Плановете за реформа в здравеопазването на правителството съвпадат с препоръките на Европейската комисия и Световната банка

По покана на министъра на здравеопазването, д-р Петър Москов, се проведе трето заседание на новосформирания консултативен съвет към Министерски съвет – „Партньорство за здраве“.

На заседанието бяха представени тазгодишните препоръки на Европейската комисия (ЕК), като в частта „здравеопазване“ е посочено, че: „България трябва да подобри ефективността на разходите в системата на здравеопазването, и по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепване на извънболничната и първичната медицинска помощ.“ Препоръките и доклада към тях представи г-н Филип-Михал Домански, представител на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към ЕК, който коментира, че „Плановете за реформа в здравеопазването на правителството съвпадат с препоръките на Европейската комисия“.

По време на събитието беше представен и докладът на Световната банка за финансирането на здравния сектор в България, като г-н Антъни Томпсън, постоянен представител на Световна банка за България обясни, че основен проблем за страната остава, че в България се харчат два пъти повече пари, отколкото има в обществените фондове. „В момента официално разполагаме с 3,9 млрд. лева годишно, но харчим 7 млрд. лв. А това идва да покаже, че българите доплащат почти половината от разходите за здраве директно от джоба си. Ако искаме да изчистим и подредим системата, първото условие е да разполагаме със 7 млрд. лева обществени средства“, допълни още той.

Д-р Петър Москов представи актуализираната Национална здравна стратегия (2014-2020) и планa за действие на Министерство на здравеопазването, като наблегна на комплексността на лечението и промяната на начина на финансиране, който няма вече да е свързан с отделни структури, а с целостта на лечебния процес. Основната цел е повишаване на ефективността на здравното обслужване, а не икономии, като министърът коментира, че по този начин „парите на пациентите в здравната каса няма да отиват за градинки и строежи, а за модерна апаратура и по-високо качество“.

Събитието даде възможност и за представяне на резултатите от работните групи: „Реформа в организацията на здравеопазването“, „Качество на здравната система“ и „Лекарствена политика и медицински изделия“, които са част от „Партньорство за здраве“. През последните седмици работните групи излязоха с предложения за промени и допълнения в Закона за лечебните заведения и в актуализирания вариант на Националната здравна стратегия и плана за действие към нея, а в рамките на Работна група „Реформа в организацията но здравеопазването“, беше сформирана работна група, която обсъждаше въпросите за детското здраве и по-специално деинституционализацията на домовете за медико-социални грижи за деца.

Освен специалните гости от Европейската комисия и от Световната банка, на заседанието присъстваха и представители на държавните институции, съсловните организации, неправителствените пациентски организации, научните медицински дружества, здравните заведения, индустрията, медиите и Европейското партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване.

През май 2015 г., с постановление на Министерски съвет на Р България, беше учреден Съвет „Партньорство за здраве“ – консултативен орган на Министерския съвет за координация и сътрудничество при разработване и провеждане на политики в областта на общественото здравеопазване и подобряване достъпа до своевременна, адекватна и ефективна медицинска помощ и здравни услуги за гражданите, както и за подобряване качеството на живота с оглед повишаване годините живот в добро здраве.

В състава на Съвет „Партньорство за здраве“ са включени представители на всички заинтересовани страни от сферата на здравеопазването, като по този начин се гарантира диалогът и представянето на всички гледни точки. Към Партньорството са създадени три работни групи – „Реформа в организацията на здравеопазването“, „Качество на здравната система“ и „Лекарствена политика и медицински изделия“. Партньорството има за цел постигане на широк обществен консенсус и сътрудничество при провеждането, мониторинга и оценката на здравните политики, както и при осъществяването на реформи в сферата на здравеопазването, социалните услуги и подобряване качеството на живота с оглед повишаване годините живот в добро здраве.