Остър коронарен синдром

Снимка


В рамките на проекта и конкретния факултет ще бъдат обучавани пациенти, които са хоспитализирани в болница вследствие на претърпян сърдечносъдов инцидент.

Обучението ще се провежда при изписването на пациента от болницата и ще бъде извършвано от специално подготвени за целта екипи – лекар и медицинска сестра – по предварително подготвени за целта материали с информация.

Всеки пациент ще получи обучение и информационен пациентски кит, който ще му помогне да разбере повече за заболяването си и как да го контролира, да избягва рисковите фактори и да бъде отговорен към собственото си здраве.

След като премине обучението, пациентът попада в една система за проследяване на състоянието. Основно звено в тази система е действащ специализиран callcenter, обслужван от представители на пациентската организация, който ще прозвънява ежемесечно всички включени в програмата. Целта е да се следи дали пациентът се придържа към лечението, дали има проблеми в лечението му, дали има подобрение и т.н. По този начин се забелязват и се отчитат всякакви промени, които могат да окажат влияние върху подобряването на здравословното състояние на пациента.

С цел ефективно проследяване на състоянието, всеки пациент ще премине безплатен преглед в края на 6-я месец при специалист кардиолог.

Всеки обучен пациент по програмата получава

 

Обучителни екипи по проекта

Обучението на всеки пациент ще бъде провеждано от специално подготвени за целта на проекта екипи от съответните болници. Тези екипи ще включват: локален координатор за здравното заведение, специалисти кардиолози, медицински сестри и представители на Асоциация „Сърце” за съответния град.

Отговорност на лекарите

  • Да обяснят на пациента какво представлява ОКС и кои са рисковите фактори
  • Да запознаят пациента със съдържанието на Обучителната книжка за ОКС
  • Да обучат пациента за контрола на рисковите фактори след изписването му от болницата
  • Да дадат ясни насоки за медикаментозното лечение – какви са предписаните медикаменти, каква е дозировката, продължителността на лечение, специални предупреждения и други
  • Да предоставят на пациента персонален сертификат за преминатото обучение

Отговорност на медицинските сестри

  •  Да обучат пациента как да измерва правилно артериалното си наляганe
  • Да обучат пациента как да попълва дневника си

Сърдечносъдовите заболявания са основна причина за преждевременна смърт в Европа. Те са важен фактор за инвалидизация и водят до нарастване на разходите в здравеопазването. Данните, публикувани от Националния център по здравна информация към Министерство на здравеопазването, разкриват тревожна статистика за сърдечносъдовите заболявания в България:

  • 66% от общата смъртност в България се дължи на исхемична болест на сърцето, в това число остър инфаркт на миокарда, хипертонични болести и мозъчносъдови болести;

  • Всяка година близо 6000 българи умират от остър инфаркт на миокарда;

  • Значително по-висока е смъртността сред мъжете;

Статистиката сочи, че у нас на всеки трима починали души, двама са жертва на сърдечносъдови заболявания.Острият коронарен синдром е опасно и застрашаващо живота състояние. С това понятие се обединяват нестабилната стенокардия и инфарктите. В повечето случаи причината за настъпването на остър коронарен синдром е запушване на кръвоносен съд, който „храни“ сърцето. Запушването най-често е в резултат на образуването на тромб (кръвен съсирек в коронарните артерии).

Защо стартираме този факултет?

Национална пациентска организация, съвместно с Асоциация „Сърце” и специалисти кардиолози, стартира проект за обучение и проследяване състоянието на пациенти, претърпели сърдечносъдов инцидент, които са хоспитализирани и при които е необходима ефективна вторична превенция, с цел намаляване на риска от настъпване на повторен инцидент и смърт.

Пациентите с кардиологични заболявания представляват най-мащабната група в България и именно затова е важно да се акцентира изключително много върху този тип заболявания.

Факултетът Остър коронарен синдром се основава на идеята за създаване на програма, която да осигурява възможност за информационна обезпеченост на пациентите с подобно заболяване, както и да се реализира продължително проследяване на здравословното им състояние.

