СТАНОВИЩЕ относно два вандалски акта през август 2018 г. над новоизграждащия се Център за деца с аутизъм за Северна България в Плевен

Национална пациентска организация остро се противопоставя на всеки опит за посегателство както над личността, така и над гражданската инициатива. Случилото се в Плевен с новоизграждащия се Център за деца с аутизъм – инициатива на колегите ни от сдружение „Аутизъм днес”, унищожаването на създаденото с много усилия и с труда на доброволци и дарители, е не само вандализъм, то е и удар върху инициативността и предприемчивостта. Всеизвестно е, че нестопанските организации в голямата си част получават оскъдна подкрепа от държавната и местната власт, въпреки значимите обществени проблеми и предизвикателства, за които се борят и пред които е изправено обществото ни. В същото време живеем в среда, в която сигурността на българските граждани е поставена също пред значителен риск.

В тази връзка Национална пациентска организация счита, че е важно да отбележи и да постави на преден план следните акценти:

  1. В гражданския сектор съществува необходимост от конструктивен диалог с местната и изпълнителната власт относно развитието на социалните услуги на национално ниво. Тъжно е за деца с аутизъм, например, да се разчита изключително и само на финансиране от дарители, при условие, че тези деца са със специални потребности и държавата трябва да започне да гарантира дейности за тяхната социална, образователна и здравна интеграция и адаптация. Следователно, трябва да се разшири обхватът на подкрепа, така че да не се налага родители и пациентски организации да търсят подкрепа, за да създават и развиват услуги за децата със специални потребности. За съжаление, бъдещият Закон за социалните услуги ще се случи като административен акт за регулация на достъпа и входа в услугите, но не задава ясни стратегически рамки по отношение на видовете услуги, тяхното съдържание и устойчивост.
  2. Безопасността и сигурността на служителите в социалните услуги (без значение от затворен или отворен тип, общностни или специализирани), както и на хората в помагащите професии, е силно подценена и необезпечена. Лекари, учители и социални работници са обект на насилие, агресия или злоупотреби. Усещането за безнаказаност и липсата на категоричен практически ефективно приложим законов механизъм за защита създават среда за вандализъм – и морален, и физически.
  3. Незачитането на личността, усложненият достъп до правосъдие и закрила, както и страхът, са естествен спътник на демокрацията в беда, особено в малките населени места. С болка виждаме все по-често беззащитни жертви, без значение от възрастта, етноса и религиозната или сексуалната ориентация.

Във връзка с всичко, това Национална пациентска организация смята, че е нужно гражданският сектор да насърчи правителството и общините да потърсят механизми за ефективна защита не само на социалните услуги за уязвими общности, но и за хората, работещи в тях и техните клиенти, тъй като те също са обект на насилие. Редно е по места да се създадат планове за реакция при насилие или инциденти. Въвеждането на координирани усилия в защита на правото на личността от злоупотреба и насилие, както и опазването на собствеността, са приоритет на всяка правова държава.

Също така вярваме, че застраховането на обекти от обществено значение трябва да се случва, включително и с публични средства, когато функциите на сградата са обществени.