Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Това е темата, на която СЗО посвети Световния ден на здравето 7 април тази година. Според ръководителя на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила проблемът е във високия процент на неформалното доплащане на здравни услуги, което според данните на Евростат за 2017 г. достига 44,2 на сто и е много по-високо от средното за ЕС. Българските пациенти доплащат от джоба си за лекарства, медицински консумативи и дейности в болниците, които не се покриват изобщо или се плащат само частично от Здравната каса и това е причината, поради която трябва да се търси начин за увеличаване на публичните средства, разходвани за здраве, смята д-р Сила.

Според българските лекари и пациенти обаче по-големият проблем е в изчезването на медицински специалисти от цели региони в страната и още по-лошото – изчезването на цели специалности. Липсващите общопрактикуващи лекари и специалисти по места принуждават пациентите да пътуват до градове, в които има университетски болници. Така те освен обявеното доплащане, са принуждавани да харчат допълнително средства за път и настаняване, които неимоверно оскъпява достъпа им до медицинска услуга.

 „Голяма част от пациентите се отказват от медицинска помощ, защото са затруднени да пътуват до големия град“, посочи зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова пред Zdrave.net.

По данни на НСИ от 2016 г. лекарите в България са били 41.6 на 10 000 души от населението.  Най-нисък е показателят за областите Разград – 26.3, следвани от Добрич – 27.0 и Перник – 27.3. В областите Разград и Кърджали  общопрактикуващите лекари са по 4.2 на 10 000 души от населението,  а в Търговище – 4.4.

По думите на д-р Павлова в страната липсват 405 педиатри и 450 общопрактикуващи лекари. Тревожен е и недостатъчният брой на детските хирурзи – само 30 в университетските градове, неонатолози – само в 5 големи градове, 120 патоанатоми, от които 50% са в пенсионна възраст.

Не по-малко страшен за системата на здравеопазване е недостигът на медицински сестри, който вече е достигнал критични нива.

„През 1993 г. 55 000 бяха медицинските сестри в България при 268 лечебни заведения. В момента имаме 25 000 медицински сестри при 368 лечебни заведения. Както и да го смятаме, очевадно е, че този персонал, дори и да се беше запазил на нивата от 1993 г., пак щеше да има недостиг. А междувременно много са пенсионирани или починали. В детско и училищно здравеопазване за страната средната възраст на медицинските сестри е 58 години. Общо средната възраст на сестрите в момента е 53 години. Това са данни от Националния електронен професионален регистър“, отбеляза пред Zdrave.net председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева.

По думите й, ако тенденцията се запази, след 5 години ще има закрити цели лечебни заведения, а не само отделения, както е в момента. Сега управителите на лечебните заведения правят чудеса, за да командироват сестрите и да запазят структурите си, но след пет години това вече няма да е възможно, убедена е тя. „Няма лечебно заведение, в което да няма недостиг на професионалисти по здравни грижи. Имаше скоро проблем в НКБ, огромен е проблемът в детските лечебни заведения“, допълни Василева.

Ръководителят на офиса на СЗО в България д-р Скендер Сила обаче заяви пред Zdrave.net, че достъпът до медицински специалисти е само един от аспектите на универсалното здравно покритие, а фокусът на дискусията трябва да пада върху другите негови теми. „Няма държава в света, в която да е възможно специалистите да са навсякъде. Ето защо СЗО препоръчва да бъде укрепена здравната система на ниво първична медицинска помощ. Тя трябва да играе ролята на приемна, в която пациентите да бъдат лекувани на базисно ниво или да бъдат насочвани към тесен специалист“, заяви д-р Сила.

По думите му България трябва да се фокусира върху четири аспекта на универсалното здравно покритие, касаещи превенцията и профилактиката на пациентите. Това са незаразните болести като онкологичните и болестите на кръвта, високият процент на тютюнопушене (30%), на употреба на алкохол (13%), затлъстяването (21%) и наднорменото тегло (55%). Най-важният проблем за решаване пък са неформалните доплащания в здравеопазването (44,2%), смята той.

Все пак д-р Сила призна, че проблемът с липсващите медицински специалисти и затрудненият от това достъп на пациентите до специализирана медицинска помощ тепърва ще търси решение. „През май предстои мисия на експерти от СЗО, която включва експерти по здравни системи, здравни финансисти, здравни икономисти, експерти в първичната помощ, да посети България, да анализира ситуацията. В рамките на своята работа те ще преценят и до каква степен е осигурена кадрово системата и какво е покритието на медицински специалисти в страната“, каза той.

„Няма магическо решение. Всяка държава има своя специфика и характеристика. Когато говорим за медицински специалисти, се сблъскваме с един проблем, който съществува във всички европейски държави. Липсата на медицински сестри е характерна за цяла Европа. Те емигрират не само от България. Емигрират от Източна Европа, за да работят в държави като Германия и Скандинавските страни“, подчерта още д-р Сила.

По думите му цялостната препоръка на СЗО е на първо място да се укрепи системата за първична медицинска помощ, след това да се създаде система за интегрирани здравни услуги и да се подобри координацията между различните нива в системата на здравеопазването. Конкретните препоръки за това кой е най-подходящият начин да бъде постигнато универсалното здравно покритие в България обаче ще могат да бъдат дадени едва след приключването на експертната мисия. Експертите ще направят преценка, анализ и диагноза на системата и ще работят впоследствие за подобряване на ситуацията. „Диференциалната диагноза би трябвало да е готова в края на май“, информира д-р Сила.

Според д-р Галинка Павлова обаче бързият достъп до специализирана медицинска помощ е едно от малко останали предимства на системата у нас. „В други европейски страни пациентите се записват и чакат месеци, за да бъдат консултирани от лекар по дадена специалност или от хабилитирани лица. Но за съжаление, това предимство се отнася само за по-големите градове, за тези с университетски болници, където има голям брой специалисти“, каза тя.

Само българите в чужбина могат да кажат какъв е достъпът на обикновения пациент до специалист или до болнично лечение, смятат като цяло от лекарското съсловие. По думите на д-р Емануил Найденов дори най-хвалената в Европа здравна система – тази в Холандия, не е за пример. „Системата има стоп на входа и не допуска пациентите до специалист или болнично лечение до последно“, отбеляза преди дни той.

Каквато и реформа обаче да се направи, каквото и лечение да приложат експертите на СЗО на здравната ни система и дори да успеят да съдействат за намаляване на доплащането на медицински дейностите до бленуваните 15%, търсеното подобрение за пациентите ще остане химера. Защото липсата на медицински специалисти ще срути цялата система – Здравната каса няма да има на кого да плаща, а пациентите ще последват медиците в чужбина.