Имаме нужда от комплексен подход, прилагане на утвърдените стандарти за лечение на инсулта и повишаване на информираността на обществото

Това са част от изводите от проведената вчера в Народното събрание кръгла маса,
посветена на инсултите

Вчера, 22 ноември, Комисия по здравеопазването и Национална пациентска организация проведоха кръгла маса на тема: „Пътят на инсулта: от инвалидизиращо до предотвратимо заболяване“. Целта на събитието беше експерти, медицински специалисти и пациентски организации да обсъдят проблема с високата смъртност и честата трайна инвалидизация вследствие от инсултите, възникването на инсулта вследствие на сърдечносъдовите заболявания, новите стандарти в лечението и възможностите за прилагане на комплексен подход, нуждата от по-висока образованост на обществото за разпознаване на първите симптоми на инсулта.

Д-р Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването, приветства организаторите на събитието и подчерта, че приоритет трябва да бъде не само качественото лечение чрез прилагането на новите стандарти, но и профилактиката, превенцията и ранното диагностициране на инсултите. Той акцентира върху факта, че инсултът е предотвратим инцидент и всички специалисти трябва да работят в посока информиране на обществото, че инсултът не е смъртна присъда и не е необходимо да обрече пациента на трайна инвалидизация.

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация, допълни, че превенцията и намаляването на тежките усложнения от инсулта могат да се случат, ако се обединят волята, усилията и знанията на всички заинтересовани страни. Ето защо медицинските специалисти, институциите и неправителствения сектор трябва да обединят усилията си и да работят заедно в името на пациента.

Акад. проф. д-р Иван Миланов, д.м.н., председател на Българско дружество по неврология сподели, че за съжаление България винаги е цитирана като европейската държава с най-голяма честота и смъртност от инсулт. Той подчерта, че първите три часа от получаването на мозъчносъдовия инцидент са критични и се надява все повече болници да въведат стандарта за лечение, чрез който се минимизират усложненията и трайните увреждания на пациента, като това е и посоката, в която са насочени усилията на Българското дружество по неврология.

Проф. д-р Параскева Стаменова, д.м.н. почетен председател на Българско дружество по неврология, изнесе данни за заболяването, от които стана ясно, че на всеки 30 минути един човек в Европа умира или се инвалидизира от исхемичен инсулт. Тя разгледа причините за заболяването, видовете инсулти и съответно подходите към лечението им, като посочи и здравните заведения, в които се прилага златния стандарт за действие при инсулт. Тя също изтъкна времето като ключов фактор за овладяване на пораженията върху мозъка и акцентира върху необходимостта от образованост на обществото, за да може всеки да знае как да реагира, ако негов близък пострада.

Проф. д-р Асен Гудев, д.м.н., председател на Съюза на българските медицински специалисти, началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, сподели, че 9 от 10 инфаркта са потенциално предотвратими, без значение от пола, етническата принадлежност или географската ширина, на която живее човек. Част от инсултите също могат да бъдат избегнати, стига пациентите да се грижат добре за здравето си и да профилактират рисковите фактори, които могат да причинят сърдечносъдово заболяване. Той посочи, че предсърдното мъждене често води до възникването на инсулт, като се открива и връзка между предсърдното мъждене и конгитивната дисфункция. Като предизвикателство пред всички заинтересовани страни той изтъкна ограничаването на засягането на мозъчната тъкан, както и отговорността на всеки към собственото му здраве.

Темата за рисковите фактори за възникване на сърдечносъдови заболявания, за нуждата от тяхното ограничаване и за необходимостта от скринингови програми доразви доц. д-р Мария Токмакова, председател на Дружество на кардиолозите в България. Тя посочи, че според международни проучвания предсърдното мъждене ще се увеличи двойно до 2060 г. и ограничаването на тази тенденция е предизвикателство, пред което ще са изправени всички държави.

Д-р Нигяр Джафер, заместник-председател на Народното събрание, призова за прилагането на системен подход при лечението на мозъчносъдовата болест – от превенцията чрез скринингови програми, през нарастването на спешните центрове, които могат да овладяват това състояние, до създаването на звена за дългосрочни грижи и хосписи. Тя посочи физиотерапията и рехабилитацията също като ключови за възстановяването на пациентите и връщането им към нормалния за тях ритъм на живот.

Д-р Скендер Сила, ръководител на българския офис на СЗО, заяви, че по данни на организацията всяка година 18 млн. души по света умират от инфаркт и инсулт. Той сподели, че голяма част от проблема се корени в нагласите и поведението на обществото и затова съвместно с Министерство на здравеопазването разработват план за действие за срок от 5 години. Той подчерта, че в България има най-много пушачи на глава от населението в европейски мащаб, като българинът често не се храни здравословно, както и прекалява с алкохола. Ето защо СЗО препоръчва ясна държавна позиция и дългосрочна стратегия за ограничаването на рисковите фактори за възникване на сърдечносъдови и мозъчносъдови болести – дългосрочна програма за ограничаване на тютюнопушенето, законови мерки за по-големи такси на храни с повишено съдържание на мазнини, сол и захари, създаване на условия за физическа активност, стратегия за намаляване на вредите от употребата на алкохол, здравословно хранене на децата, чистота на въздуха.

Проф. Силва Андонова, национален консултант по интервенционална неврология, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна сподели, че има нова класификация на инсултите от август 2018 г. и транзиторните исхемични атаки също се причисляват към инсулта. Тя посочи три звена, които са необходими за овладяването на мозъчносъдовите болести – доболнична помощ, чрез информираност на населението и партньорство със спешните звена, спешното звено като мястото, на което да се ограничат последствията от инсулта и неврологичните отделения, които да се погрижат за болния след това. Тя също подчерта нуждата от комплексен подход прилечението на инсултите, както и от създаването на регистри, в които да се въвежда информация не само колко са инсултите, но и как е протекло лечението и какъв е крайният резултат от него. Само така може да бъде отчетена успешността на манипулациите и съответно да се разгърне мрежа от здравни заведения, които да поемат спешните случаи и да прилагат най-новите стандарти.