Станимир Хасърджиев: „Незаразните хронични болести – решение на всички нива“

Общественото здраве е едно от най-големите предизвикателства, пред които нашето общество и политици ще се изправят в близко бъдеще. Неговото подобряване е затруднено от множество фактори. Сред тях са както демографските промени, нарастващият брой на засегнатите от незаразни заболявания, увеличаване на тежестта върху здравната система и недостигът на пари, така и липсата на последователни и устойчиви политики и прилагане на технологичните иновации в традиционните здравни области.

Подобряване здравето на нацията е тема, която ще придобие още по-голямо измерение от това, което наблюдаваме днес. Общественото здраве трябва да бъде включено в променящите се когнитивни рамки, а правилната посока е тази на по-голяма отговорност на повече нива. За да се справим с предизвикателствата на общественото здраве, трябва да мислим извън нарастващите разходи за здравеопазване и недостига на персонал. Това означава да включим здравето в почти всички области на живота, като от огромно значение е това да се обвърже с приемане на политики за научни изследвания и прилагане на иновациите. Здравето не може да се разглежда само, като отделно политическо поле. Незаразните хронични болести, като сърдечносъдови заболявания, диабет, рак, ХОББ, астма и много други са свързани със съвременния начин на живот на всеки един индивид и на обществото като цяло. Те водят до загуба на 3,4 милиона години в трудоспособност в страните от ЕС и представляват повече от 70% от разходите за здравеопазване в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В Европа хроничните незаразни болести представляват почти 86% от смъртните случаи и 77% от тежестта на заболяванията, като непрекъснато увеличават натиска върху здравните системи, икономическото развитие и благосъстоянието на голяма част от населението, особено при хората над 50 годишна възраст (1,2).

Според Беатрикс Вепнер и Сузане Гизеке от Центъра по иновативни системи и политика от Австрийския институт по технологии, основните рискови фактори за развитието на незаразните хронични болести са поведенчески, биологични, такива свързани с околната среда и социално-икономически. Най-важната група фактори са поведенческите. Те включват в себе си начинът на хранене, употреба на алкохол и тютюнопушене, липсата на физическа активност. Биологичните фактори са втори по значение, като към тях спадат високо кръвно налягане и индекс на телесната маса, холестерол. Към рисковите фактори на околната среда от най-голяма значение са замърсяването на въздуха, работната среда и наличието на голям трафик в близост до мястото на живот в градска среда. Социално-демографските и икономически фактори са изключително важни за ограничаване на хроничните незаразни болести. Социално-технологичните тенденции от друга страна, като иновациите в медицината, се считат за факторите с най-малко влияние за превенция на незаразните болести. Иновативните терапии и лечение могат да променят дадено заболяване, ако се открие наистина революционен продукт, но обикновено цената на тази иновация е висока и минава доста време докато въпросния продукт достигне критична маса от нуждаещи се.

Това е и причината, провеждането на политики, които търсят само решение на проблема днес и сега, да не сработват и да не са ефективни. Ефект нямат и традиционните похвати в областта на общественото здраве насочени към въвеждане на нормативни забрани и рестрикции. Здравните политики трябва да обхващат мерки и стъпки, които да могат да отговорят на бързо развиващите се предизвикателства в областта на общественото здраве така, че да се развият политики, които гледат към бъдещето.

Едни от най-прогресивните изследователи на общественото здраве, участвали в проекта FRESHER (FoResight and Modelling for European Health Policy and Regulation) смятат, че съсредоточаването на политиките само към традиционните рискови фактори няма да ни помогне да се справим с бремето на незаразните хронични болести. Трябва да се разшири обхвата на действие, да се анализират различни тенденции и да се обмисли прилагането на иновации в областта на храненето и тютюнопушенето, както и в системите за здравеопазване, равнопоставеността, градското развитие и демографските промени. Самите здравни власти, работещи в изолация и не използващи компетентността и ресурсите на бизнеса, не са достатъчно ефективни, за да се зададе нова посока на развитие на общественото здраве и по-специално при справянето с незаразните болести. Инерцията на съществуващите структури и институции в сектор здравеопазване и свързаните с тях сектори може да попречи на развитието на нови възможности, произтичащи от напредъка на съвременната наука и технологиите. Здравната политика трябва адекватно да следи и отразява новостите и промените в стила на живот на хората. Новите тенденции в начинът на живот имат потенциала да променят много. Необходимо е обаче системите да се адаптират около непрестанно променящите се нужди и потребности на хората, в частност и на пациентите. Овластяването на гражданите чрез обучения на всички нива може да доведе до положителна промяна в навици и поведение, което да доведе до намаляване на риска, включително с помощта на новите технологии. По този начин образованите граждани и пациенти и научния прогрес заедно могат да станат активна част в борбата с незаразните  заболявания. С правилните политически действия на точните места, различията в начина на живот могат да доведат до една от най-важните промени, а именно подобряване на качеството на стоките, които консумираме и стимулиране на консумацията на по-добри продукти. Пример за такива промени се наблюдават в хранителната, автомобилната и тютюневата индустрия, където, трябва да се отбележи, че след години научни изследвания и разработки, сега се наблюдава пълна трансформация, насочена към създаване на по-добри алтернативи, които дават надежда за подобряване както на индивидуалното, така и на общественото здраве.

Ограничаване на негативните фактори, влияещи върху поведението и навиците на съвременния човек, е една много трудна сфера за прилагане на политики, тъй като е нужен баланс между частния и обществен интерес. Има нужда от смел и нетрадиционен подход, за да се стартира и от нестандартно и отворено мислене, което да даде път на по-добрите практики и алтернативи. Тези алтернативи трябва да бъдат създадени така, че да могат да бъдат приети от хората и обществото, а не да бъдат приемливи само за здравните власти. В тази посока работят и инвестират най-напредничавите компании и това не е случайно. Те отдавна са разбрали нуждата от по-добри и качествени продукти, които да щадят здравето на техните клиенти, които да отговарят на неговите очаквания. Затова, развитието на партньорства с бизнеса в областта на научните изследвания, технологиите и иновациите е само една възможност за новаторство и експериментиране.,

Но, за да се справим успешно с незаразните хронични болести в бъдеще ще ни е нужно да работим в много посоки, за които днешните политици дори не се замислят. Това, което е вършило работа вчера и днес, може изобщо да не бъде приложимо утре или след 30 години. Затова е важно здравните политики да бъдат прилагани във всички области, да напуснат познатите шаблони, използвани до сега и да бъдат съобразени с начина на живот на хората, който не винаги може да се промени само със законодателни инициативи и забрани. Напредъкът в науката и технологиите и опитът и познанията на неправителствения сектор и бизнеса са незаменим съюзник за всички здравни власти в областта на общественото здраве и в борбата с незаразните хронични болести.

Автор: Станимир Хасърджиев, председател на НПО


Източници:
1. Mendis S, Chestnov O (2014) The global burden of cardiovascular diseases: a challenge to improve. Current Cardiology Reports 16(5):1–9
2. Raeburn J, McKee M et al (2014) Global status report on non communicable diseases 2014. World Health Organization
3. (2015-2017), FRESHER (FoResight and Modelling for European HEalth Policy and Regulation)
4. Wepner B, Giesecke S. (2018) Drivers, trends and scenarios for the future of health in Europe. Impressions from the FRESHER project