– Основни права на пациентите – 

Според международното и националното здравно законодателство:

(1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

(2) Здравна информация е съвкупност от лични данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицето, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация.

(3) Достатъчна медицинска помощ е медицинска помощ, оказана своевременно и с необходимото качеството при зачитане на правата на пациентите, спазване на принципите за равнопоставеност на лицата и координация на дейността на лечебните заведения.

Чувството за безпомощност пред здравната система е психологически феномен, който особено много се засили сред пациентите в нашата страна през последните години и е свързано основно с проблемите в преструктурирането на здравната реформа. Допълнителен мощен фактор за чувството на безпомощност е трайно установената практика на незачитане на пациентските им права. Всички ние можем да разкажем, колко пъти сме били принудени да се чувстваме безпричинно виновни и е трябвало да потискаме обидата и гнева си, само защото сме имали нужда от помощ, но не сме я получили или сме получили помощ, различаваща се от тази, за други пациенти.

Нищо не е в състояние да предизвика с такава сила чувството ни за несправедливост, както отказа да получим внимание и грижа в необичайна за ежедневието ни ситуация. Именно за това е важно да знаем, че:

(1) Каквото и да се случва с нас, каквато и страшна диагноза да произнесат лекуващите ни, ние имаме права като пациенти. Непознаването на законите и отказът или страхът да се възползваме от техните разпоредби ни правят неравнопоставени и засилват чувството ни за безпомощност, а нерядко и усещането за обреченост.

(2) Правата ни не могат да бъдат реализирани без израз на активна воля да бъдем информирани пациенти. Не е необходимо да искаме издаването на специални документи или въвеждането на индивидуални процедури, осигуряващи защитата на правата ни. Единственото усилие, което трябва да положим, е да познаваме съществуващите възможности, да ги използваме и да създаваме добра практика, която ще послужи на всички останали.

Според Закона за здравето (ЗЗ) пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ (чл. 84, ал .1 от Закона за здравето).

Няма по-лош или по-добър пациент, както не може да има по-предпочитан пациент или такъв, на когото може да бъде отказана помощ.

Единственият критерий, разделящ пациентите е спешността. Предимство ще имат винаги тези, които се нуждаят от спешна помощ, родилките и децата.