Целта на подобна инициатива е да се създаде приемственост в лечението на пациенти с подобни проблеми, като се обединят усилията на медицинските специалисти, неправителствените организации и самите пациенти.

Както при другите хронични заболявания, изискващи контрол и стриктен прием на лекарства и ангажимент към строго спазване на лечението, така и при кардиологичните заболявания е необходимо пациентът да подходи съвестно и отговорно към назначената му от специалиста терапия и да не се отклонява самоинициативно от нея.

Именно затова е важно всеки пациент да бъде достатъчно добре информиран, да знае какво представлява неговото заболяване, към кого може да се обърне в случай на нужда, как да реагира при определени обстоятелства и най-важното – неговото здраве зависи най-вече от него самия.

В рамките на факултета Остър коронарен синдром пациентите ще преминават специално обучение за заболяването и ще бъдат проследявани в продължение на 6 месеца.

Изтегли ръководството за пациенти

Характерна клинична проява на стеснение на съд, „хранещ“ сърдечния мускул, е предногръдната болка на широка площ, съпроводена от изтръпване на долна челюст и на едната или двете ръце. При стабилна форма на заболяването тази стенокардна болка е свързана с физическо усилие и преминава след неговото преустановяване.

При острия миокарден инфаркт обаче болката е много силна, проявява се в покой и обичайно е съпроводена от гадене, повръщане и обилно изпотяване. Много често при възрастни болни и пациенти диабетици може да няма типична клинична проява и само промените в електрокардиограмата насочват към диагнозата.

На всеки пациент с предногръдна болка в покой трябва да бъде направена електрокардиограма. Само така може да бъде изключен остър съдов инцидент. При белези за остро запушване на съда, максимално бързо трябва да бъде предприето лечение, което да възстанови неговата проходимост. Лечението може да бъде осъществено с интервенционални методи на лечение (провеждане на коронарография и стентиране) или с интравенозно приложение на медикаменти, които разтварят тромба, в лечебни заведения без възможност за интервенционално лечение. В нашата страна, с нарастването на броя и географското покритие на катетеризационни лаборатории и наличната програма на Министерство на здравеопазването за лечение на остър миокарден инфаркт, е осигурен 24-часов достъп на пациентите с ОМИ до центрове с възможност за провеждане на интервенционално лечение.

Ключово е значението на фактора време, от началото на симптоматиката до търсене първи медицински контакт, с оглед правилната организация и максималната ефективност на прилаганото лечение.

В случаите, в които липсват електрокардиографски промени, както и при налична гръдна болка при физически усилия, е необходимо провеждане на допълнителни изследвания, с оглед диференциране на сърдечната от несърдечна симптоматика. Най-често се прилагат ехокардиографията и велоергометрията (ЕКГ тест с натоварване).

ВАЖНОРискова група, с по-голяма вероятност за възникване на инфаркт на миокарда, са пациентите с повишени нива на холестерола, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене,  наследствена обремененост, в съчетание със стресов начин на живот.

Кога да търсим медицинска помощ?

Много е важно да познаваме симптомите на заболяването, за да можем да не губим ценно време. Обикновено хората търсят помощ късно, защото се страхуват да не се „изложат”, поради фалшива тревога.

Не забравяйте – едно от най-важните неща, които можете да направите, за да намалите пораженията от инфаркта и да увеличите шанса си за преживяемост, е да разпознаете какво се случва и да вземете незабавни мерки!

  • Незабавно се обадете на Спешна медицинска помощ, на телефон 112.Ако няма такава наблизо или идването й ще отнеме много време, по-добре е да бъдете закарани (от съсед, приятел, такси) до болница, разполагаща с възможности за съвременно лечение на миокардния инфаркт. Добре е болницата да има кардиологично отделение. При сърдечен инфаркт не е допустимо да шофирате сами. При рязко влошаване излагате на риск себе си и другите участници в движението.
  • Ако се окаже, че нямате миокарден инфаркт, тогава лекарите ще могат да дадат насоки на какво се дължат симптомите Ви и как да се лекувате.
  • Не забравяйте – ако считате, че имате миокарден инфаркт, винаги е по-добре да потърсите лекарска помощ незабавно, и то в болнично заведение!

