Проф. Григор Димитров: Бюджетът на НЗОК е реален, но е бюджет на статуквото

юджетът на НЗОК 2020, който предвижда увеличение на приходите с около 390 млн. лв. е напълно реален. Той е реален, защото отговаря на нормативната уредба, отразява структурата и отношенията в здравната система, а и това са ни ресурсите в държавата. Същевременно обаче това е бюджет на статуквото. Не можем с бюджета на НЗОК да променим здравеопзаването. Това каза проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК и главен директор „Осигурителни отношения“ в Българска стопанска камара по време на презентацията си на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, която се провежда днес.

„Бюджетът на всяка система са лостовете на нейната промяна, а тук това не го виждаме“, допълни още той.

Проф. Димитров уточни, че в бюджета за 2020 г. и прогнозата за следващите 2021 и 2022 г.  равнището на средствата, отделяни за здравеопзаване от БВП се запазват около 4,5 %. Същевременно средствата, които се отделят в ЕС за здравеопазване са между 8 и 11% от БВП.  „Запазваме дистанцията от другите страни. Понеже постоянно се дава за пример холандския модел, добре е да знаем, че БВП на Холандия е 700 млрд. евро, отделя 10% от него за здравеопазване и има население 17 млн. души. Това прави почти 4 120 евро на глава от населението. У нас се падат 400-450 евро на глава от населението“, каза проф. Димитров.

Той беше категоричен, че този бюджет няма да намали доплащането от българските пациенти и то ще продължи да е близо 50% от общите разходи за здраве. „Запазва се и статуквото от вноските, които прави държавата за осигурените от нея лица – пенсионери, деца и студенти. Те продължават да са наполовина, сравнено с вноските от работещите лица, а същевременно точно тези хора ползват не по-малко от 60-65 на сто от бюджета на НЗОК. Заедно с това продължава тенденцията за прехвърляне на дейности към Касата, които би трябвало да се извършва от друг, без да има възможност за увеличаване на персонала. Последния пример е прехвърлянето на заплащането на медицинските изделия за хора с увреждания“, каза проф. Димитров.

По думите му това трябва да се има предвид, когато се правят политики и бъдещи дейности. „Много малко средства отново са отделени за доболничната помощ – общо 11,2 -11,3%, докато в ЕС средно се отделят – 23-24%. Това води до задълбочаване на диспропорциите в самото здравеопзаване“, каза още проф. Димитров.

Григор Димитров коментира и твърдението, че парите за болнична помощ през 2020 г. се увеличават с 232 млн. „Това не са допълнителни средства, това са парите от разпределението на генералното увеличение на бюджета. Трябва да е ясно, че това не са средства за увеличение на заплати. Това са средства за болнична помощ. Имаме разговори с ръководството на БЛС като идеята е това увеличение да бъде използвано за увеличение на цените на клиничните пътеки и оттам да се реши въпроса със заплатите“, каза той.

Членът на Надзорния съвет заяви, че трябва да се прерагледат всички пътеки и да бъдат регулират обемите дейност. Проблемът, според него е как ще бъде контролирано разходването на допълнителните средства. „Как ще контролираме да няма превишения на обемите, тъй като един от начините за осигуряване на допълнителни средства за болниците е въртенето на пътеки? Докато не въведем електронно здравеопазване, електронна здравна карта, контролът няма да е ефективен“, каза проф. Димитров.

„Ако продължаваме с тази архаична болнична мрежа, без да извършим сериозни промени в болничната структура, очакванията, които има медицинското съсловие няма да се случат, тъй като принципът на финансиране на здравната ни система е от резултати. Ако не се получи надграждане на системата няма да се получи качествено здравеопзаване“, добави още той.

Източник: Здраве.нет