Ново изследване установява има ли наченки на Паркинсон

Проф. Шотеков, има ли сигурни маркери, чрез които се диагностицира болестта на Паркинсон?

Паркинсоновата болест е невродегенеративно заболяване, при което се намалява количеството на невротрансмитера Допамин в подкоровите структури на мозъка. Сега има нова теория, според която става въпрос за прионова инфекция. Тези теории обаче не са сигурно доказани. Има много характерни белези, по които може клинично да се постави диагнозата, особено, когато е в разгърната форма. Понякога човек, дори и без да е лекар, когато види такъв пациент, с неговата типична походка, забавени движения, масковидно лице, тътрене на краката, може да каже, че това е Паркинсонова болест. Има, разбира се и други начини за диагностика. Например с помощта на скенер, на ядрено-магнитен резонанс, но това са по-скоро методи, които отхвърлят други диагнози. Самите те не могат да докажат, че се касае за паркинсонизъм.

Напоследък беше въведена една нова техника, която е доста успешна и се казва (DaTscan) Датскен. Това е метод на избор за поставяне на диагнозата с специализирано радиоизотопно изследване. Изследването DaTscan, проследява транспорта на невромедиатор Dopamin в допаминергичните неврони на подкоровите ядра. При невродегенерация на тези неврони натрупването на Dopamin e намалено. Такъв апарат, за изследване на подобни болни, има в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и изследването е безплатно за болни, за които е необходимо да се изследват. Искам да уточня, че когато имаме характерната симптоматика и заболяването е сигурно не е необходимо да се прави това изследване, което е много скъпо. Тази техника е изключително точна и може да постави диагнозата още в началните стадии, когато клиничната картина все още не е добре изразена. То е полезно, когато е необходима диференциална диагноза с други заболявания с подобна симптоматика.

Споменахте, че някои, образни изследвания, се правят, за да се отхвърли друга диагноза. С какви други болести може да се обърка Паркинсонът?

Има т.нар. Паркинсон подобни синдроми. Някои от тях също представляват невродегенеративни заболявания. Мултисистемната атрофия например може да прилича на Паркинсон, но има белези, по които един специалист може да различи за коя от двете болести става дума.

Само болест на възрастните хора ли е или може да се появи и в по-млада възраст?

Има генетично предопределени случаи, при които заболяването може да започне към 45 години. Това са млади паркинсоници. При тях може да има определена наследственост – например бащата, майката са болни от Паркинсон.  Важно е да се знае, че подобни на Паркинсона синдроми могат да се развият при някои възпалителни заболявания на нервната система, например енцефалити. Известно е, че след Първата световна война е имало т.нар. летаргичен енцефалит – много тежко заболяване, от което са починали няколко милиона човека. Оказало се е, че това е бил един обикновен, мутирал грипен вирус. Тези от болните, които са преживяли енцефалита, след това са развили паркинсонов синдром. В днешно време такива случаи почти няма. Много рядко можем да наблюдаваме такива усложнения, обикновено след прекарана вирусна инфекция.

Кой е най-младият пациент, който сте лекували в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“?

Имали сме много млади пациенти. Спомням си един мъж на 42-43 години, за когото дълго време се чудихме дали това ще излезе паркинсонизъм и на какво се дължи. Оказа се, че във фамилията му има хора, които са били болни, но не майката и бащата, а бабата или дядото. Т.е. това си беше класически случай на генетична форма на болестта.

Какво се случи с този пациент?

Не мога да кажа. Ние го следихме няколко години и след това му изгубихме следите. Обикновено хората с такива тежки заболявания стигат до едно отчаяние, смятат, че лекарите не могат да им помогнат и тръгват да се лекуват по парамедицински начин – с иглотерапия, билки, диети.

А с какво може да им помогне съвременната медицина?