1. Най-добре е да се извърши коронарна ангиопластика и стентиране. Спешната ангиопластика отваря запушената коронарна артерия и възстановява кръвообращението в зоната на инфаркта. В обичайния случай, от артерията на ръката или крака в областта на слабинната гънка, след поставяне на местна упойка, се въвежда тънка тръбичка (катетър) до сърдечната артерия. По този катетър се поставят устройства, които „изсмукват” съсиреците от артерията. Впоследствие се раздува балон, който разширява артерията в най-стеснения й участък. В същия участък след това се поставя стент, който дългосрочно поддържа артерията отворена. 

2.  Медикаментозно „отваряне” на запушената артерия. През вена се въвежда медикамент, който започва да „топи” тромба. Това е метод, който успешно може да предотврати опасни последствия, особено в медицински центрове, в които няма възможност за инвазивно лечение.

3.  Хирургическо лечение чрез поставяне на аорто-коронарен байпас. В редки случаи, в хода на инфаркта може да бъде проведена спешна сърдечна операция. Байпасът представлява пришиване на вени или артерии след стеснения или запушен участък на сърдечната артерия, като по този начин се възстановява кръвотока в зоната с нарушено кръвоснабдяване. Този тип лечение може да бъде препоръчано и след като се възстановите от инфаркта.

ВАЖНООстрият коронарен синдром (нестабилната стенокардия и инфарктите) изискват дългосрочно медикаментозно лечение. Основна цел на терапията е да се постигне максимално намаляване на дългосрочния общ риск от сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост и смъртност. Това изисква контрол върху всички установени рискови фактори. 

Основните медикаменти при пациенти с остър коронарен синдром са:

 

  • Антиагреганти – медикаменти, намаляващи риска от образуване на тромб. Тук се включват ацетилсалициловата киселина и други много важни антитромботични медикаменти.

    ВАЖНО:  
    Ранното спиране на антиагрегантната терапия може да доведе до повишаване на риска от сърдечносъдова смърт или инфаркт на миокарда. Ето защо трябва да се избягва преждевременно спиране на терапията!

     

  • Антилипемични медикаменти – медикаменти, понижаващи липидите (мазнините) в кръвта и нивата на лошия холестерол (LDL-холестерол). Статините са най-широко прилаганата група медикаменти за понижаване на холестерола. Статини се предписват при всички пациенти с висок риск за развитие на сърдечносъдово заболяване.

    ВАЖНО: 
    Прекъсването на лекарствената терапия може да доведе до настъпване на внезапен инцидент - инфаркт и/или инсулт. Терапията би могла да се коригира само по преценка на Вашия лекуващ лекар!

     

  • Бета-блокери – те се използват основно при пациенти с преживян инфаркт на миокарда или друго коронарно заболяване. Те регулират сърдечния ритъм и понижават кръвното налягане.

  • Антихипертензивни медикаменти – медикаменти, понижаващи кръвното налягане. Тук спадат отделни медикаменти, които по различен начин влияят върху кръвното налягане.

Медицината разполага с ясни познания за рисковите фактори, чиято съвкупност води до поява и ускорено развитие на атеросклеротичния процес. Има рискови фактори, върху които може да бъде оказвано влияние и такива, които не могат да бъдат променени.

Рискови фактори, които не могат да се контролират са:

  • Възраст;
  • Пол - мъже над 45 години и жени над 55 години са с повишен риск от сърдечносъдови заболявания;
  • Наличие на роднини със сърдечносъдови заболявания - мъжете преди 55 години и жените преди 65 години са с повишен риск от сърдечносъдови заболявания;

Тези рискови фактори не могат да бъдат контролирани, но наличието им при определени пациенти повишава значително техния сърдечносъдов риск .

