Тревожен е фактът, че 44% от всички пушачи не възнамеряват да се откажат


  • 37% от пълнолетните пушачи са правили неуспешни опити да откажат цигарите. 
  • 46% от пълнолетните българи (19-64 г.) са ежедневни потребители на тютюневи или свързани с тях изделия**, а 89% от тях са заявили, че пушат само цигари. 
  • Участниците в проучването смятат, че всички тютюневи и свързаните с тях изделия са вредни и употребата им носи риск за здравето, но също така е отчетена известна разлика във възприятията за степента на вредност на различните категории и видове – бездимните продукти се възприемат като по-малко вредни от тютюневите изделия за пушене. 

В периода февруаримарт 2020 г. се проведе първото и единствено по рода си национално представително проучване в България, инициирано от Национална пациентска организация (НПО). То има за цел да събере национално представителни и актуални данни за нивото на осведоменост, за моделите на употреба сред потребителите,  за възприятията на вредността  на различните категории продукти, както и други параметри относно всички налични на пазара традиционни и нови тютюневи изделия, както и електронни цигари през последните 12 месеца. 

Събраните данни ще спомогнат за разработването на бъдещите политики за ограничаване, превенция и намаляване на риска от употребата на тютюневите и свързаните с тях изделия, както и данните за България да бъдат съпоставени с данни от сходни проучвания в други държави в Европа и света. 

Данните показват, че:  

  • 59% от пълнолетни лица (19-64 г.) в България се определят като потребители на тютюневи и свързани с тях изделия, независимо какъв е видът на изделието, в какво количество и с каква честота употребяват, като 56% използват предимно тютюневи изделия за пушене (най-вече цигари), 9% – предимно бездимни нагреваеми тютюневи изделия, а 2% – предимно електронни цигари.   
  • Около 10% са заявили, че са отказали пушенето в някакъв момент в миналото преди повече от 12 месеца, като 86% от тях споделят, че са взели решението сами, а 11% твърдят, че са били повлияни от други хора. 44% от спрелите да пушат, са го направили заради ефектите върху здравето им, 27% – заради разходите, а 7% – заради ефектът върху околните. 
  • Почти всички потребители на бездимни нагреваеми тютюневи изделия (НТИ) и на електронни цигари имат предишна история на редовна или по-рядка употреба на тютюневи изделия за пушене (предимно цигари), преди да преминат към тези нови продукти, като случаи на започване на употреба на тютюн или никотин с такива  продукти са изключения (0,5% и 0,4% от пълнолетното население). 

Националното представително  проучване на възприятията и употребата на тютюневите и свързаните с тях изделия в България обхвана само пълнолетни лица на възраст 19-64 годиниподбрани въз основа на следните характеристики: пол, възраст, образование, област и населено място, семейно положение и други. 

„За да се проследят развитието и промените в поведението и нагласите по отношение на потреблението, е необходимо да продължи редовен мониторинг (поне на всеки 2-3 години)“, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО. Той призовава всички заинтересовани страни да дадат своя принос и да се включат в инициативата за по-нататъшно наблюдение на пазара и потребителите. 

Като цяло, при пушачите на цигари е липсвало намерение да спрат да пушат през последните 12 месеца, което може да се дължи на неуспешни опити за отказ в миналото (37%), а 44% не планират да направят промяна. Все пак 41% имат намерение да намалят пушенето. За разлика от пушачите, 10% от потребителите на бездимни НТИ  и 8% от тези на електронни цигари са потвърдили намерение за спиране на употреба на съответния продукт.

„България има всички основания с това продължаващо високо ниво на тютюнопушене да пристъпи към прилагане на нови стратегии на база на възможността да се намали риска за тези, които не могат да се откажат. Най-важно е да предпазим най-младите хора – това е първата цел. За тези, които вече пушат, трябва да се направят всички възможни усилия, за да спрат. За пушачите, които не могат да спрат – да се разработят и приложат утвърдени програми и стратегии за намаляване на вредата (т.нар. harm reduction), като преминаване към продукти с доказано по-ниско излагане на вредни вещества, никотин-заместваща терапия, психологическа терапия или комбинация от няколко подхода. Това трябва да бъде ключов приоритет както за цялата медицинска общност, така и за тези, които създават здравните политики у нас“, допълва д-р Хасърджиев. 

 

*Тютюневи и свързани с тях изделия са всички налични на пазара никотинови изделия – с или без тютюн, за пушене или бездимни.

Целия доклад може да намерите ТУК
Translate »