Кой плаща за „безплатното“ здравеопазване

  • Здравното министерство се опитва да ограничи доплащанията за лечение, но текстът, с който го прави, отваря още по-широко вратата за тях.
  • В проектозакона е записано, че пациентите ще доплащат за по-нови методи, лекарства и медицински изделия.
  • За да влязат в рамките на клиничните пътеки, болниците режат разходи, като ощетяват лекарите и сестрите.

Доплащането за преглед при лекар или в болница е тема на новините от началото на лятото, когато Върховна административна прокуратура възложи на здравната каса двумесечна проверка дали пациентите доплащат неоснователно. Според сегашния Национален рамков договор между здравната каса и Българския лекарски съюз и наредбата за достъп до медицинска помощ болните също не трябва да доплащат за лечение, което е покрито от НЗОК.

Междувременно здравният министър реши да изкорени доплащането веднъж завинаги и предложи задължителен законов текст със забрана за доплащане на медицинска помощ, покрита от здравната каса. Става въпрос за промяна в Закона за здравното осигуряване, която в момента е в процес на обществено обсъждане. В текста й обаче освен за доплащане за избор на екип и по-добри битови условия се дава право на болниците да искат доплащане за избор на екип, подобрени битови условия и непокрити от здравната каса методи на лечение, лекарства и медицински изделия. Вместо да спре доплащанията, този текст ще отвори поле за ново творчество на лечебните заведения. И то ще продължи дотогава, докато здравните институции не остойностят медицинските услуги, не стане кристално ясно какво точно покрива здравната каса и медицинските екипи започнат да получават справедливо възнаграждение.

Според изчисленията на Световната банка, които датират отпреди четири години, българите доплащат най-много за здравни услуги в ЕС. Сумата е 47% от разходите за лечение, докато здравната каса покрива 40% (останалата част идва от частни здравни фондове, здравното министерство и болниците). В числа в момента това означава доплащане на стойност над 4.5 млрд. лв. През миналата година Световната здравна организация постави на България цел да намали доплащането от 44.2% на 15%.

Пациентите доплащат на практика за всичко. Само според последните данни болните от най-масовите заболявания, които са около 2 млн. души, са доплатили за лекарствата, уж покрити от НЗОК, 300 млн. лв. Ако пациент попадне при личния си лекар в края на месеца, когато той е свършил направленията, и иска спешно да бъде диагностициран, той си плаща изследванията и прегледите при специалист. В част от болниците по традиция се плаща избор на екип, но това е само в хирургичните специалности. Пациентът не може да избере кой да разчете образното му изследване или да го лекува във вътрешно отделение. Веднъж попаднал в болница, пациентът може да плати най-различни услуги – лично меню, 24-часов сестрински пост, подобрени битови условия, каквото и да значи това, допълнителни консултации с лекар. Най-често се доплаща за качествени медицински импланти, които касата не покрива.

Всичко това има една цел – средствата по клинични пътеки, отпуснати от здравната каса, не покриват напълно разходите по лечение на тежките заболявания и болниците се опитват да компенсират липсващото с доплащане. Понякога неправомерно, но и в момента законодателството не е запълнило този луфт с ограничения.

Така се оказва, че по време на проверката, направена от здравната каса по поръчка на прокуратурата, са били наложени санкции за 112 хил. лв., като предстои да бъдат връчени актове за над 404 хил. лв. Отделно от това НЗОК е поискала да й възстановят неоснователно получени 706 хил. лв. Проблемът е, че тези актове обикновено са за неправилно попълнена документация, а не за неправомерно доплащане или лошо лечение. За тези суми ще бъдат водени продължителни съдебни процеси.

„Има дисбаланс в цените на клиничните пътеки и с доплащанията болниците се опитват да компенсират отнякъде изкривеното ценообразуване в системата и не можем да кажем, че го правят, защото са лоши. В момента, тъй като няма реално остойностяване на клиничните пътеки, ние не знаем в коя хипотеза сме – дали системата е крайно недофинансирана, или пък е добре финансирана, но разпределението е неадекватно – има щедри и много рестриктивни цени на медицинските услуги“, коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

Според него няма смисъл да се забранява или разрешава доплащането, докато не бъдат остойностени реално всички медицински дейности и тогава да се търси решение.