Особено внимание заслужават рисковите фактори, които могат да бъдат контролирани:

  • Високо кръвно налягане;
  • Висок холестерол;
  • Захарен диабет;
  • Тютюнопушене;
  • Затлъстяване;
  • Обездвижване;

Разгледани в съвкупност, няколко са основните характеристики на атеросклеротичния процес:

  • Дългият латентен период и доброто познаване на рисковите фактори дават възможност за провеждане на адекватни профилактични мерки.
  • Липсата на контрол на рисковите фактори води до изява на усложнение на атеросклеротичния процес.
  • По своята същност процесът е дифузен и засягането на една съдова област е индикация за провеждане на изследване на състоянието и на други съдови зони.

От съществено значение е изграждането на правилна профилактична стратегия, насочена към съвкупността от рискови фактори, стоящи в основата на развитие на атеросклеротичния процес. С оглед провеждане на реална профилактика, водеща до намаляване риска от сърдечносъдови заболявания, е необходимо всеки пациент да познава и активно да участва в лечебния процес.

Какво трябва да знаем за холестерола?

Високият холестерол повишава риска от сърдечносъдови заболявания. Понижаването на холестерола е важно за всички - независимо дали са млади или възрастни, мъже или жени, страдащи от сърдечносъдови заболявания или не. Чрез понижаване на холестерола се намалява рискът от евентуално сърдечносъдово заболяване. Добрата новина е, че нивата на холестерола могат да се контролират.

Какво представлява холестеролът?

Холестеролът е мастно вещество. Това означава, че не се разтваря в кръвта. Следователно холестеролът се нуждае от специален начин, по който да се придвижва по цялото тяло. Тази "транспортна" система се състои от два вида „превозвачи":

· липопротеини с ниска плътност (LDL) – „лош” холестерол;
· липопротеини с висока плътност (HDL) – „добър” холестерол.

Важно е да се разбира разликата между тези два вида холестерол и как високите нива на LDL-холестерола и ниските нива на HDL-холестерола увеличават риска от инфаркт, сърдечни заболявания или инсулт.

Липопротеините с ниска плътност (LDL) пренасят холестерола от черния дроб, (където се произвежда) чрез кръвта до клетките. LDL-холестеролът е наречен „лош” холестерол, защото докато се движи през тялото повишеният LDL-холестерол се отлага по вътрешната страна на стените на артериите, което ги прави по-тесни и по-малко гъвкави. Това състояние е известно като атеросклероза и именно то увеличава възможността за инфаркт, сърдечносъдово заболяване или инсулт. Ето защо нивото на LDL-холестерола трябва да бъде ниско.

Липопротеините с висока плътност (HDL) връщат излишния холестерол, който не е необходим на кръвта, обратно към черния дроб. Причината HDL-холестеролът да се нарича „добър” е фактът, че HDL-холестеролът премахва лошия холестерол от кръвта. Някои експерти смятат, че HDL-холестеролът може дори да премахва излишния холестерол от стените на артериите. Това е причината да се смята, че е необходимо нивото на HDL-холестерола да бъде високо.

Каква е ролята на холестерола за развитието на сърдечносъдовите заболявания?

Когато са регистрирани повишени нива на лошия холестерол в кръвта (хиперхолестеролемия), рискът от инфаркт, сърдечни заболявания и инсулт се увеличава. Прекалено големите количества на LDL-холестерол, които са останали в артериите, включително и в малките артерии, се отлагат под формата на мастни отлагания (плака) и ги стесняват. Твърде често плаката се разрушава и съдържимото се освобождава в артерията. Това води до образуване на тромб, който блокира движението на кръвта.

Този процес се съпровожда от болка в гърдите (стенокардия). Блокирането на артерия, свързана със сърцето, е причина за инфаркт.

