Ревматични заболявания

Снимка


Обучителният модул е резултат от направеното през 2012 г. пилотно проучване през 2012 г. Според данните от него стана ясно, че 1/3 от пациентите не познават своето лечение и как трябва да се прилага. Тази една трета не са запознати как да приемат своята доза лекарства, която трябва да приемат и на какъв период от време се прилагат лекарствените препарати. Тези тревожни данни налагат необходимостта от провеждане на обучение на пациентите с ревматоиден артрит, целта на което е да се постигне максимална информационна обезпеченост по темата за пряко засегнатите страни.

Методикана обучението

  • Пациентите ще бъдат обучавани в насока как да се справят с подаването си на документите в НЗОК, като за целта ще наблегнем на градовете в които има Експертни лекарски комисии –като ще работим в пряк контакт с тях.
  • Район 1 – Видин, Монтана, Враца, София – град; София – област; Перник, Кюстендил, Благоевград.
  • Район 2 – Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Варна.
  • Район 3 – Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Сливен, Ямбол и Бургас.
  • Ще имаме координатори по регионите, които ще бъдат на разположение на пациентите с ревматоиден .
  • Ще бъде предоставена кратка визитка с за нашите координатори по региони .
  • Пациентите ще получават следните обучителни материали които ще им предоставят информация за стъпките как да стигнат до НЗОК и как ще си получат своето лечение.
  • Наръчник с информация: Първи стъпки – „Как да си получа лекарствената терапия, реимбурсирана от НЗОК?“
  • Брошури, с лекарствени препарати, които ще ги запознаят с кратка информация какъв е препарата които ще им се прилага и начина на приложение.
  • За обратна връзка с АПРА, всеки пациент, ще попълни бланка за информирано съгласие с контактите си. Обработка на данните – в края на всеки месец АПРА ще прави обработка на данните и ще поддържа обратна връзка с пациентите, преминали обучението.
  • Програмата стартира в дългосрочен план от 01.12.2013г.
  • Информацията за пациентите от обратната връзка ще бъде качвана в нашата база данни, която вече е изградена по повод проучването което стартирахме в началото на годината.

Ревматоидният артрит е хронично заболяване на ставите. То се характеризира с:

  • Болезнени подути стави, особено на ръцете , но също така и на раменете, лактите, коленете и краката;
  • Засегнатите стави са симетрични;
  • Сутрешна скованост повече от 30 минути;
  • Умора, загуба на апетит, анемия.

Причините за ревматоиден артрит не са окончателно изяснени, но науката предполага, че отключващата роля се пада на редица външни фактори (инфекции, вируси, бактерии и стрес) при наличие на генетично предразположение. Известно е само, че в началото на болестния процес имунните клетки се активират. Те са насочени срещу структури на тялото. Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване. Среща се 3 пъти по–често при жените, отколкото при мъжете. Засяга 0,5% - 1% от населението на България. Най-често започва между 30г. и 60г., но може да се прояви във всяка една възраст, дори у деца.

Ревматоидният артрит обикновено започва с коварно възпаление на отделните стави. Tе са подути и зачервени, болят и в условие на покой. Най-често възпалението е на пръстите, китките, лактите, коленете и глезените, но не рядко и на шийните прешлени, което причинява непоносима болка във врата. Ако не се успее да се контролира с медикаментозна терапия ревматоидния артрит през първите години, е възможно да се стигне до постепенно разрушаване на хрущяла, включително костно увреждане на околните връзки и сухожилия. Това води до деформации.

ВАЖНО!

  • Ранното диагностициране на ревматоидния артрит е изключително важно, тъй като при подходящо лечение може да бъде доведен до дълготрайна ремисия.
  • Не прекъсвайте самоволно предписаната терапия и лечение от лекаря, тъй като може да се стигне до сериозни последици.
  • Винаги се консултирайте с лекар – ревматолог.

Диагнозата Ревматоиден артрит се поставя от специалист ревматолог. Той може да назначи редица лабораторни, образни и инвазивни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на заболяването. Засега не съществува лабораторно изследване, което категорично да доказва диагнозата ревматоиден артрит.

