Национален дебат разисква здравната система

Постигането на надпартиен консенсус е ключов фактор за бъдещето на здравеопазването. Това се наложи като един от най-важните изводи на провелия се Национален дебат „Отговорно за здравето – важни политики, ключови предизвикателства, възможни решения”, организиран от сп. „Мениджър” и Национална пациентска организация. Участниците във форума поискаха политическите сили в бъдещия парламент и заинтересованите страни да се обединят около поне три водещи приоритета в здравеопазването.

Четири политически партии се отзоваха на поканата за участие в дебата – ПП ГЕРБ, коалиция „БСП за България“, Коалиция „Обединени патриоти“ и Коалиция „Реформаторски блок-Глас народен“. Освен да отговарят на предварително набелязани важни въпроси от здравеопазването, представителите на партиите трябваше да изложат вижданията си по теми, поставени от съсловни и пациентски организации, от фармацевтичната индустрия и от присъстващите заинтересовани страни от сферата на здравеопазването.
„Виждаме, че много от принципите на повечето партии по-скоро се доближават“, каза в заключение на дебата неговият водещ д-р Станимир Хасърджиев – председател на Национална пациентска организация. „Надяваме се общественият консенсус в здравеопазването да стане факт, защото това ще бъде от полза на всички нас“, допълни той.

Високо беше оценена нуждата от въвеждане на електронно здравеопазване. Зад електронната система, която да обедини всички институции, свързани в здравеопазването, отново застанаха повечето партии.

За отразяване на инициативата Национален дебат по здравеопазване „Отговорно за здравето” Национална пациентска организация създаде специален сайт – http://www.debat.npo.bg/. Освен пълна информация за проведения Национален дебат по здравеопазване, той ще предостави и пълен запис на дискусията, програмите за здравеопазване на политическите партии, кандидати за 44-о Народно събрание, които участваха в дебата, възможност за проследяване на предизборните обещания на политическите партии след получаването на мандат в следващото Народно събрание, актуални законопроекти и проектонаредби и пр., като по този начин ще се подпомогне стремежът за изграждане на конструктивна политическа среда и диалог.

Националният дебат по здравеопазване се проведе с подкрепата и участието на Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Българска стопанска камара, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, като в дебата се включиха още и представители на Български зъболекарски съюз и Съюза на българските медицински специалисти.

Основните проблеми пред здравеопазването бяха поставени и в първата по рода си обществена виртуална дискусия за промени в здравеопазването, която беше инициирана и се провежда от 20 февруари от Credoweb – http://www.credoweb.bg, и в. „Животът днес“. Целта е да се стимулират активността, критичността и градивността на българското лекарско съсловие, като същевременно се поставят на изпитание концепциите на политическите сили, които предстои да премерят сили на 26 март за новото Народно събрание. Платформата ще осигури възможност за продължаване на дискусията относно основните проблеми в здравеопазването и техните възможни решения.

Развитието на механизмите за финансиране на здравеопазването чрез поетапна демонополизация на настоящия здравноосигурителен модел е сред основните мерки, които предвижда ПП ГЕРБ според д-р Даниела Дариткова-Проданова. Надграждането на действащия модел и подобряването на възможностите за допълнително доброволно здравно осигуряване, наблегна д-р Дариткова, от своя страна е пряко свързано с остойностяването и прецизирането на основния пакет медицински дейности.

Хората с високи доходи да поемат сами здравноосигурителните си вноски, да се демонополизира НЗОК, държавата да мобилизира ресурсите си за намаляване броя на хората, които не плащат за здраве. Това са част от мерките, които Коалиция „Обединени патриоти“ предвижда за осигуряване на финансиране на здравеопазването, съобщи д-р Султанка Петрова, кандидат-депутат от Коалицията.

Зад регламентираното интегриране на възможностите за допълнителното доброволно здравно осигуряване в системата на здравеопазването с цел генериране на допълнителен финансов ресурс застана и представителят на Коалиция „Реформаторски блок-Глас народен“ д-р Ваньо Шарков. Той се обяви също за промяна в статута на лечебните заведения в посока премахване на търговския им статут, за развитие на системата на спешната помощ, която е особено важна за малките населени места, както и за продължаване на действията за въвеждане на електронното здравеопазване.

Необходимостта от провеждане на ефективни скринингови програми както за социалнозначими, така и за редки заболявания, също обедини участниците в дискусията. Проф. д-р Георги Михайлов, кандидат-депутат от Коалиция „БСП за България“, заяви, че е нужно създаване на междуинституционална програма за духовно здраве на подрастващите, която трябва да включва различни дейности не само в тесния смисъл на понятието душевно здраве, но по отношение на голяма част от аспектите на живота въобще.

Консенсусът по приоритетите в здравеопазването, който се очерта като основен мотив на дебата, бе зададен още в неговото начало от д-р Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Актавис“, компания ТЕВА и председател на БГФармА. Той изтъкна необходимостта от такава стратегия с дългосрочно действие от няколко години. За консенсус се обяви и д-р Красимира Чемишанска, председател на Комитета по здравеопазване към Американската търговска камара в България (AmCham) и изпълнителен директор на „Amgen Bulgaria, като подчерта, че достъпът до иновации е ключов за осигуряването на устойчивост на системата на здравеопазването.

Консенсусът трябва да бъде фокусиран върху резултатите и ефекта за пациентите от тяхното лечение, а не толкова върху разходите. Елементът за резултатност трябва да стане задължителна част от разходната система за здравеопазването, настоя Деян Денев, директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

В денталната медицина заплащането от години е резултативно и този модел доказано работи, заяви д-р Борислав Миланов, председател на Български зъболекарски съюз. Политиците и обществото обаче продължават да са в дълг към децата с тежки заболявания и възрастните хора – те трябва да са с приоритет, а не равнопоставени с останалите групи от обществото, както е сега, допълни д-р Миланов.

Необходими са спешни мерки за преодоляване на дисбаланса между трите параметъра на системата на здравеопазването – финансов и кадрови ресурс и нормативна уредба. Това заяви д-р Галинка Павлова, заместник-председател на Български лекарски съюз.

Проф. д-р Асен Гудев, председател на Съюза на българските медицински специалисти (СБМС), очерта проблемите на сегашния модел на здравеопазването – хуманността изчезна, специалистите са демотивирани, а пациентите – недоволни.

Достойното заплащане е основният начин за справяне с кадровия проблем според Милка Василева, председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В момента има недостиг на 30 хил. медицински сестри в България. Средната им възраст е 53 години, а на акушерките – 51, поясни тя. В това време подготовката на сестри и акушерки е на много високо ниво и затова те са търсени и добре платени извън страната.

За съществуващата неудовлетвореност от достъпа до лекарства говори проф. Илко Гетов, председател на УС на Български фармацевтичен съюз. Той препоръча да се изготви и приеме самостоятелен закон, уреждащ достъпа на пациента до лечение и лекарства.

Виктор Паскалев, член на Управителния съвет на Национална пациентска организация и председател на Българска асоциация по хемофилия насочи вниманието на участниците в дебата към необходимостта от намаляване на доплащането при лечение, което е пречка за много хора да се лекуват ефективно и да останат на пазара на труда, особено при нужда от по-продължително лечение.