Високият холестерол сам по себе си не показва признаци за присъствието си, което пречи на много хора да разберат, че всъщност имат висок холестерол. Ето защо е важно всеки да знае какви са нивата на холестерол, защото понижаването на холестерола, ако е твърде висок, може да намали риска от развитие на сърдечносъдови заболявания и вероятността за инфаркт или инсулт.

Какви са оптималните нива на холестерола, които трябва да поддържаме?

Измерването на холестерола в кръвта включва обикновен кръвен тест. Кръвта се взема от вена на ръката и се изпраща в лаборатория за анализ. Възможно е също така кръвта, взета от пръста чрез убождане, да се анализира в кабинета на лекаря. Холестеролът се измерва в mmol/L.

За да се сведе до минимум рискът от бъдещ сърдечносъдов инцидент, е необходимо нивата на общия холeстерол и на LDL-холестерола да бъдат както следва:

·  При липса на клинично изявено сърдечносъдово заболяване общият холестерол трябва дa бъде по-нисък от 5.0 mmol/L. Показателите на LDL-холестерола от своя страна трябва да са по-ниски от 3.0 mmol/L.

ВАЖНО:
Ако имате диагностицирано сърдечносъдово заболяване (исхемична болест на сърцето, преживян инфаркт, диабет и др.), нивата на общия холестерол не бива да надхвърлят 4.5 mmol/L ( при възможност по-ниски от 4,0 mmol/l).Нивата на LDL-холестерола трябва да бъдат под 1.8 mmol/L.


Какво трябва да знаем за кръвното налягане?

Независимо дали кръвното налягане е нормално или високо, важно е то да се следи регулярно. Около 90% от хората развиват артериална хипертония през живота си. Много от тях не са информирани, че имат високо кръвно налягане. По тази причина артериалната хипертония се нарича „тихия убиец”. Единственият начин да се постави диагнозата е да се измери кръвното налягане. Това може да се извърши от медицинско лице и от самия пациент. Съвременните електронни апарати предлагат не само удобство при измерването, но са и достатъчно точни. Задължително условие е те да са клинично валидирани (удостоверява се чрез съответен сертификат).

Какви са ползите от проследяване на кръвното налягане от пациента?

Регулярното измерване на кръвното налягане от самия пациент (т. нар. домашно кръвно налягане) и воденето на дневник на измерените стойности може да бъде много полезно. Тази информация би помогнала на лекаря да разбере дали пациентът е в риск от развитие на артериална хипертония и до колко кръвното налягане е оптимално контролирано с медикаменти. Тя улеснява лекаря в откриването на две интересни форми на артериална хипертония - маскирана хипертония и на хипертония на „бялата престилка”.

С термина маскирана хипертония се означава феноменът, при който измереното кръвно налягане в лекарския кабинет е нормално, а в други условия (у дома, на работа) е високо. Маскираната хипертония е свързана с висок риск от усложнения, защото неразпознатото високо кръвно налягане не се лекува.

Хипертонията на „бялата престилка” е обратният феномен – в лекарския кабинет кръвното налягане е високо, а в друга (немедицинска) среда е нормално. Въпреки че тези хора не покриват критериите за артериална хипертония, този феномен не е безобиден и при тях трябва регулярно да се проследява кръвното налягане, тъй като една част от тях развиват хипертония.

Какви са ползите от поддържане на нормално кръвно налягане?

Намаляването на кръвното налягане само с 10/50 mm Hg намалява риска от развитие на:

·  сърдечна недостатъчност с 50%;
·  от инсулт с 38%;
·  от миокарден инфаркт с 15%
·  от преждевременна смърт с 10%.

Как да поддържаме нормално кръвно налягане?

Много фактори могат да спомогнат поддържането на нормално кръвно налягане и биха забавили появата на хипертония и нейните усложнения: регулярно измерване на кръвното налягане, увеличаване на физическата активност (30-60 мин./ден), нормализиране на телесното тегло, консумация на повече плодове и зеленчуци, избягване на животински мазнини за сметка на риба, птиче месо и ниско-маслени млечни продукти, ограничаване на солта и алкохола, отказ от тютюнопушене, намаляване на стреса и регулярна употреба на антихипертензивни медикаменти.

