Д-р Станимир Хасърджиев: Нужна e гаранция, че допълнителните вноски ще спрат изнудването на пациента

Идеите за двата здравни модела целят да секне плащането под масата

50% от средствата излизат от джоба на болния, а в Европа едва 15%, казва в интервю пред „Монитор“ председателят на Националната пациентска организация.

– Д-р Хасърджиев, преди броени дни здравният министър Кирил Ананиев представи два модела за бъдещо здравно осигуряване. Ще секне ли потокът на пари под масата?

– Предложената промяна е закъсняла, но е важно, че все пак се чуха такива идеи. Проблемът с финансовите потоци в здравеопазването е сериозен и това е една от причините да бъдат обсъждани два нови модела. Ясно е, че сега пациентът доплаща за доста неща, когато ползва здравната система. Това е напълно закономерно, след като финансирането в сектора не е достатъчно. Например клиничната пътека за раждане, която поема Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е в размер на 400 лева (200 евро). Пределно ясно е, че тази сума е крайно недостатъчна, тя едва покрива само консумативите и болничния престой. Ето какво провокира и налага всякакви форми на доплащане – къде регламентиран под формата на избор на лекар или екип, на възглавница, на какво ли не, къде под формата на „дарение“ или направо даване на едни пари в плик. Към това се прибавя и фактът, че на много места пациентът трябва да си купува лекарства и скъпи консумативи, когато влиза в болница. България е на първо място в Европа по процент доплащане. По данни на Световната банка и Европейската комисия става въпрос за близо 50 на сто.

– И все пак, ако бъде въведен един от двата модела, ще се осветлят ли финансовите потоци в здравеопазването?

– Ако обществото реши, че е дошло време да сложим точка на неприятната ситуация в момента – от една страна, плащаме здравни осигуровки, от друга – все си доплащаме, то политиците трябва да гарантират, че срещу допълнителни пари ще бъдат спрени всякакви форми на изнудване на хората. Това е общественият договор, който се надявам да се случи, защото няма друга причина, поради която хората да се съгласяват да плащат допълнителна вноска или застраховка, ако не им бъде гарантирано, че това ще доведе до ползи за тях и ще бъде спряна сегашната разсипия. Страшно е най-бедните граждани в ЕС да плащат най-много за здравеопазване. 50% от парите излизат от джоба на болния човек, при средно доплащане в Европа от 15%.

– Но в същото време социологическо проучване показва, че само 6% от българите са склонни да плащат допълнителна здравна застраховка. Като се има предвид това, не смятате ли, че моделите няма да минат?

– Зависи от гаранциите, които ще дадат политиците на обществото.

– Ако падне монополът от НЗОК, тя бъде прелицензирана като застраховател и хората могат да избират къде да се застраховат здравно, няма ли опасност застрахователните фондове да си избират клиенти без хронични заболявания, по-млади и в добро здраве, за да не харчат пари?

– По смисъла на европейското законодателство НЗОК и сега е застраховател, но солидарен, публичен застраховател. Всички ние си внасяме здравните вноски в нея, а тя ни лекува, когато сме болни. Сега при 8% осигуряване и толкова малко средства, които се генерират в системата, няма как нещата да се променят. Очевидно е, че 4 млрд. лева от тези вноски не са достатъчни. Не е възможно те да са достатъчни при еднакви цени на лекарствата, консумативите и апаратурата с тези в Европа. Същевременно вноската е най-ниска. Тук единственото евтино нещо е трудът. Това е и единствената разлика със системата там. НЗОК като държавен солидарен фонд сега няма право на печалба. Като се знае това, ясно е, че ако тези пари при запазване на сегашната вноска от 8% се разпределят между 10 други здравнозастрахователни фондове, нещата няма как да се случат. При няколко играчи всички ще консумират още повече, че за разлика от касата сега те имат и ще имат право на печалба. Не е възможно с тези оскъдни пари и да ни лекуват, и да печелят. Колкото до застрахователите, в Европа те са няколко вида, като най-широко застъпени са солидарните, т.е. всички плащат спрямо доходите си, а разходват тези, които имат нужда. И в двата модела се предлага застрахователите да бъдат солидарни. Нормативно се определя какъв е процентът им печалба и всичко друго отива за лечение. При това положение, те няма как да си подбират клиентите. Така се работи в Европа, а вече елементи от него навлизат и в САЩ, която е държавата с най-търговската система в здравеопазването. Не възможно да те лекуват от лична партида, защото има твърде скъпи терапии, за които сметките все няма да ви излязат. Тези солидарни фондове могат да бъдат както частни, така и правителствени, и неправителствени. Другите са за индивидуални застраховки, в които човек плаща не спрямо дохода си, а спрямо риск, както се действа при всяка друга застраховка.

– Какво ще се случи с гражданите при втория модел – вноска от 8 на сто в НЗОК и 2% здравна застраховка задължително в частен фонд с предвиден праг на клиничната пътека по каса, от чиято стойност обаче българинът ще си плаща 15 процента кеш, ако не се е осигурил допълнително за здраве?

– В момента ситуацията е: влизаш в болница. Официално всичко трябва да ти е платено от НЗОК, неофициално плащаш за избор на екип. Следва плащане на дневна такса за престой в болница, плащаш или доплащаш за консумативи, че и за лекарства. Сега, ако нямаш заделени пари или имот за продажба, няма как да се лекуваш. Никой да не заблуждава хората, че в момента ситуацията е добра. Предлага ни се да спрем да даваме например 1000 лева и да даваме 12 лева всеки месец допълнително.

– Но как ще сме сигурни, че ще плащаме само регламентираното при положение, че застрахователните дружества ще договарят пряко цени с болниците, тоест едни ще лекуват за повече, други за по-малко?

– Този модел може да съществува и би довел до подобряване на ситуацията с доплащанията и изнудването на пациенти само ако бъде гарантирано със закон колко точно са допълнителните ползи и какви са наказанията. А те трябва да са зверски, ако някой дръзне да поиска допълнително средства за нещо, което би трябвало да е осигурено.

– Тоест да очакваме тотален крах в здравеопазването, така ли?

– По-лошо от сегашната ситуация едва ли бихме могли да очакваме, но трябва да търсим варианти как тя да се подобри. Националната пациентска организация ще се произнесе по моделите, когато някой ни даде яснота и те придобият по-завършен вид в детайли – какво точно ще се случва и как, какви са разликите между тях, какви са ползите на гражданите и какви гаранции ще поеме държавата. В момента изказвам своето мнение и то е, че ако разрежеш една постна пица и я разрежеш на петима гладни, тя няма да станат по-сити от нея. Трябва ясно да се каже на хората какво повече ще получат в здравеопазването и какво ще спечелят. Самият министър Ананиев, когато преди време покани в работен план и Националната пациентска организация, каза, че това са само два модела, които предстои да бъдат разработени в детайли.

източник: monitor.bg