Експерти: Половин милион българи имат ХОББ, само 15% се лекуват

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е заболяване с все по—нарастваща социална значимост и според прогнозата на СЗО се очаква до 2030 г.да се превърне в третата водеща причина за смърт в световен мащаб. По официална статистика на Министерството на здравеопазването от 2018 г. между 5 и 10% от българите са с ХОББ, а едва 75 000 човека се лекуват. По неофициални данни броят на заболелите в страната е не по-малко от 500 000 души. Статистика на Европейското респираторно дружество  сочи, че в Европа всяка година от ХОББ умират 300 000 души. Тези данни бяха представени по време на Национална пулмологична среща на тема “Персоналният подход в лечението на ХОББ: оптимизиране на терапията спрямо нуждите на пациента“, която се проведе в София с участието на повече от 200 пурмолози от цялата страна, както и на гост-лектори от чужбина.

Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40-годишна възраст. Причини за това са фактори като масовото активно и пасивно тютюнопушенe, замърсяването на въздуха, наличието на прах, въглероден диоксид, влага в затворените помещения и генетична предразположеност, които увреждат в значителна степен белодробната функция.

На срещата бяха дискутирани възможностите за индивидуализиран подход в терапията с използването на съвременни инхалаторни устройства от най-ново поколение – тип „фина мъгла“.

Според проф. Пьотр Борос от Катедрата по дихателна физиопатология към Институт по туберкулоза и белодробни заболявания във Варшава съвременната концепция за постигане на оптимална терапия при ХОББ изисква постигането на максимална бронходилатация чрез комбинирането на две лекарства в инхалаторното устройство от самото начало на лечението: „В по-голяма част от случаите двойната бронходилатация въздейства наистина добре, защото влияе позитивно на дългосрочния спад на белодробната функция и означава по-добър начин на живот. Наблюдават се по-ниски нива на диспнея, по-добър толеранс и голяма част от пациентите усещат подобренията. Същевременно, комбинацията от инхалаторни кортикостероиди и бронходилататори е ефективна само при определени фенотипове по отношение на епизодите на обостряне.“, каза той. „В допълнение, ако стартирането на терапия с двойна бронходилатация бъде отложено, пациентът би загубил ценно време. Когато се използва монотерапия за лечение на ХОББ, белодробната функция на пациента се подобрява, но след лечение 4 години поради спад функцията е със същите стойности като в началния етап на лечение. При прилагане на двойна бронходилатация, данните сочат подобрение на белодробната функция. Тук идва въпросът защо пациентът да губи ценно време, ако може още в началото да бъде започнато лечение с двойна бронходилатация“, категоричен бе специалистът.

„Изборът на най-добро инхалаторно устройство е повратен момент при пациенти с ХОББ. Този процес е от съществено значение за успешно прилагане на лечението. Проучване показва, че от първостепенно значение за пулмолозите е самата терапия.  Само в 6% от случаите специалистите мислят и за инхалатора. С други думи, устройството, чрез което ще бъде доставено лекарството като че ли остава на заден план“, заяви доц. Мария Вукоя, началник на Отдела по патофизиология на дишането в Центъра по патофизиология на дихателната и сънна медицина, Институт по белодробни заболявания на Войводина, Сърбия. „Важно е да предоставим на пациентите инхалатори, които оптимизират шансовете им за терапевтичен успех. Важно е да гарантираме, че предоставяме правилните насоки за лечение, които да спомагат за ефективното използване на инхалатора на ежедневна база. Това е вписано и в международните ръководства за лечение на ХОББ и астма“, подчерта тя.

Пулмолозите бяха категорични, че изборът на съвременен инхалатор има много голямо значение за придържането на пациента към назначеното лечение и крайния ефект от него.