• НПО
  • 26 септември 2022
На 18 септември 2022 г. Национална пациентска организация проведе здравен дебат с представители на 5 политически партии, които според социологическите проучвания се очаква да влязат в 48 -то Народно събрание.
Дебатът се проведе под формата на индивидуални интервюта, чиято цел беше задълбочено разглеждане на множество проблеми, свързани с дългосрочните стратегии в здравеопазването.
В инициативата се включиха представители на КП „БСП за България“, ПП „Продължаваме промяната“, КП „ГЕРБ-СДС“, КП „Демократична България“ и ПП „Български възход“.
 
Акценти от интервюто с доц. д-р Васил Пандов от ПП "Продължаваме промяната":
Повече пари за профилактика и превенция, въвеждане на повече еднодневни процедури и еднодневни клинични пътеки в болничната помощ, но и възможност за извеждането им в доболничната, и пилотен проект за тестване на финансиране чрез диагностичносвързаните групи са част от предложенията на ПП „Продължаваме промяната“ за промени в системата на здравеопазването. „Здравната стратегия е безспорно една визия, която мисля, че отразява най-съществените недостатъци на нашето здравеопазване. В годините сме имали здравни стратегии. Те вероятно не са били лошо написани. Проблемът според мен винаги е бил в реализацията“, казва експертът на партията в сектора доц. д-р Васил Пандов.

Дисбалансът при разпределението на ресурса за здраве с голям превес на финансирането на болничната помощ е една от грешките в системата на здравеопазването у нас, отчита той. „Като съотношение на парите за болнична и доболнична помощ ние се открояваме значително от европейските стандарти. При нас пирамидата е обърната – в основата са болниците, а трябва да бъдат превенцията и профилактиката“, отбелязва доц. Пандов. За преодоляване на този дисбаланс от „Продължаваме промяната“ предвиждат да продължат започнатата от тях политика на увеличение на средствата за извънболничната помощ – първична и специализирана.

Доц. Пандов припомня и за заложения в коалиционното споразумение за управление на страната пилотен проект, предвиждащ няколко болници да се отчитат, освен по клинични пътеки, и по метода на отдавна коментираните диагностичносвързани групи, от които се очаква да повишат качеството на лечението. Проектът е трябвало да се заложи в новия Национален рамков договор, но преговорите по него вървят в момента без участието на „Продължаваме промяната“. „Има страх от всички управляващи, че преходът към диагностичносвързани групи без значително повишаване на бюджета за здравеопазване няма да бъде успешен и ще доведе до едно сътресение, което ще бъде по-лошо, отколкото в момента имаме“, обяснява той.

Доц. Пандов е категоричен обаче, че трябва задължително да бъдат заложени критерии за качество, отчитащи ефективността и ефикасността на лечението, каквато е тенденцията в световен мащаб. С тези критерии се цели да се проследява ефективността на лечението и след излизане на пациента от болничното заведение, като се взема предвид времето за възстановяване на работоспособността, в какъв обем се е случило то и се отчетат показатели за реинтеграция в обществото.

Доц. Пандов обърна внимание на факта, че има 100 редки заболявания, които са предложени за включване в списъка, за да може пациентите да получат достъпно и адекватно лечение. Според него няма как всички наведнъж да бъдат включени, тъй като публичният фонд не би издържал, затова е започнала работа по приоритизирането им, с което да се съобрази редът на включването им, но тя в момента е прекратена. Преустановена е и работата на работната група за включване на диетичните храни за специални медицински цели за парентерална употреба. „А нашата цел беше до края на годината те да бъдат включени и от 2023 г. да започнат да се заплащат“, казва доц. д-р Васил Пандев. Вариант да се поема скъпото лечение за редките заболявания той вижда и в създаването на специален фонд за заплащането им: „Защото сега се получава това противопоставяне – лекарствата за масовите социалнозначими заболявания започват да се финансират непропорционално спрямо редките болести“.

Политиките за мотивиране на здравнонеосигурените лица да си заплащат вноските трябва да се изпълняват съвместно с НАП. „Българското общество е доказало, че въвеждането на по-високи санкции при липса на доверие в институциите не води до кой знае какъв резултат“, казва доц. Пандов и предлага да се заложи на стимулите чрез промоционални пакети за превенция и профилактика за здравноосигурените, включване в програми и др.

Каквото и друго да се прави, каквито и приоритети в специалностите да обявяваме, без повишаване на възнагражденията проблемът със задържането на кадрите няма как да бъде решен“, смята доц. д-р Васил Пандов. Той обърна внимание, че многократно през годините е отхвърляна идеята завършилите медицина държавна поръчка да бъдат задължавани да работят за определен период у нас или да върнат средствата за обучението си, каквато практика има в някои държави. Като добра практика доц. Пандов отчита договореното в Националния рамков договор,  че процент от клиничните пътеки трябва да се заплаща на медицинските специалисти. Според него могат да бъдат въведени стимули за лебечни заведения, които осигуряват по-добро съотношение между специалисти по здравни грижи и лекари.

Преминаването към единна национална здравноинформационна система през т.г. доц. Пандов нарича „тиха революция“ в здравеопазването. Категоричен е, че дигитализацията в сферата трябва да продължи, докато всичко, което сега е на хартия, влезе в системата. Той обаче си дава сметка, че процесът на дигитализация ще отнеме време, заради консервативността на системата. „От 2006 г. има Национална стратегия за електронно здравеопазване. Оттогава има няколко здравни стратегии. Първите стъпки, макар и плахи, започнаха през Ковид пандемията. Тогава лекарите започнаха да снимат рецептите на вайбър и ние стигнахме до извода, че трябва да имаме електронни предписания за лекарствените средства, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса“, припомня доц. Пандов.

По отношение финансирането на пациентските организации визията на доц. Васил Пандов е това да се случва чрез създаването на програми, дейностите по които да се възлагат на пациентски организации по прозрачен и отчетен начин.

Целия разговор можете да проследите тук: https://youtu.be/w480oV-8Hu0