Какво ще прави държавата

Здравната каса планира да направи ясна разбивка какво точно покрива във всяка клинична пътека и какво – не.

„Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно, се сблъскват с реалността. В момента доплащанията в здравеопазването са около 4 млрд. лв. Затова за първи път през следващата година в алгоритъма на всяка клинична пътека ще бъде пределно ясно записано какво точно се покрива, както и пределно ясно какво не се покрива. Така лечебните заведения ще формират ценоразписи за дейности и услуги, които не са включени в основния пакет“, коментира управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев пред bTV.

Освен това здравният министър обеща до края на годината да приключи с остойностяването на всяка медицинска услуга, като целта е да се промени моделът на финансиране на системата и за задължителната здравна вноска да се конкурират частните застрахователи и здравната каса. Проблемът обаче е, че до момента министърът нито веднъж не е допуснал възможността парите наистина да не стигат и да трябва да се увеличат. В стремежа си да намали доплащанията той ги забранява, без да си дава сметка, че по този начин те няма да намалеят, а просто ще преминат в сивата зона.

Заповядайте на доплащането

Широката врата, отворена пред творенето на доплащания, е отново в проектозакона, където е записано, че ако пациентите предпочитат различни лекарства, медицински изделия или методи на лечение от тези, покрити от НЗОК, те трябва да доплащат за това. Според адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право и основател на адвокатска кантора „Шаркова и партньори“, има неяснота какво включват тези нови методи, тъй като невинаги в клинични пътеки са записани точните методи на лечение. Така се отваря широка врата за доплащане, пациентът се превръща в частен, а там няма регулация на доплащането, всяка болница може да направи своя тарифа.

„Ако лекарят каже, че този метод е много по-добър, ефективен и безболезнен, естествено, че пациентът ще иска да доплати за него. Министерството на здравеопазването в стремежа си да защити правата на пациентите прави точно обратното“, коментира адвокат Шаркова. Според нея, докато няма реално остойностяване на медицинските услуги, болниците ще търсят начини да компенсират разходите, които правят и които не са адекватно покрити от НЗОК.

Българският лекарски съюз (БЛС) вече е направил такова остойностяване на база на услугите в английската здравна система с коефициент за намаление на цените за България.

„Изчисленията ни показват защо институциите не искат да остойностят медицинските услуги и плащат колкото пари има в здравната каса. Оказва се, че само за болнична помощ са необходими 5-6 млрд. лв., а в момента около 5 млрд. лв. е целият бюджет на НЗОК. В същото време министерството упорито иска да си затвори очите пред това, че парите не достигат, и да не увеличава здравната вноска и да не увеличава доплащанията“, коментира д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Според него истината е, че здравеопазването не е безплатно и понеже има пазарни цени на тока, водата, консумативите, единствената възможност да се спести е от унизителното заплащане на медицинските екипи.

„Не мисля, че трябва да се увеличава здравната вноска, преди да са изчерпани всички резерви за увеличаване на събираемостта. Не твърдя и че трябва да се увеличават доплащанията. По-голямата част от населението не може да доплаща, но иска да бъде информирана и да избере болница според възможностите си или да сключи допълнителна застраховка“, казва Маджаров.

Според него изборът на екип не би трябвало да съществува, ако медицинските услуги са реално остойностени и всеки лекар получава според труда и знанията си.

„НЗОК няма пари за всичко, ресурсът й е ограничен, но трябва да прави всяка година оценка на здравните технологии и на различните методи на лечение, както го прави за лекарствата. И ако операцията е безболезнена, а пациентът се стабилизира и тръгва на работа след седмица, а не след месец, трябва да бъде преценено дали да не се покрива този метод, който го връща на пазара на труда“, казва Калоян Стайков. Той допълва още, че според него институциите се колебаят да официализират напълно доплащанията, защото по този начин ще се окаже, че по-богатите пациенти могат да се лекуват където поискат, а за бедните няма избор и достъп, което е дискриминация.

Източник: „Капитал“