Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

www.zdrave.net, 20.04.2018 г. , автор Полина Тодорова


Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работят договорните партньори на НЗОК, голяма част от проблемите в системата обаче остават.

Основен сред тях, свързан с работата на болниците, е продължаващото бреме на лимитите. Условията на фиксирани бюджети, над „тавана“ на които лечебните заведения не получават заплащане на дейността си, макар че тя е извършена и отчетена от Касата, все още спъват работата на болничните мениджъри и ги лишават от възможност да ръководят болниците в атмосфера на предвидимост и спокойствие. В същото време НЗОК продължава да се задъхва от преразхода за лекарства, който устойчиво се увеличава, а мерките за ограничаването му остават без резултат.

„Коя система в Европа обаче работи в такъв дух на лимитиране? Коя система има изработена, отчетена и незаплатена дейност? Какво значи лимит? И то лимит в условията на спешност“, риторично попита в интервю за Zdrave.net председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев. За поредна година съсловната организация поставя въпроса за отпадането на лимитите за болниците, но за момента резултат от исканията им няма.

Негови колеги от дълго време също алармират, че болниците не могат да работят в условия на лимити и изтъкват, че те са една от причините за тежкото финансово състояние на голяма част от затъналите в дългове болници. Това е причината, поради която много лечебни заведения започнаха дела срещу здравната каса заради неизплатените им надлимитни средства. Последната болница, която осъди НЗОК, бе тази в Казанлък, а преди това дело срещу фонда спечелиха МБАЛ-Силистра, МБАЛ Асеновград и други.

Въпросът с лимитите за болниците бе повдигнат наскоро и от новия председател на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев, който заяви пред Zdrave.net, че много внимателно трябва да се преосмисли лимитирането на дейността на болничните структури и особено на тези, които са с голямо натоварване.

За последните три години неплатената надлимитна дейност на болниците е над 100 млн. лв., около 150 млн. лв. заедно с лихвите. Големият й размер даде основание на председателя на БЛС д-р Грозев да изтъкне, че на практика сумата е над 2/3 от общите просрочени дългове на държавните болници, за които преди дни зам.-здравният министър Жени Начева отчете, че са в размер на 155 млн. лв. Въпреки че в сметките на ведомството не влизат неплатените суми към общински и частни болници, от съсловието са категорични, че именно лимитите на лечебните заведения са една от причините за тежкото финансово състояние на част от тях.

Освен лимити в болниците, системата от години страда и от лимити, налагани в извънболничния сектор. Проблемът с недостатъчното количество направления за прегледи дотолкова се превърна в „хроничен“, че за него дори спря да се говори, а пациентите предпочитат или да чакат свободна дата за заветния талон, или просто да си плащат за консултация. Наскоро проверка на Zdrave.net установи, че от проблема страдат дори и бременни жени, за които лимити не би следвало да има.

На фона на ограниченията пред болничните мениджъри и медиците от извънболничната система разходите, които Здравната каса има за лекарства, продължават да се увеличават без лимит и без ограничения. Проблемът с тях вълнува почти всички заседания на Надзорния съвет на НЗОК, като на едно от тези в края на март председателят на Надзорния съвет и заместник здравен министър Жени Начева предупреди, че има две тревожни тенденции. „Едната е свързана с лекарствата за домашно лечение, другата тенденция е свързана с онкологичните лекарства“, отбеляза тя.

Според една от последните справки на Касата НЗОК е платила малко над 31 млн. лв. през февруари за онкологични медикаменти. Общата сума за януари и февруари, дадена на онкомедикаменти, възлиза на близо 64,4 млн. лв. При общ бюджет от 282 млн. лв. и средномесечен разход от около 31 млн. лв., дефицитът в края на годината по перото би бил около 90 млн. лв. само за онколекарства. На последното заседание на здравната комисия депутатът от патриотите Калин Поповски изчисли, че той може да достигне и 150 милиона лева и настоя за мерки за контрол. Нещо, което, апропо, се превърна в мантра, подхвърляна в публичното пространство доста често, без да бъде реализирана на практика.

Така например в болниците така и не бяха въведени автоматизирани и полуавтоматизирани системи за приготвяне на онкомедикаменти. Резултатът от друга мярка, а именно тази, свързана с проследяването на ефекта от новите молекули, тепърва се очаква.

В същото време в доклад на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ за дейността й през 2017 година се посочва, че „прилаганата в лечебните заведения процедура за подготовка на лекарствените продукти за системно лечение на злокачествени заболявания във вид за директно приложение за пациента е с ниска ефективност и води до значителни загуби на финансови средства при унищожаването на остатъчните количества лекарствени продукти“. От агенцията определиха като изключително негативна тенденцията за увеличаване на разходите за лекарствени продукти за сметка на разходите за дейност в рамките на стойността на един преминал болен.

Всичко това красноречиво говори за нуждата от въвеждане на нови правила, които да променят съотношението в разходите на обществения фонд. Поне ако не искаме и тази година  касата да приключи сметките с дългове към едни, на фона неограничени потоци към други.