  • Здравното състояние на пациента не може да бъде оценявано въз основа на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние. (чл. 85 от ЗЗ).
  • Всеки пациент има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права.
  • Всеки пациент има право да поиска да бъде запознат с неговите права на достъпен език, както и да получи ясна информация за здравното си състояние и методите на лечение, които ще му бъдат приложени. (чл. 86 от ЗЗ)
  • Не е акт на неуважение, нито основание за промяна на отношението към нас, ако поискаме второ лекарско мнение, защото като пациенти имаме право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването ни. (чл. 86 от ЗЗ).
  • Преди да предприеме каквото и да е, лекуващият лекар трябва да получи информираното ни съгласие, като ни уведоми за:1) диагнозата и характера на заболяването;2) целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;3) потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;4) вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (чл. 88 от ЗЗ)
  • Длъжностно лице, което наруши правата ни на пациенти, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв. (чл.221 от ЗЗ)
  • Длъжностно лице, което отказва медицинска помощ, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв. (чл.222, ал.1 от ЗЗ)
  • Не бива да се притесняваме да поискаме медицинската информацията да ни бъде предоставяна в такъв обем и по такъв начин, че да подпомога нашия свободен избор, защото имаме право на това. (чл.88, ал.2 от ЗЗ)
  • Важно е да отстояваме правото си на медицинска помощ и на получаването на такава своевременно и с необходимото качество. Това наричаме ДОСТАТЪЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ.
  • При хоспитализация в болница имаме право:1) да бъдем посещавани от личния ни лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2) да приемаме или да отказваме посетители;3) да ползваме услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;4) на образование и достъп до занимания, отговарящи на нашите социални, религиозни и културни потребности; 5) да получаваме информация за цената на всяка медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.
  • Правата ни трябва да бъдат гарантирани, чрез Правилника на лечебното заведение, до който ние можем да поискаме достъп, за да се запознаем с вътрешния ред. Във всеки етап от нашето лечение можем да поискаме информация от лекуващия лекар и той е длъжен да ни информира за всичко, което се отнася до:
    • здравословното ни състояние и необходимостта от лечение;
    • заболяването, по повод на което сме потърсили здравна помощ и неговата прогноза;
    • планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
    • диагностичните и терапевтичните алтернативи;
    • името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.
  • Разбира се, като пациенти можем да откажем помощта, от която се нуждаем, но трябва да знаем, че изразявайки това решение писмено, се отказваме и от достъп до здравна информация. (чл.86 от ЗЗ)
  • Законът е определил здравна информация да бъде предоставяна на трети лица (институции), само когато:
    • лечението ни продължава в друго лечебно заведение;
    • съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
    • е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; – е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;
    • е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;
    • е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
    • е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и Националния статистически институт. Във всеки един от тези случай информацията се предоставя само, след като бъдете уведомени с посочване на конкретното основание, по начина по който то е формулирано в закона.
  • Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън условията и реда определени в ЗЗ и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 6000 лв. ( чл. 220, ал.3 от ЗЗ)
  • Като пациенти имаме право да подаваме жалби и сигнали до регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) във всички случаи, когато считаме, че са нарушени правата ни. Жалбите и сигналите се подават по ред, определен в Закона за здравето и трябва да се отнасят до случаи на нарушаване на правата ни по същия закон. Жалба подаваме в случаите, когато конкретно са нарушени правата ни и от това сме претъпели или имаме основания да считаме, че ще претърпим вреди. Чрез сигналите даваме израз на общата ни заинтересованост да не бъдат допускани ситуации, в които би било възможно да се нарушат правата на пациентите. Сигнали могат да бъдат подавани и от неправителствени организации, получили информация от свои членове за съществуващи или потенциални нарушения на правата на пациентите. Нарушенията по Закона за здравето се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания, като най-често се налагат глоби и имуществени санкции. След приключване на проверката РЦЗ уведомява подалия жалбата или сигнала за резултатите.

Основни правила на добрата медицинска практика са:

  • Практикувай с добронамереност и почтеност;
  • Актуализирай професионалните си знания и клинични умения;
  • Поддържай годна документация за пациента;
  • Поддържай добро ниво на общуване с пациентите и техните роднини;
  • Поддържай и отстоявай конфиденциалността в отношенията лекар- пациент;
  • Допускай възможността за “второ мнение” и отнасяне към друг специалист;
  • Поддържай добри взаимоотношения с колегите;
  • Съзнавай цената на грижите за здравето;
  • Избягвай себеизтъкването и злоупотребата със заеманата позиция;
  • Партнирай в промоцията на здравето.

Съобразно тези правила от добрия лекар се очаква:

  • Да поставя грижата за пациентите на първо място;

  • Да се отнася с пациентите учтиво и внимателно;
  • Да зачита достойнството им и пази тайната на пациентите;
  • Да изслушва и уважава позицията на пациентите;
  • Да информира пациентите по разбираем за тях начин;
  • Да зачита правото на пациентите да участват във вземането на решения относно тяхното лечение;
  • Да развива и обновява професионалните си знания и умения;
  • Да е запознат с границите на професионалната си компетентност;
  • Да бъде почтен и внушаващ доверие;
  • Да не разгласява поверителната информация;
  • Да не допуска личните му възгледи да влияят на лечението;
  • Да действа своевременно, за да предпази пациентите от рискове, породени от неспазване на правилата за добра медицинска практика;
  • Да не се възползва от професионалната си позиция в отношенията си с пациентите;
  • Да сътрудничи с колегите си в интерес на пациентите.

