Специалисти по донорство: Трябва да има възможност хората да заявят съгласие да са донори

Недофинансирането на труда на координаторите по донорство и липсата на стройна организация при донорска ситуация са причините за намаляващия прогресивно брой на трансплантациите у нас. Това каза пред „Хоризонт“ д-р Сибила Маринова, началник „Реанимация“ във болницата във Велико Търново и един от най-изявените координатори по донорство. 
Ефектът от донорските карти ще е юридически нищожен, прогнозира д-р Маринова и уточни, че според сега действащото законодателство, човек може да заяви само отказа си, а за да се случи донорска ситуация, се питат близките.

Според Наталия Маева от Националната пациентска организация донорските карти не са новина:

„Такава донорска карта в България съществува от 2013 г. и тя е въведена по идея на Съюза на трансплантираните и на Агенцията по трансплантации. Младите българи се интересуват, но това, което обикновено питат, е как може това тяхно право да бъде изразено върху документите за самоличност.“ 


Трябва да се даде възможност за заявяване на съгласие, сега се заявява само отказ

Д-р Сибила Маринова поясни, че за да има повече донорски ситуации, трябва да се преодолеят проблемите в работата на координаторите по донорство: 


„Поискахме промяна в българското законодателство. Сега действащият закон е добър, но може да бъде направено още за картата. Трябва да бъде дадена възможност на хората да заявяват и своето съгласие. Защото юридически, ако имат тази възможност, тогава факторът „близки“ отпада.“ 


Сега българското законодателство определя близките, които могат да вземат решение за донорство – майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря, съпруг, съпруга, но има хора, които нямат такива роднини и тогава не може да има донорска ситуация.


 „Има проблеми с директори на болници, които не осигуряват нормални условия на колегите да работят. Поставят им ограничения, спират им заплащането. Най-големият проблем е при координаторите, защото са малко“, алармира Сибила Маринова.


Според нея донорството трябва да стане задължително, както е във Франция и Австрия, където всеки е потенциален донор, но ако семейството реши, че не е съгласно починалият да дари органите си, тогава не се извършва експлантация на органите на починалия.


Необходимо е да се промени заплащането на донорските екипи

Заплащането на координаторите по донорство е почти нищожно – нужна е промяна изобщо за заплащането на целите екипи, посочва -р Маринова.

„Трябва да бъде направена законодателна промяна. В момента разходите, които прави една болница, се възстановяват от Агенцията по трансплантации. Но от тази сума, която ние сме изразходвали за кондициониране на болния, за изследвания, за медикаменти – от тази сума болницата трябва да плати и нашия труд. Тази сума е изразходвана за друго. Имаме уверение, че поне това ще се оправи – да бъде заплатен този труд.“


Липсата на достатъчно донори в България се дължи първо на финансови проблеми, изтъква още Маринова и добавя, че екипите, които работят, трябва да бъдат мотивирани.


Липсва добра логистика – при донорска ситуация се ползват лични автомобили 

„Трябва да бъде изградена добра логистика. Всичко това, което се случва в момента, се прави на добрата воля на координаторите и то в някои определени центрове. Защото когато има донорска ситуация те отиват с личния си автомобил. Ако има логистиката, каквато има в една Германия или във Франция, или Австрия, там всичко е разпределено на минути. Разчиташ и на транспорт – било то автомобил или, ако се налага, самолет.“


30 са донорските бази у нас, 60 са координаторите по донорство. Трансплантациите намаляват постепенно – по данни на специализираната агенция от 51 бъбречни трансплантации за 2015 година, те са спаднали на 25 през 2018-а. Същото се отнася и за сърдечните и чернодробните трансплантации. 


Хората, които чакат за трансплантация у нас, са малко над две хиляди. За периода 2010 – 2019 година по линия на Евротрансплант сме получили един бъбрек, а сме предоставили 22 органа. Лицата, които приживе са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки към началото на февруари са 2795.

Заплащането на координаторите по донорство е почти нищожно – нужна е промяна изобщо за заплащането на целите екипи, посочва -р Маринова.

„Трябва да бъде направена законодателна промяна. В момента разходите, които прави една болница, се възстановяват от Агенцията по трансплантации. Но от тази сума, която ние сме изразходвали за кондициониране на болния, за изследвания, за медикаменти – от тази сума болницата трябва да плати и нашия труд. Тази сума е изразходвана за друго. Имаме уверение, че поне това ще се оправи – да бъде заплатен този труд.“


Липсата на достатъчно донори в България се дължи първо на финансови проблеми, изтъква още Маринова и добавя, че екипите, които работят, трябва да бъдат мотивирани.


Липсва добра логистика – при донорска ситуация се ползват лични автомобили 

„Трябва да бъде изградена добра логистика. Всичко това, което се случва в момента, се прави на добрата воля на координаторите и то в някои определени центрове. Защото когато има донорска ситуация те отиват с личния си автомобил. Ако има логистиката, каквато има в една Германия или във Франция, или Австрия, там всичко е разпределено на минути. Разчиташ и на транспорт – било то автомобил или, ако се налага, самолет.“


30 са донорските бази у нас, 60 са координаторите по донорство. Трансплантациите намаляват постепенно – по данни на специализираната агенция от 51 бъбречни трансплантации за 2015 година, те са спаднали на 25 през 2018-а. Същото се отнася и за сърдечните и чернодробните трансплантации. 


Хората, които чакат за трансплантация у нас, са малко над две хиляди. За периода 2010 – 2019 година по линия на Евротрансплант сме получили един бъбрек, а сме предоставили 22 органа. Лицата, които приживе са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки към началото на февруари са 2795.

Слушайте темата в звуковия файл.