Жана Ангелова: Необходимо е по-високо заплащане за лечението на лицеви аномалии

– Госпожо Aнгелова, от Асоциацията „Лицеви аномалии“ алармирате за проблем при лечението на вашите деца. За какво точно става въпрос?

– По отношение на лицевите аномалии липсва разбиране на много нива у нас. Тяхното лечение е комплексно, специфично и мултидисциплинарно. Най-често срещаните лицеви аномалии са цепнатините на устната и небцето, но има и други по-редки лицеви аномалии, при които също лечението започва от първите дни на живота.

От своя страна цепнатините могат да бъдат съчетани или изолирани и с различна тежест. Когато освен устната е засегнато и небцето, се налага работа с логопед, ортодонт и медицинска сестра, специализирана в храненето, защото често родителите не могат да хранят детето си по обичайния начин.

– Тези услуги поемат ли се от Националната здравноосигурителна каса или от някаква програма?

– Не. Единственото, което НЗОК поема, е хирургичното лечение. Останалите аспекти на лечението са отговорност и грижа на родителите. Нашата асоциация е с кауза и мисия да подпомага и логопедичното, и ортодонтското лечение, но не набираме средства от дарения от родителите за анестезиолози или хирурзи. Успяваме да осигурим и помощ при храненето чрез мрежа на сестри из цялата страна, като всички тези дейности са свързани с партньорство с няколко големи международни организации.

– Финансово как набирате средства?

– Въпросът със спонсорствата в България е сложен. Набират се малко средства, които не могат да покрият всички нужди. Затова работим с международни организации, от които получаваме подпомагане за лечението на децата, родени с лицеви аномалии. Благодарение на тях успяваме да компенсираме в някаква степен липсата, която съществува в нашата здравна система.

– Очевидно е, че с дарителски средства не можете да продължавате безкрай. Отправяли ли сте искания за финансиране от НЗОК или от Министерството на здравеопазването на ортодонтските, логопедичните и сестринските грижи по отношение на храненето?

– Почти през година-две сме имали срещи в МЗ, на които сме обсъждали проблемите. Били сме партньори на европейска програма по създаване на стандартите за лечение, които са приети от Българския институт по стандартизация. Правили сме постъпки пред НЗОК и министерството тези стандарти да бъдат приети и прилагани в нашата страна. За съжаление разбиране няма, няма никаква промяна в ситуацията. Единственото, което е осигурено, е хирургичното лечение. За да има оптимален резултат, то трябва да започне в определен период – до едногодишна възраст на децата. Това лечение, разбира се, трябва да бъде обезпечено и анестезиологично. В България няма специалност детска анестезиология. Лекарите анестезиолози, които са готови да работят с бебета от 0 до 1 годинка не са много. Те трябва да са хора с опит, да знаят как да реагират при всяка ситуация. Оттук произтича и проблемът за намирането на подходящи специалисти.

– Къде се извършват най-много такива операции?

– В Университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив. Отделението по пластично-възстановителна хирургия за деца поема 90% от случаите в страната. Напоследък там идват за лечение дори пациенти от Македония и Албания, тъй като специалистите са отлични. В това отделение, на допълнителен трудов договор, тоест на 4 часа, има назначени двама анестезиолози.

– Заплаща ли се трудът им по клиничната пътека?

– Да, но символично. Цената на пътеката е много ниска – 900 лева. След като болницата си направи съответните отчисления, за анестезиолозите остава символична сума. Асоциацията доплаща по 100 лева на анестезиолог за тези анестезиологични грижи чрез граждански договор. Средствата идват от наше партньорство с чуждестранна организация. Тази сума също е крайно недостатъчно, за да можем да задържим тези анестезиолози.

– Не сте ли поставяли въпроса за преостойностяване на клиничната пътека пред НЗОК?

– Обърнахме се към Националната пациентска организация, за да ни бъде посредник по този въпрос пред НЗОК, защото е много важно тези специалисти да бъдат запазени. Това може да стане само с по-мотивиращо заплащане. По този проблем не сме имали контакти с касата, но сме разговаряли и сме отправяли писма до МЗ. Последните са от 2018 година, но резултат няма.

– На колко деца се налагат такива операции годишно?

– Всяка година първично хирургично лечение се налага на около 80 деца. Съответно сумите, необходими за тяхното лечение, не са големи, но въпросът е критично важен, още повече че хирургичното лечение трябва да бъде синхронизирано с лечението и на другите аспекти. Целта и исканията ни са или сегашната клинична пътека да бъде преостойностена, поне когато става въпрос за кърмачета – тоест деца до 1 година и да не се спекулира с честността на лекарите и сестрите в този център, тъй като не само че не се взимат пари от пациентите, а голяма част от работата на целия екип е изцяло на добра воля.

Линк към интервюто

Източник: monitor.bg