По инициатива на пациентските организации се реализира публично обсъждане на значението на профилактиката и контрола на социално-значимите заболявания.

Събитието, което беше на тема „ Стратегиите в здравеопазването – как профилактиката ще стане приоритет в България”.

Събитието беше открито от г-н Петко Кенанов, председател на УС на Конфедерация „Защита на здравето”, д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация, г-жа Диана Хаджиангелова, председател на Асоциация на българите , боледуващи от астма, алергия и ХОББ и г-жа Светла Алексиева, председател на Българска асоциация Диабет. Те се обединиха около значението на профилактиката като основен модел за подобряване на здравето на българите и същевременно начин за ефективно ограничаване на разходите на държавния бюджет за здравеопазване. Пациентите подчертаха, че националните програми за профилактика, ранна диагностика и контрол на социално-значимите заболявания, които поради различни причини все още не са приети, трябва да бъдат поставени като приоритетни още за служебното правителство и настояха те да бъдат приети в най-кратки срокове. Организаторите представиха намерението си да изпратят отворено писмо до институциите, в което да настояват националните програми по различните социално-значими заболявания да бъдат разгледани и приети още в мандата на служебното правителство.

По време на събитието бяха представени и обсъдени акценти от проектите за национални програми за превенция и контрол на социално-значимите заболявания, създадените регистри на пациенти с хронични заболявания и други инструменти за промяна на системата в посока профилактика и ранната диагностика на заболяванията в България.

Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България беше представена от п роф. д -р Майда Тихолова, дм, Национален консултант по инфекциозни болести към МЗ и п редседател на работна група за изготвяне на Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България . Тя акцентира върху опита на другите държави в ограничаване на това сериозно заболяване и че е важно да се с ледва т препоръките на Световната здравна организация, с цел ограничаване на заболеваемостта и съответно разходите за хоспитализации сред децата от кърмаческа и ранна детска възраст.

П роф. д-р Васил Димитров, д.м.н., п редседател на Българското дружество по алергология и председател на работна група за изработване на Национална програма за превенция и контрол на хронична обструктивна белодробна болест, бронхиална астма и алергичен ринит представи акцентите и значението на Национална та програма за превенция и контрол на хронична обструктивна белодробна болест, бронхиална астма и алергичен ринит . Той наблегна на значението, което има Програмата за намаляването на смъртността и инвалидизацията вследствие на хронични респираторни заболявания, като контрапункт на все по-замърсената околна среда, мръсния въздух и активното тютюнопушене. Проф. Димитров постави като о сновен елемент ранната диагностика на пациентите.

Акцент ите в Националната програма за профилактика, скрининг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити в Р България бяха представени от доц. д-р Деян Желев, Клиника по гастроентерология към УМБАЛ „ Св. Иван Рилски ”. Доц. Желев подчерта важността именно на намаляване броя на смъртните случаи и усложненията вследствие на хепатитите, в контекста на резултатите, според които България с е на мира на едно от последните места сред държавите членки на ЕС, в грижата по отношение заболелите от вирусни хепатити. Той наблегна на факта, че за постигане на пълния ефект от въвеждането на подобна програма е важно да се постигне баланс и консенсус между всички заинтересовани страни.

Д оц. д-р Димитър Чаръкчиев, д.м., Клиничен център по ендокринология и геронтология при МУ, УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” представи същността на регистър а на пациентите със захарен диабет . Той представи детайлна информация, според която създаденият вече регистър ще подсигури доброто планиране на здравни стратегии и бюджети, касаещи захарния диабет; ще подобри качеството на обслужването за тези пациенти и цялостния контрол на заболяването.

Целта на подобен публичен дебат е да се повиши ефективността на диалога между различните участници в сферата и да се очертае в каква посока трябва да се развива системата на здравеопазването, как да се подобри профилактиката и как населението да бъде добре мотивирано в тази посока.

В световен план ситуацията се характеризира с повиш ена заболеваемост в областта на хроничните незаразни заболявания, множественост на заболяванията при един човек , хронифициране назаболяванията . Всичко това често води и до състояния на трайна неработоспособност и необратими увреждани я, което води след себе си до сериозни икономически последици за държавата. При повечето заболявания е изчислено, че от финансов аспект з дравнитеи икономически последици от лечението на самото заболяване и неговите усложнения излизат в пъти повече от разходите за профилактика и превенция на заболяването.

Това извежда на преден план значението и необходимостта от профилактика на социално-значимите заболявания, която следва да се възприеме като основен модел на действие в политиките на всяко общество. В изработения проект за Национална здравна стратегия 2014-2020, като приоритетна област 8 е изведена – Преориентиране на здравната система към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания .

В България отдавна се говори за значението на профилактиката, дори са установени вече и добри традиции в тази насока. Примери за това са Програмата „ Превенция и контрол на ХИВ/СПИН ”, както и въведеният Имунизационен календар на Р България. Въпреки това липсва д ъ лгосрочна стратегия и последователна и устойчива политика в системата на здравеопазването, която да налага профилактиката и превенцията като основна стратегия на институционално ниво.