Има т.нар. Допамин заместваща терапия под формата на таблетки, чрез която могат да контролират симптомите в продължение на дълги години. Имали сме случаи 5-10 години да лекуваме някой с помощта на медикаменти.
През последните години навлязоха и много други терапии. Напр. т.нар. МАО „Б“ инхибитори, които се дават в началото на заболяването. Една голяма група лекарства са т.нар. допаминови агонисти – медикаменти, които стимулират рецепторите на допамина. Стремежът е допамин заместващата терапия да се отложи колкото е възможно по-далече във времето и затова лечението се започва с тези медикаменти. Има си определен подход на даване на медикаментите. Започва се с МАО „Б“ инхибиторите, продължава се с допаминови агонистите, след това се преминава към допамин заместващата терапия. В напредналите фази вече се включват т.н. Дуодопа системите, при които допаминът се вкарва направо в дуоденума чрез специална сонда и перфузор. Ефектът от тях е много добър, проблемът е, че тази стома (отворът в дуоденума) често създава проблеми и води до развитието на инфекции. Един нов и ефективен метод е дълбоката мозъчна стимулация (ДМС), при който в подкоровите ядра се вкарват електроди и се стимулират определени структури в мозъка, благодарение на което симптомите на Паркинсон се повлияват много добре. Между другото тази техника се прилага единствено в нашата Клиника по неврохирургия. Този метод обаче е много скъп. За щастие от началото на тази година интервенцията вече се поема от здравната каса, което е една много добра новина. Трябва да кажа, че съм виждал пациенти, които са се подложили на ДМС и резултатите са впечатляващи.

През какви етапи преминава болестта?

Болестта води до едно бавно и постепенно влошаване на състоянието. Ако се остави пациента без никакво лечение, заболяването продължава около 5 години и завършва с фатален край, защото пациентите се сковават, не могат да се движат, остават на легло, развиват инфекции и умират.

Затова много е важно ранното откриване на болестта. Доказано е, че невродегенеративният процес започва 4-5 години преди първите симптоми на заболяването. От ключово значение е болестта да се установи още при първите признаци и да започне лечението. В този диагностичен процес може да помогне и изследването с DaTscan. Лечението на Паркинсон е голямо медицинско изкуство! Трябва да се определи какви медикаменти, колко време да продължи приемът на определено лекарство, кога да се смени, за да може човекът да има едно добро качество на живот. Целта е болният от Паркинсонoвa болест да не бъде инвалид и в тежест на семейството си, а да може да се самообслужва и да живее прилично или да има добро качество на живот. Това изисква постоянно наблюдение, както правим с нашите пациенти, и адекватни терапевтични реакции. Интересното е, че, въпреки че всеки невролог би следвало да бъде запознат с лечението на Паркинсоновата болест, непрекъснато наблюдавам грешки – дават се или много високи, или много ниски дози. А при Паркинсоновата болест лечението трябва да се провежда стриктно и лекарствата да се взимат в точно определено време. Когато се дава лекарството по баналната схема – три пъти по една таблетка, нищо не се получава, пациентите се сковават още повече, а може да се получат много странични ефекти от медикаментите.

Присъда ли е диагнозата болест на Паркинсон?

Според мен всяка една болест е присъда, особено, когато е хронична. Дали ще бъде Паркинсонова болест, мозъчен инсулт или множествена склероза, в чието лечение също сме специализирани в нашата клиника, важно е тези хора да бъдат лекувани системно и последователно. В нашата клиника този тип пациенти се наблюдават периодично. Лечението им е се поема изцяло от НЗОК или е частично платено. Те идват при нас първо за диагноза, втора за проследяване и трето за издаване на т.нар. протокол за лечение по линия на НЗОК, тъй като при нас функционира специална комисия, която се занимава с това. Лечението на Паркинсоновата болест е терапевтично изкуство и една дълга борба – не само на лекарите, но и на самите пациенти с болестта.

Визитка:

Проф. Пенко Шотеков е Началник на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ от 2011.

Преди това в продължение на 10 години е завеждал неврологичната клиника в УМБАЛ „Александровска“ и е ръководител на Катедрата по неврология към Медицинския университет в София.

Има множество специализации, между които в Университетската клиника по неврология и неврофизиология във Freiburg Германия, в Университетската клиника по неврология и психиатрия в Graz, Австрия и Института по неврохирургия „Бурденко“ в Москва.

Автор е на три самостоятелни монографии и съавтор и главен редактор на други 8 монографиия десет учебника по неврология.

Източник: https://www.monitor.bg