Пациентски организации изнесоха данни за достъпа и удовлетвореността, жалбите и обезщетенията на пациентите

По повод Европейския ден на пациента, Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) и Национална пациентска организация (НПО) представиха данни за състоянието на достъпа и удовлетвореността на пациентите, системата на жалби и обезщетения. В инициативата участваха адв. Пламен Таушанов – председател на БАЗП, д-р Станимир Хасърджиев – председател на НПО, Анна Илиева – зам.-председател на УС на БАЗП, д-р Иван Вецев – есперт „Достъп до лечение“ в НПО, представители на съсловните организации и на Асоциацията на българските застрахователи.

На събитието бяха посочени основните проблеми пред удовлетвореността и достъпа до здравеопазване. „Твърди се, че здравеопазването в страната ни е едно от най-достъпните в Европа, имайки предвид, че тук няма листа на чакащите. Не се взема предвид обаче комплексността на понятитето „достъп“. За тази цел, Национална пациентска организация, заедно с Европейски пациентски форум, събра всички заинтересовани страни в рамките на Европейското партньорство за достъп до качествено здравеопазване (Patient Access Partnership), за да дефинират ясно какво означава достъп“, обясни д-р Хасърджиев и допълни: „Здравеопазването трябва да е налично, адекватно, физически достъпно, да предлага подходящи здравни услуги и не на последно място да е ценово достъпно.“

Д-р Иван Вецев представи платформа, която НПО разработва и която ще изследва пациентската удовлетвореност. Платформата ще се казва „Здравен отзив“ и ще стартира през май 2016 г. Основната цел на платформата е да се създаде ефективен инструмент за проучване, анализ и докладване на пациентските възгледи относно техния цялостен опит в системата на здравеопазването. Чрез платформата всеки пациент ще може да подаде сигнал за нарушени права или да изкаже благодарност на здравен работник. Негативните сигнали ще бъдат придвижвани за мнение и действия към съответните институции, а позитивните ще бъдат публикувани в сайта и ще са видни за всички посетители на сайта.

Според г-жа Анна Илиева, зам.-председател на БАЗП, активността в жалбите на пациентите е нараснала през 2015 г., поради няколко причини, като: големия брой организирани реформи и недостатъчните видими резултати; подобрената информираност на пациентите от пациентските организации; възможността в реално време да получат отговор на своите жалби. За сега няма механизъм, който да мотивира пациентите да се информират и да търсят гарантиране на своите права нито механизъм, който да стимулира лекарите да предлагат по-качествена медицинска помощ, за получаване на удовлетвореност при оказаната медицинска помощ.

Адв. Таушанов постави проблема с липсата на система за обезщетение на пациенти, пострадали в резултат на лекарска грешка. У нас твърде малка част от лекарите имат застраховка „Професионална отговорност“, а тези които са застраховани са за твърде малки суми. Тези пари няма как да покрият щетите при необходимост. Адв. Таушанов направи сравнение между България и другите страни в Европа – у нас застраховките покриват едва 20–50 хил. лв., а във Франция, например – 2 млн. евро. Тринадесет години след първоначално представения проект на Закон за правата на пациентите, досега такъв не е приет. Той подчерта и необходимостта да се създаде Фонд за обезщетения на пациента, който би породил повече сигурност в системата. Положителна е промяната в Застрахователния кодекс след 1 януари 2016 г., където минималните лимите вече са 500 хил. лв.

Важно е да се приеме от НЗОК пълен вариант на Информирано съгласие, в съответствие със Закона за здравето, преди което не е възможно обективно да се измерва удовлетвореността на пациентите.

Според Константин Велев, представител на Асоциацията на българските застрахователи, правната уредба на въпроса с обезщетенията е доста оскъдна. Голям проблем е доказването на лекарска грешка, което е необходимо условие за получаване на обезщетение. Вторият важен момент в изграждането на удовлетвореност според застрахователите касае медицинските застраховки. Те са твърде слабо застъпени – предлагат ги основно големи компании на своите служители, като част от социалните пакети. Броят на индивидуалните граждани със застраховки е изключително малък. Причина за това е обхватът на допълнителната застраховка, която не може да предложи много над предлаганото от пакета на НЗОК.

От Българския лекарски съюз (БЛС) смятат, че недостигът на средства е основният проблем в системата на здравеопазването. Той касае не само получаването на самата медицинска услуга, но и условията в болниците, които все още не са на нужното ниво. Необходимо е системно да се увеличава бюджетът за здравеопазване в продължение на години, за да се постигне нужната стабилност. Докато това не се случи, ще се налага доплащане от пациентите, заявиха от БЛС.

Г-жа Милка Василева – председател на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи изрази мнение, че качеството на медицинската помощ, според проучвания удовлетвореността на пациента е по-добра, когато има необходимия брой акушерки и медицински сестри, според изискванията на Медицинските стандарти.

Маг.-фарм. Светослав Крумов – секретар на Българския фармацевтичен съюз, постави проблема със застраховката „Професионална отговорност“ на фармацевтите в България. Съюзът има 6000 членове, които са недостатъчни за застрахователите да предложат такъв пакет. А това е важно, за да бъде пациентът обезщетен в случай на фармацевтична грешка при изпълняване на рецепти.