Сдружение "Национална пациентска организация" представя становището си като структура от неправителствения сектор с експертиза в защита правата на пациентите и национална представителност по смисъла на Наредба № 8 от 19 ноември 2015 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации.
Несъмнено, предлаганите 4 прегледа – разширен пакет лабораторни изследвания и 2 хоспитализации, ще подобрят значително достъпа на жени от уязвими социални групи до прегледи и изследвания за проследяване на бременността.
Данните, предоставени в доклада „Цената на безразличието“, показват, че близо 7000 жени в България раждат всяка година, без бременността им да е била адекватно проследена от специалист, като приблизително 6500 новородени са недоносени.
Разходите по интензивни неонатологични грижи и проследяване е 142 пъти по-висока, спрямо финансовия ресурс, отнесен към грижи за здраво новородено.
В допълнение, около една трета от тежките заболявания при недоносените бебета се дължат на предотвратими усложнения вследствие на нелекувани инфекции в перипарталния период. Причината за това е, че до момента здравнонеосигурените жени в България имаха право само на един преглед и пакет лабораторни изследвания за периода на цялата бременност. Това практически ги лишаваше от проследяване на бременността със своето отражение върху показателите на предотвратима инвалидизация и смъртност.
Например, по данни на Национален статистически институт от 2017 г., в България е отчетено относително високо равнище на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 г., изглежда са изключение в сравнение с други години). Детската смъртност е с над 80% по-висока от средната за Европа (6,6 смъртни случая на 1 000 живородени спрямо 3,6 през 2015 г.). Нещо повече, през 2016 г. в региона с най-лоши показатели (Ямбол) е регистрирана детска смъртност, която е шест пъти по-висока от тази в региона с най-добри показатели (столицата София).
През 2013 г. приблизително 12% от населението не е било обхванато от социалното здравно осигуряване (НСИ). Освен това, ако гражданите не са платили три месечни вноски през предходните 36 месеца, те губят своето осигурително покритие. Това излага на риск в особена степен уязвими групи като дългосрочно безработните и бедните. Освен това, някои лица може и да не са наясно, че отговарят на условията за покриване на здравните им вноски от държавата.
Това поставя въпроса по нуждата от информационни кампании от страна на институциите и проактивност от страна на администрацията по достигане до тези групи пациенти.
Освен това, в икономическия анализ в доклада са изнесени данни, които показват, че ако само при 26 недоносени бебета бъдат избегнати предотвратими усложнения, то спестеният ресурс се равнява на разходите в проследяване на бременностите на всички майки.
На практика, ресурсът, който се разходва понастоящем за лекуване на усложненията от ненаблюдавани бременности, надхвърля многократно ресурса, нужен за да се изравнят правата на здравноосигурените и здравнонеосигурените жени при проследяване на бременността.
Като отчита високия дял на лицата в България, които са в риск от бедност и социално изключване (32,5 % за 2019 г.), Национална пациентска организация смята, че здравноосигурителният статус не бива да бъде пречка за нито една жена да роди здраво дете. Осигуряването на прегледи за всички здравнонеосигурени бременни жени е стъпка, която ще спести на държавата и обществото милиони левове за здравни и социални услуги по предотвратима детска инвалидизация.
НПО призовава Министерство на здравеопазването да извърви докрай необходимите стъпки за това нито една бременна жена да не остане без медицинско проследяване в периода на бременността – за да гарантираме, че в България ще се раждат повече здрави деца.