В тези текстове можем да намерим достатъчно аргументи, за да защитим ефективно правата си като пациенти и ако е необходимо, да потърсим отговорност за безотговорно или дискриминационно поведение от страна на медицински лица. За допълнителна аргументация винаги можем да използваме и Закона за защита от дискриминация. Текстовете на този нормативен акт се отнасят до всяка форма на дискриминация, включително и тази, която се основава на здравното състояние на лицето Лицата, извършили дискриминационен акт, умишлено или без умисъл, еднократно или като рецидивиращо поведение, подлежат на санкции по Закона за защита от дискриминация и всяко засегнато лице може да поиска налагането им.

Какво можем да направим, за да защитим правата си в случаите, когато установим акт на пряка или непряка дискриминация?

Адресираме до Комисията за защита от дискриминация жалба, в която подробно описваме дискриминационната проява.

Подадената жалба ще бъде съпроводена с проверка и в случай че се установи истинността на изложените от нас факти, на лицето извършващо или допускащо извършването на дискриминационни прояви, ще бъде наложена административна санкция.

  • “Чл. 4. Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”
  • “Чл. 78. (1) Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”

Имаме гражданско право да знаем. Как да получим информацията?

Обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Задължени органи, които създават и съхраняват обществена информация са държавни органи, органи на местното самоуправление, физически и юридически лица за тази част от дейността им, която е финансирана от държавния бюджет, средствата за масова информация Право на достъп до информация има всеки гражданин Във всички останали случаи, когато не сме пациенти по смисъла на закона, можем да упражним гражданското си право на ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ. Ако информацията, от която се нуждаем, се съхранява от структури, чиято дейност (изцяло или отчасти) се финансира от държавния бюджет, можем да адресираме своето искане към тях.

Задължените от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) лица са длъжни да предоставя информацията:

  • открито, достоверно и с необходимата пълнота
  • осигурявайки еднакъв достъп до информация
  • осигурявайки законността и защитата на личната информация.

Резултатът от упражненото право на достъп до информация трябва да бъде такъв, че да позволи на заинтересованото лице да си състави собствено мнение за дейността на съответната организация.

Обществената информация, до която имаме достъп, може да бъде служебна или официална.

Официална обществена информация е тази, която се съдържа в документите (актове), издавани от държавните органи и от органите на местното самоуправление при осъществяване на тяхната дейност.

Служебна информация е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация т.е. във връзка с подготвянето на официални документи. Служебна е и информацията, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на органите и на техните администрации.

Какъв е редът за достъп до обществена информация?

До официална обществена информация получаваме достъп чрез обнародването на съответния документ (нормативен акт). Ако поискаме достъп до официална обществена информация, най-вероятно ще получим указания за мястото на нейната публикация. Достъпът до служебната обществена информация е свободен, но правото да я получим трябва да бъде упражнено по ред определен в Закона за достъп до обществена информация.

За да получим необходимата ни информация, трябва да подадем заявление, което да отговаря на описанието, дадено в ЗДОИ.

Заявлението трябва да съдържа:

  • трите имена и адрес за кореспонденция със заявителя – точно описание на исканата информация
  • предпочитаната форма за предоставяне на информацията.

Трябва да знаем, че заявлението може да бъде оставено без отговор, ако не е съставено в описаната форма. Трябва да знаем, че всяко подадено заявление се вписва в специален регистър, воден към съответното ведомство и отговор трябва да получим в срок до 14 дни.

За да сме сигурни, че ще упражним пълноценно правото си на достъп до информация, трябва да познаваме Закона за достъп по обществена информация. Това ще ни даде възможност да предвидим действията на органите, към които сме отправили питането, както и да планираме по-добре нашите следващи стъпки. Получаването на своевременна, актуална и пълна информация в повечето случаи е решаващо при вземането на важни решения. Затова трябва да сме сигурни, че сме адресирали правилно искането си, формулирали сме точно въпросите си и не възлагаме повече очаквания, отколкото могат да изпълнят държавните органи и органите на местното управление.

От своя страна всяко длъжностно лице, което без уважителна причина, не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.

Автори: Ивана Мурджева, Милен Чавров