Какво включва лечението на артериалната хипертония?

Основните класове медикаменти, които подобряват прогнозата при артериална хипертония са:

·  АР-блокери;
·  АСЕ-инхибитори;
·  калциеви антагонисти;
·  диуретици;
·  бета-блокери

Всички те редуцират кръвното налягане в сходна степен, но някои хора получават по-добри резултати с едни медикаменти, отколкото с други. Антихипертензивните медикаменти се различават и по страничните (нежеланите) си ефекти. За това е най-добре лечението да се провежда след консултация с лекар.

Повечето хора имат нужда от комбинация от 2 и повече лекарства, заедно с промяна в начина на живот, за да се контролира оптимално кръвното им налягане. Трябва да се има предвид, че медикаментите проявяват напълно ефекта си едва след 6-8 седмици.След такъв период може да има необходимост от промяна в лекарствената комбинация.

Какви са оптималните стойности на кръвното налягане?

За всички хора, кръвното налягане трябва да бъде под 140/90 mmHgЗа хора с установено атеросклеротично заболяване (преживени инфаркти, инсулти, стенокардия) или захарен диабет, кръвното налягане трябва да бъде под 130/80 mmHg. Това може да бъде постигнато с намаляване приема на готварска сол, разширяване на двигателната активност и редовен прием на медикаменти с цел достигане посочените прицелни стойности.

Съществуват много начини, с които рискът от инфаркт и инсулт може да бъде намален. Възможно е те да наложат лека промяна в начина на живот, но водят до подобряване на общото здравно състояние. Ето няколко много прости стъпки:

  • Тютюнопушене

Ако пушите, нашият съвет е да спрете максимално скоро. Катоцяло е добре и да избягвате да вдишвате дима от заобикалящите Ви пушачи. Пушенето намалява нивото на HDL-холестерола и увеличава нивото на LDL-холестерола. Цигареният дим съдържа вещества, които увреждат белите дробове, кръвоносните съдове и сърцето. Те отнемат мястото на кислорода в кръвта, който е нужен за работата на сърцето и мозъка. Тютюнопушенето значително увеличава риска от инфаркт. Консумацията на над 10 цигари дневно, за период от над 20 години, е изключително рискова.

  • Хранене

Здравословният за сърцето хранителен режим включва плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и хляб, нискомаслени млечни продукти, риба и крехко месо.

Мазните риби и омега-3-мастните киселини имат специфични защитни свойства. Омега-3-мастните киселини имат протективни свойства, така че дори една „мазна” риба може да е много по-полезна, отколкото приема на червено месо. Общият прием на мазнини, обаче не трябва да надвишава 30% от приема на енергия, а приемът на наситени мазнини не трябва да е по-висок от една трета от общия прием на мазнини. Приемът на холестерол трябва да бъде по-малко от 300 мг/ден.

Храни с ниско съдържание на наситени мазнини са млечните продукти без мазнини или с ниско съдържание на мазнини, постното месо, рибата, домашните птици без кожа, пълнозърнените храни, плодовете и зеленчуците. Използвайте леки маргарини, които са с ниско съдържание на наситени мазнини и съдържат малко или никакви трансмазнини. Ограничете храните с високо съдържание на холестерол, като месо от черен дроб и други органи, яйчен жълтък и пълномаслени млечни продукти.

Българите употребяват много сол, захар, мазнини и тестени продукти. Страната ни е на последно място в Европа по прием на мляко и млечни продукти, като същевременно дневният прием на витамини и минерали е под стандарта за деца, бременни жени и стари хора. Небалансираното хранене увеличава „лошия” холестерол, а с това и прогресивното развитие на атеросклеротични плаки.

