с това. Но това е нещото, което искам да правя. Без да има конкретна причина. За момента съм много доволен и съм убеден, че не съм сбъркал.

А кардиологията как избрахте?

Избрах я понеже е изключително логична, развива се постоянно и има бърз ефект върху състоянието на пациента.  

Разкажете малко повече за наградата.

Това беше събитие, организирано от една фармацевтична компания, която произвежда едно от лекарствата за разреждане на кръвта. Целта на събитието беше да се разгледат новостите в антикоагулацията и в частност превенцията на мозъчни инсулти при предсърдно мъждене. Това е социално значим въпрос. Мозъчният инсулт в много случаи може да бъде избегнат, стига пациентът да бъде на правилната терапия. Бяха представени случаи от около 15 държави. Близо 500 случая, които бяха селектирани до 20, а накрая до три. Един от трите беше моят.

Какво Ви носи наградата – участие в Световния кардиологичен конгрес?

Това е участие в най-големия кардиологичен форум в света. Там се представят най-новите и значими неща в кардиологията. Форумът е с продължителност пет дни с всевъзможни лекции, които покриват цялата кардиология, а освен това има и практически упражнения.

Успехът мотивира ли Ви или Ви успокоява?

Мотивира ме. Победата е сладка. Аз съм се занимавал със спорт цял живот, така че спортната злоба винаги е налице и общо взето, когато побеждаваш искаш още и още, а не веднъж да обереш лаврите и да приключиш.

В каква посока искате да се развивате – в клиничната медицина или в науката?

И в двете. В никакъв случай лабораторна работа. Практическа медицина със забежки в научната работа.

България е на едно от първите места в света по сърдечно-съдови заболявания и по смъртност от тях. На какво се дължи това и как може да се подобри положението?

За жалост основният проблем е относително ниската здравна култура и необръщане на внимание като цяло на здравето от страна на пациентите. В частност можем да говорим за артериалната хипертония, която засяга между 2/3 и 3/4 от населението, но може би в половината от случаите е диагностицирана, от тях половината са лекувани, а при лекуваните – в половината от случаите се постига някакъв успех. Така се получават около 20% от населението, които са с лекувана артериална хипертония, а тя е един от главните рискови фактори за сърдечно-съдова смъртност. В повечето случаи хипертонията се диагностицира случайно, особено при младите хора. Те пък не искат да пият лекарства, защото като чуят, че това е терапия за през целия им живот и не е настинка, която ще отмине другата седмица, се стресират. Казват: „Този доктор какво направи с мен, сигурно иска да точи Касата и да взима парите за лекарства“. Така че я има от една страна чисто негативната настройка към лекарското съсловие, а от друга – отказ да се приеме сериозността на заболяването артериална хипертония.

Как може да бъде преодоляна негативната настройка към лекарите?

Може би прекалено лесният достъп до лекарска помощ е част от този проблем. Пациентът много често смята, че лекарят му е длъжен. България е една от държавите, в които има най-лесен достъп до специализирана лекарска помощ.  Един пациент в Англия, ако иска да отиде на кардиолог, първо трябва да мине през личния си лекар, за което ще са му нужни около две седмици, а час за кардиолог може би ще му бъде записан за след близо половин година. Тук идва в „Пирогов“, казва „стягат ме гърдите“ и получава кардиолог до час. Когато нещо е леснодостъпно, то не е ценено.

Смятате ли да работите в чужбина?

Засега не. Имал съм тези идеи в миналото, но попреминаха.

Каква е причината да изберете „Пирогов“?

Постоянният екшън и това, че тук се събират такива случаи, каквито в други болници не могат да се видят и за няколко години. Има изключително много пациенти и изключително много патология. Много са забележителните случаи тук. Един от фрапиращите беше пациент, който постъпи с инфаркт на миокарда и мезентериална тромбоза – инфаркт на червата едновременно. Това е като да го е ударил гръм два пъти.

Как се разтоварвате?

Спортувам и свиря на китара. Играл съм баскетбол дълги години, занимавал със се с бойни изкуства, дори имам няколко медала, но в момента  най-често с бягане и свободни тежести.

А как започнахте да свирите?

Аз съм заклет рокаджия от ранна възраст и в едни момент това естествено продължи в свиренето. Обичам да свиря и сам и пред публика. Най-често свиря Metallica, AC/DC, Accept. Но като цяло вкусът ми е доста широкообхватен – от Rolling Stones до Slipknot.

Свирил ли сте в група?

Да. Като ученик в Търново имахме банда, с която спечелихме конкурс за най-добра училищна група на България и свирихме с Д-2. Това беше изключително преживяване. Беше прекрасно като организация и страхотна емоция. После завършихме училище и се разпръснахме, но до скоро с един колега свирихме заедно.