Лабароторни изследвания

       1. Рутинни кръвни изследвания

  • Пълна кръвна картина, която може да покаже анемия и променен брой бели кръвни клетки.
  • Тестовете за скорост на утаяване на еритроцитите(СУЕ), обикновено стойностите са завишени, което показва, че има възпалителен процес.
  • Количество на белтък, наречен С-реактивен протеин, обикновено показва завишени стойности в периодите на изразена активност на ревматоидния артрит.

      2. Имунологични кръвни изследвания

  • Ревматоиден Фактор - в кръвта на болните от ревматоиден артрит често се открива антитяло (специфична за имунния отговор белтъчна молекула, атакуваща определени тъкани и органи). Той е положителен в около 80% от болните от ревматоиден артрит. Наличието му не доказва диагнозата, както и ревматоидният артрит може да е налице без да се открие фактора в кръвта. 
  • Антинуклеарни антитела - свидетелстват за ненормално усилена реактивност на имунната система на тялото, могат да се открият и при други заболявания.

Образна диагностика

  • Рентгенография - обикновено не се откриват болестни промени в ранните фази на заболяването, освен оточност на меките околос-тавни тъкани. В по-напредналите етапи се откриват типичните костни ерозии (малки дефекти) в подхрущялния слой на ставните повърхно-сти на костите, както и наличието на ставни деформации при вече на-стъпили тежки увреждания. Открива се и различна по тежест костна остеопороза. За допълнителна преценка на тежестта на остеопороза-та може да се извърши определяне на костната плътност (остеоден-ситометрия).
  • Магнитен резонанс - нерентгенов метод, при който под въздействието на мощен магнит тъканите на човешкото тяло излъчват сигнали, които с помощта на компютър се преработват в образ върху монитор. В случай на ревматоиден артрит магнитният резонанс може да даде данни за увреда на ставната синовиална мембрана и ставния хрущял на много по-ранен етап от заболяването.
  • Костна сцинтиграфия - при този метод във вените се инжектира специално радиоактивно вещество (важно е да се знае, че методът е напълно безопасен), което се натрупва по специфичен начин във възпалените и незасегнатите тъкани. Излъчването на радиоактивните сигнали се регистрира от специални уреди, които изграждат много информативен образ. 
  • Ултразвук. Специални ултразвукови техники, наречени мощна Доплер ехография или количествен ултразвук, могат да бъдат полезни при ревматоидния артрит. Доплер ехографията може да бъде надеждна за наблюдение на възпалителна активност в ставата. Количествен ултразвук, който се използва за остеопороза, може да открие костната загуба на пръстите на ръцете, което може да се окаже добър индикатор за началото на ревматоиден артрит.

Инвазивни изследвания

Инвазивни се наричат тези изследвания, при които в една или друга степен се нарушава целостта на тялото и се извършва „инвазия“ върху него.

  • Артроцентеза - пункция на ставната кухина - с помощта на спринцовка и игла, като се спазва необходимата стерилност, лекарят пробожда ставните обвивки и изтегля известно количество вътреставна течност. Също като кръвта, тази течност може да бъде болестно променена и се изследва по различни показатели, включително и под микроскоп, което дава ценна информация за вида на артрита. Освен това тази манипулация води до намаляване на напрежението в ставата и поради това облекчава болката в нея.
  • Артроскопия - представлява малка оперативна намеса, при която през миниатюрен разрез в ставата се вкарва тънка камера, чрез която директно се оглежда състоянието на вътреставните тъкани и под контрола на окото на лекар може да се вземе късче от болната синовиална мембрана за хистологично изследване. Това изследване не се прилага рутинно за поставяне на диагнозата „ревматоиден артрит“.

ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗА РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

Ревматоидният артрит в ранните етапи може да бъде трудно открит. Няма един- единствен тест, който може да определи ясно ревматоиден артрит. Вместо това, лекарите диагностицират ревматоиден артрит, въз основа на фактори, които са силно свързани със заболяването. В Американския колеж по ревматология се използва този списък от критерии:

  • Сутрешна скованост в и около ставите, най-малко един час;
  • Подуване или течност около три или повече стави едновременно;
  • Най-малко една подута площ в китката, от една страна, или ставите на пръстите; 
  • Артрит, засягащ става от двете страни на тялото (симетричен артрит);
  • Ревматоидни възли, които са твърди бучки в кожата на хора с ревматоиден артрит;
  • Наднормени количества на ревматоиден фактор в кръвта.

