Лекари поискаха 15% от бюджета на Касата за специализираната извънболнична медицинска помощ

15% от бюджета на НЗОК да бъде отделен за Специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), поискаха лекарите по време на кръглата маса „СИМП – състояние и перспективи“. Искането е една от мерките за стабилизиране на СИМП, посочени в декларация на Българския лекарски съюз и Асоциацията на специалистите в извънболнична помощ, която ще бъде изпратена до председателя на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и управителя на НЗОК проф. Камен Плочев.

Сред останалите посочени от лекарите мерки са бързо въвеждане на електронното здравеопазване, реално остойностяване на медицинските дейности, осигуряване на минимум 6.9% от БВП за здравеопазване, превеждане от държавата на пълния размер здравноосигурителни вноски за освободените девет категории лица, обвързване на потребителската такса за посещение при лекар с минималната работна заплата, създаване на стимули за високо качество на медицинската дейност в отдалечени населени места, оптимизиране на медицински дейности, включени в основния солидарно гарантиран пакет, надграждане на модела на здравно осигуряване чрез въвеждане на задължителен втори стълб и индивидуални здравно застрахователни партиди.

Като краткосрочни мерки за стабилизиране на СИМП са посочени увеличаването на обемите и цените на дейностите, изпълнявани в СИМП, създаване на реална възможност за изнасяне на дейности от болнична в извънболнична помощ, разширяване възможностите за диспансеризация на пациенти с хронични заболявания в СИМП.

По думите на зам.-председателя на БЛС д-р Галинка Павлова несъвършенствата в нормативната уредба и подцененото финансиране създават предпоставка в следващите 10-15 години за унищожаване на сектора, което ще затрудни достъпа до своевременна специализирана медицинска помощ и ще доведе до свръххоспитализации и повишени разходи в болнична помощ.

В презентацията си д-р Павлова отбеляза, че по данни на НЗОК за 2017 г. броят на лекарите в СИМП, работещи по договор с НЗОК, е 11 044. От тях с един договор в СИМП са 3869, с два договора в СИМП са 1060, а с договори в СИМП и болнична помощ – 6215. Броят на лечебните заведения за СИМП общо за страната са 3282, от които индивидуални практики – 2501, групови практики – 125, медицински центрове – 500, медико-диагностични центрове – 27, ДКЦ – 111 и комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение – 18. За 2017 г. в СИМП на 3282 броя изпълнители/ договорни партньори са изплатени 218 654 160 лв. или средногодишно заплащане на един договорен партньор – 66 622 лв. Същевременно в ПИМП на 3755 броя изпълнители /договорни партньори са изплатени 198 902 624 лв., или средногодишно на един договорен партньор – 52 970 лв. Сметките показват, че средно на месец лекар в СИМП получава 1649 лв., а в ПИМП – 3854 лв.

Данните на НЗОК показват още, че на диспансеризация в СИМП са 564 680 за пациенти с хронични заболявания при цена на прегледите съответно 12 лв. и 12,50 лв и средно годишно на пациент – 24.62 лв. При общопрактикуващите лекари диспансеризациите са 1 632 209, при средни цени на профилактичен преглед 10,10 лв., а на диспансерен 11,40 лв. и средно годишно на пациент – 59.95 лв.

Анкета, направена от БЛС сред 173 респонденти, от които 75% работят в ДКЦ, 20% в индивидуални практики, а 5% – в МЦ, показва, че има ясно изразено застаряване на медицинските специалисти в СИМП – над 55 годишна възраст са 65%, а едва една трета от лекарите работят на пълно работно време в СИМП. Повече от половината лекарите работят в СИМП на втори трудов договор с разпокъсано работно време. Според резултатите от анкетата съществуват диспропорции с дефицити на регионално ниво по специалности

В една трета от лечебните заведения средната работна заплата е до 850 лв. Брутните възнагражденията на лекарите са от 30 до 50% от индивидуалните приходи – съществени различия по специалности и региони. Разходите за обезщетение за прослужено време при навършване на пенсионна възраст на персонала са значителни и непосилни за лечебните заведения, а значителен брой от тях (80%) имат неразплатени задължения. Сградният фонд е в преобладаващо лошо състояние – 67,4% и ремонт се налага в повече от половината лечебни заведения, за разлика от медицинската апаратура, която е в много добро (45%) и добро състояние (35,3%), сочат данните от анкетата.

Резултатът от изследването показва още, че пречките за развитие на СИМП са заложени в нормативната база и недостатъчното финансиране

В някои населени места има силно изразен недостиг в СИМП на кардиолози, ендокринолози, невролози, офталмолози.

Има съществена разлика във възнагражденията на лекарите от различните специалности и населени места. Едва в 4% от лечебните заведения се извършват амбулаторни процедури по НРД. Причина са нормативни пречки, свързани с осигуряване на лекари специалисти и лоша материална база. „Специализираната извънболнична медицинска помощ следва да се съхрани и развива, с цел запазване балансираната пирамидална структура на здравната система. Необходими са промени, гарантиращи ефективността и качеството на медицинската дейност в СИМП, респективно на здравеопазването като цяло“, каза д-р Галинка Павлова.

„Нека не правим сравнителен анализ между общопрактикуващите лекари, лекарите от СИМП и болнична помощ. Целта донякъде на част от управляващите е да настройват трите групи една срещу друга, а подхождайки по този начин, няма да постигнем много. Ще дам един пример – защо амбулаторните процедури бяха дадени на болниците, а не ги оставиха в СИМП. Нали идеята беше да се изнесе тази дейност от клинични пътеки в амбулаторни условия? Нека да търсим общото“, каза председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев.

„Единственият начин да се постигне баланс е в остойностяването на медицинския труд“, отговори председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев. „Целта не е да се настройват общопрактикуващи и специалисти един срещу друг, а да се покаже каква диспропорция се създава в самата система на извънболничната помощ“, обясни още той.

Източник: zdrave.net