  • Спорт

Заседналият начин на живот и липсата на физическа активност и спортуване увеличават риска от сърдечносъдови заболявания. Ежедневната физическа активност, в продължение на поне 30 минути на ден, е много важна. За заетите и болни хора препоръките са да ходят пеша или да избягват возенето с асансьор за сметка на изкачването на стълби. Разбира се, на пациенти с диагностицирано сърдечносъдово заболяване се препоръчва клиничната оценка да се направи от специалист кардиолог, включително и след изследване с велоергометричен тест. По този начин може да се установи и каква физическа активност е подходяща за конкретния човек. Здравите хора биват насърчавани да изберат спорт, който им доставя удоволствие и могат да отделят няколко часа в седмицата, за да се занимават активно с него. Подходящи спортове са тенис, плуване и др. Редовното физическо натоварване може да помогне за намаляване на телесното тегло, както и за намаляване на LDL-холестерола и повишаване на HDL-холестерола.

  • Намалете стреса

Няколко изследвания сочат, че в дългосрочен план стресът може да увеличи нивата на холестерола. Това отчасти e така, защото някои прекалено стресирани хора са склонни да се утешават с мазни храни, богати на холестерол. Други могат да започнат да пушат или да пушат повече, или да преяждат и съответно да повишават теглото си.

Ето няколко практични съвета за преодоляване на стреса:

· Седнете спокойно в продължение на 15 до 20 минути всеки ден, дишайте дълбоко и успокоявайте мислите си.

· Приемете, че има неща, които не можете да промените. Бъдете позитивни и търсете доброто в ситуациите около Вас, а не лошото.

· Редовно поддържайте физическа активност, която Ви е приятна – разходка, плуване, каране на колело или джогинг. Ще се почувствате по-добре, щом тялото Ви започне да отпочива след натоварването.

  • Ограничете употребата на алкохол

Алкохолът увеличава HDL-холестерола („добрия” холестерол), но не понижава LDL-холестерола. Прекалено големите количества алкохол могат да увредят черния дроб и сърдечния мускул и да доведат до високо кръвно налягане.

За съжаление при сърдечносъдовите заболявания симптомите често се появяват, когато болестта вече е в напреднал стадий. 

  • Консултирайте се с наблюдаващия си лекар и проверете своето тегло, кръвно налягане, кръвна захар и холестерол.

Асоциация „Сърце” е първата в България организация на пациенти с кардиологични заболявания и е учредена в края на 2011 година като обединение на пациенти с кардилогични заболявания. Регистрирана е по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза.

Формирането на Асоциация „Сърце” е в резултат на необходимостта от създаването на организация, която да е насочена към най-многобройната група от пациенти – тези с кардиологични заболявания.

Цели пред Асоциация „Сърце”:

  • Провеждане на информационни обучителни кампании - предоставяне на изчерпателна и достъпна информация на обществеността за кардиологичните заболявания. Провеждане на различни инициативи на обществени места, по време на които ще се раздават информационни материали по темата и ще се правят скринингови акции;

  • Създаване на диалог между пациенти и държавните институции по въпросите на кардиологичните заболявания, с цел защитаване правата на пациентите с подобен тип заболявания, налагане на стандарти;

  • Създаване и поддържане на връзка със съсловни и неправителствени организации - сътрудничество с Дружеството на кардиолозите в България, както и с други съсловни и неправителствени организации, които защитават правата на пациентите в България и в чужбина;

  • Международно сътрудничество в други пациентски организации и взаимстване на добри практики.

Организацията работи активно в посока насърчаване на профилактиката и си сътрудничи ефективно с различни съсловни организации и неправителствени организации.

Първата кампания на Асоциацията е „Пази сърцето си!” и се реализира съвместно с Дружеството на кардиолозите в България и Национална пациентска организация. Кампанията цели да даде гласност на проблема за кардилогичните заболявания и да насърчи редовната профилактика сред високорисковите групи.

Лице за контакти: Мария Димитрова- председател;

Телефон:0878 81 53 13

Адрес: София, ул. „Любен Каравелов” №3, ет.3, ап.5
Email: office@sarce.bg,

www.sarce.bg