• НПО
  • 29 септември 2022
На 18 септември 2022 г. Национална пациентска организация проведе здравен дебат с представители на 5 политически партии, които според социологическите проучвания се очаква да влязат в 48 -то Народно събрание.
Дебатът се проведе под формата на индивидуални интервюта, чиято цел беше задълбочено разглеждане на множество проблеми, свързани с дългосрочните стратегии в здравеопазването.
В инициативата се включиха представители на КП „БСП за България“, ПП „Продължаваме промяната“, КП „ГЕРБ-СДС“, КП „Демократична България“ и ПП „Български възход“.
 
Акценти от интервюто с д-р Таня Андреева и д-р Борислав Матеев, KП „Демократична България“:
Повече инвестиции в доболничната помощ, която осигурява профилактиката и превенцията, и кратки курсове още в училищата за обучение на помощен медицински персонал са част от решенията, които д-р Таня Андреева и д-р Борислав Матеев от KП „Демократична България“ виждат за основните проблеми в българското здравеопазване. От коалицията предвиждат три основни стълба за промяна на финансирането на системата. Първият са парите, които идват от акцизи и трябва да се инвестират реално в профилактика на населението, което в момента не се прави. Вторият стълб е изготвянето на основен пакет от социалнозначими заболявания, който да покрива абсолютно всички условия за спешност и лечение при здравноосигурените български граждани, страдащи от тях.  Третият стълб, предвиден от „Демократична България“ за финансиране на системата, е по-активното включване на здравноосигурителните дружества, които да осигурят пакети, подходящи за всеки един пациент. „В новата Национална здравна стратегия има много сфери, недостатъчно добре обхванати. Не видях конкретните показатели, по които да бъде измерван ефектът по всяка една от мерките. Не видях и достатъчно добро разписване на самите финансови параметри в стратегията. Има доста спорни моменти като всеобхватния скрининг, като недостатъчно детайлираното трансформиране на болници, недостатъчното влизане в контекст относно реформата на финасиране на самото здравеопазване и не на последно място – не е решен въпросът как ще се намали доплащането от пациентите“, отбелязва д-р Таня Андреева. Според нея индикаторите за оценка на качеството на медицинските услуги са изключително важни, за да бъдат обърнати стимулите в системата от количествени измерения като брой преминали пациенти, както е сега, в стимули, насочени към качество на извършената дейност. „Защото всеки един пациент иска да получи качество, а не иска да го разглеждат като бройка. Стимулите в системата трябва да бъдат променени, съответно да бъде променен и моделът на финансиране“, категорична е д-р Андреева. Един от начините на промяна на модела е извеждане на възможно най-много амбулаторни процедури извън болниците, за да не се налага пациентите да лежат в тях само заради клиничната пътека; инвестиране на средства, насочени към осигуряване на превенция и профилактика, за да не се стига до скъпоструващото болнично лечение. „Хората трябва да бъдат предимно здрави и много по-малко болни. Ако ние отделим достатъчно ресурс за профилактика и за доболнична помощ, няма да се налага толкова много пациенти да имат нужда от скъпоструващо болнично лечение. Това ще намали разходите за болниците и ще оптимизира разходите в цялата ни здравна система“, смята д-р Андреева. „Световните практики показват, че в чисто икономически аспект един долар или едно евро, инвестиран в програми за профилактика, спестява между 6 и 12 валутни единици от предотвратено скъпоструващо лечение на съответните болести“, допълва д-р Борислав Матеев. Преструктурирането на разходите в насока по-ефективното им разходване от „Демократична България“ приемат като предпоставка за осигуряване на достатъчно ресурс за системата, който да е в основата на намаляване на доплащанията. Друг важен фактор за това според д-р Матеев са дигитализацията и електронизацията на здравеопазването. „Така бихме имали представа за паричните потоци в тази система – за какво се харчат парите, каква е ефективността от това харчене. И донякъде ще имаме една достоверна база данни, върху която да стъпим и да определим накъде да бъде финансирането на здравната система“, казва той. Мотивирането на некоректните платци да си плащат здравните вноски чрез взаимодействие на институциите е друг източник на средства, според здравните експерти на „Демократична България“. „Понякога самите платци не знаят, че са некоректни, защото не са наясно, че работодателят им пропуска да им внася осигуровките“, отбелязва д-р Матеев. Д-р Таня Андреева е категорична, че навсякъде по света кадри се задържат с два механизма – добро заплащане и възможност за кариерно развитие. „В България за съжаление и по двата механизма не се справяме достатъчно успешно и това не е отсега, това е от минимум 20–30 години. Професията е непривлекателна. В системата липсват повече от 30 000 медицински сестри. Затова трябва да работим в тези две направления“, смята тя. От „Демократична България“ са наясно, че проблемът не може да се реши за кратко време, затова предлагат като помощници в болниците да се включат специалисти, преминали кратки курсове или обучени в професионални паралелки в средното образование – помощник-медицински сестри, регистратори, помощници на лекарите, които да пишат епикризи. „Веднъж влезли в болниците, тези млади хора ще са много по-запалени да продължат образованието си“, предполага д-р Таня Андреева. Според нея дейността на неправителствените пациентски организации може да се обезпечи от държавата, като им се възлага изпълнението на програми, финансирани със средствата от  акцизите, които би трябвало да се използват целево за превенция на зависимостите от алкохол, тютюнопушене и наркотични вещества. Д-р Борислав Матеев обърна внимание и на добрите практики в социалната сфера, където много социални дейности се управляват от неправителствени организации и се финансират от бюджети, делегирани от Министерството на труда и социалната политика. Целия разговор можете да проследите тук: https://youtu.be/eE16YsGdkOg