В становище до Комисия по здравеопазването Национална пациентска организация изрази позицията си по отношение на Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 47-254-01-106
В становището се посочва:
"Макар закъсняла във времето, инициативата за регламентиране на финансирането и респективно употребата на лекарствени продукти по смисъла на чл. 266б от ЗЛПХМ за заболявания при лица до 18-годишна възраст е една безпрецедентна и ключова стъпка в гарантиране на достъпа до лечение на непълнолетните пациенти с изчерпана терапевтична алтернатива.
Нещо повече, по този начин държавата инициира здравна политика с ясна позиция в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи за немалка група пациенти със специфични нужди.
Несъмнено, от една страна здравният статут на пациентите деца ще бъде драстично подобрен, а с това и качеството им на живот, позволявайки да бъдат пълноценни, работоспособни граждани. От друга страна, инвестираният от държавата ресурс в лечение ще облекчи социално-икономическото бреме на потенциалните усложнения с последваща трайна инвалидизация.
Тук обаче възниква въпросът за поддържане на постигнатия терапевтичен ефект – ремисия на заболяването или пълноценно качество на живот в стабилна болест щом навършат 18-годишна възраст.
Предвид естеството на приложение на лекарствените продукти по чл.266б от ЗЛПХМ, а именно лечение извън разрешението за употреба, но и единствена потенциална алтернатива, следва че пълнолетните пациенти губят тази възможност, връщайки се в изходна позиция.
Следователно, в такъв вид промените решават големият проблем по достъп и финансиране на приложението на лекарствени продукти, извън кратката характеристика, но същевременно отварят много въпроси, сред които и дискриминация на база възраст с преустановяване достъпа до лечение.
Дори след навършване на 18-годишна възраст вероятно пациентите продължават да се нуждаят от дадения лекарствен продукт и респективно „off-label“ приложението му, като същевременно цената не се променя и основният проблем, причина за настоящия законопроект – финансовото обезпечаване, остава на дневен ред отново.
Всъщност популацията от пациенти над 18-годишна възраст, нуждаещи се от лекарствени продукти, разрешени за употреба на територията на страната, но прилагани извън показанията с научни данни за ефикасността и безопасността им, се запазва относително малка.
Това са пациентите с онкохематологични заболявания, редки заболявания, автоимунни заболявания и трансплантирани пациенти.
В този ред на мисли, ние апелираме за иницииране на следваща стъпка в решаване на проблема по достъп на лечение на пациенти над 18-годишна възраст, нуждаещи се от лечение с лекарствени продукти, прилагани извън официалното им разрешение, но единствена алтернатива с поставяне на въпроса на дневен ред пред членовете на Комисия по здравеопазването.
Вярваме, че това е първа стъпка и изключителен пример от дългия път към решаване на основни и наболели в годините проблеми за българските пациенти, които обаче не биха имали резолюция без необходимата политическа ангажираност, диалог, оценка на въздействие и социално-икономически анализ."
