
Специалисти поискаха въвеждането на Национален раков план, базиран на препоръките в Европейския план за борба с рака.
На семинар „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Национален раков план и възможности за иновативно лечение“ те очертаха напредъка в лечението в тази сфера, но и предизвикателствата в нея.
Прогресът в онкохематологията
„В последните години онкохематологията бележи много голям прогрес“, заяви проф. Бранимир Спасов, председател на Българското медицинско сдружение по Хематология и директор на СБАЛХЗ. „Това се дължи на бурното развитие на генетиката и технологията, които успяха да индентифицират множество таргети и разработването на множество нови молекули и иновативни терапии“, допълни специалистът. Това по думите му е доведело до увеличаване на преживяемостта при пациентите с различни онкохематологични заболявания като лимфом.
Проф. Спасов подчерта, че ранната дианостика на всяко едно заболяване е ключова за постигането на оптимален терапевтичен отговор. „Една от най-важните цели на националния раков план е създаването на скринингови прорами с участието на специалисти, представители на експертните съвети и на пациентските организации“, обясни проф. Спасов. Той се спря и на ползите от автоложната трансплантация при пациенти с Ходжиконов лимфом. „Прилагането на този терапевтичен подход води до повишаване на преживяемостта при трансплантираните пациенти“, изтъкна той.
Клиничната хематология на фокус
„Клиничната хематология е най-бързо развиващата се медицинска специалност“, заяви доц. Веселина Горанова от клиниката по клинична хематология, УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. „Благодарение на високотехнологичната наука се разгадават болестнопроменените вътреклетъчни регулаторни механизми на туморната клетка“, отбелязаспециалистът.
В презентацията си тя посочи, че новите лекарства и новите диагностично и терапевтични методи са променили съдбата на пациентите с малигнени хемопатии. „Новите терапевтични методи промениха съдбата на нашите пациенти, диагнозата им вече не е смъртна присъда“, заяви специалистът. Тя обаче изтъкна нуждата от популялизиране на възможностите на хематологията сред обществото, както и от повече клинични проучвания в тази насока. „Част от европейския раков план е да бъде стимулирано провеждането на клинични проучвания в партньорство с академичната общност“, посочи д-р Горанова.
Детската онкохематология
Проф. Добрин Константинов, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „ИСУЛ“, също наблегна на нуждата от приемането на Национален раков план.
Tой цитира статистика, според която на всеки 15 минути едно семейство в Европа научава, че детето му е с онкологично заболяване. Годишно 6000 деца загиват от злокачествени заболявания. 500 000 деца и млади хора обаче претърпяват лечение и се вливат отново в живота, отчете специалистът.
Специалистът посочи, че лечението на деца с онкохематологични заболявания у нас е на достатъчно добро ниво и отбеляза, че често решението на пациентите да търсят терапия навън не е обусловено от медицински подбуди.
Недостатъчно данни в раковия регистър
Специалистите коментираха и въпроса, свързан с липсата на достатъчно данни в Националния раков регистър, повдигнат от Medical News. Според доц. Горанов в момента има известен вакум по въпроса. Проблемът с раковия регистър градира и деградира едновременно, посочи инж. Йордан Илиев, който дълго време е работил в системата на регистъра. Той припомни идеята преди години регистърът да се прехвърли от СБАЛО към НЦОЗА, която не се реализира.
По думите му сега е налице правен абсурд с тази статистика, защото в момента регистирът не се ръководи от нито една от двете институции. Той отбеляза, че данните от 2016 година не са пълни поради липсата на задължение на лечебните заведения да подават информация за пациентите с онкологични заблявания, „Всъщност се получава така, че болниците у нас нарастват, пациентите нарастват, но данните в регистъра намаляват“, отбеляза той.
Специалистите алармираха и за проблеми с осигуряването на медикаменти за лечение на онкологични заболявания, които изчезват от българския пазар. Според проф. Константинов би могло държавата да изработи механизъм, чрез който да изисква от компаниите ангажимент в тази насока.
За нуждата от донори на стволови клетки
Председателят на сдружение „Лимфом“ Пиринка Петрова се спря на нуждата от донори на стволови клетки. Тя обясни, че при над 70% от нуждаещите се пациенти не се намира близък родственик, който може да стане донор. Единственият шанс за тях е да получат от здрав, но близък генетично човек стволови клетки, изтъкна Петрова.
Преди 10 години в Българския регистър е имало записани едва 400 души, което е крайно недостатъчен брой. В момента включените в регистъра са около 4000, но все още броят им е недостатъчен, изтъкна тя. Проблем в процеса е и липсата на обратна връзка с хората, които искат да са донори или вече са станали такива, отбеляза Пиринка Петрова, изтъквайки, че е нужно процесът да се оптимизира и да се търси контакт с тях.
Терапията на стволови клетки като терапия при злокачествените заболявания на кръвта дава надежда на стотици болни за оздравяване. Този тип терапия позволява постигане на излекуване в над 70% от случаите на болни от левкемия, лимфом и други злокачествените заболявания, отбеляза още тя в презентацията си.
Източник: www.medicalnews.bg