Промени в ръцете и китките, които са характерни за ревматоидния артрит, с разрушаването на костта около участващите стави. Въпреки това, тези промени са типични за по-късен стадий на заболяването. Ревматоидният артрит е официално диагностициран, ако четири или повече от тези седем фактора са налице. Първите четири фактора трябва да са присъствали най-малко шест седмици. Няколко заболявания могат да се маскират като ревматоиден артрит, което допринася за трудността при поставяне на диагноза.

Тези заболявания са: Артроза; Подагра; Фибромиалгията и други автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус (лупус); ставни възпаления,причинени от инфекции.

Поради тези трудности, правилна диагноза често се пропуска в началото на заболяването. В действителност, средното време между появата на симптомите и официалната диагноза на ревматоиден артрите почти девет месеца.

Въпреки че диагностициране на ревматоидния артрит не е лесно, изключително важно е правилно да се идентифицира болестта. Забавянето може да бъде вредно, тъй като увреждането на ставите може да се случи в началото на заболяването.

Терапията е насочена към потискане на активността и прогресирането на процеса, профилактика на обострянията и възстановяване на функцията на ставите. 

Медикаментозна терапия - включва два вида препарати: противовъзпалителни и базисни (болестомодифициращиантиревма-тични средства).

Ефективната терапевтична стратегия изисква избор на подходящ болестомодифициращ медикамент или комбинация от такива. Доказано е, че конвенционалните базисни средства забавят прогресията на болестта, подобряват качеството на живот и редуцират смъртността.

ВИДОВЕ ТЕРАПИИ

Базисна терапия - базисните медикаменти са насочени директно към имунната система и по този начин потискат възпалението. Техният прием, дори в продължение на години се по-нася добре. До началото на тяхното действие са нужни седмици, месеци. В повечето случаи се прави мониторинг с кръвни тестове. Конвенционалните основни лекарства като Methotrexat, Arava®, Salazopyrin® се използват по – често и се постига при някои от пациентите дълготрайно потискане на заболяването. Целта е не само облекчаване на болката,но също така и предотвратяване на ставното увреждане. Понякога лекарствата са необходими, когато няма видимо възпаление и болка. При недостатъчен ефект от базисната терапия на помощ идват биотехнологичните лекарства като Enbrel® Remicade®, Humira®, Cimzia®, Simponi®, MabThera®, Orencia®Actemra.

Кортизонови медикаменти – в дългосрочен план те са продължение на основните лекарства. В ниска доза кортикостероидните лекарства се понасят добре по време на продължителна употреба. 

Нестероидни противовъзпалителни средства – действат само на симптома – болка, те не стопират заболяването.

Инжекции в ставите - инжекциите съдържат кортикостероиди в кристална форма. Те помагат, когато отделните ставите са възпалени особено силно. По принцип, лекарят може да инжектира във всяка става. Ефектът трае седмици или дори месеци.

Ревматична хирургия – хирургичното лечение се налага при тежко засягане на ставите, мускулите и околоставните тъкани в хода на ревматоиден артрит, както и при сериозно увреждане (граничещо с унищожение) на големите стави (напр. тазобедрени) вследствие на лечението (характерен страничен ефект на кортикостероидите). Този тип лечение се осъществява от специалисти - ортопеди-травматолози в специализирани болници. Хирургичното лечение може да се приложи при окончателно разрушаване на структурата на ставата и околоставните тъкани, водещо до липса на функция, засегнатата става може да се подмени с изкуствена такава. Операцията се нарича алопластика или ендопротезиране. Съществува възможност за подмяна на редица стави в човешкото тяло, но най-често при ревматоиден артрит това се извършва с тазобедрените, коленните стави и малките ставички на ръцете. Изкуствената става на практика елиминира болката от страна на болестно засегнатата става и възстановява до различна степен биомеханиката на дадената част от тялото. Имплантирането на изкуствена става представлява сравнително къснаопция за лечение на ревматоиден артрит, като преценката е на лекуващия ортопед.

ПРОГНОЗА

  • Ревматоидният артрит е заболяване, което веднъж възникнало, съпровожда човека през целия му житейски път.
  • Пациентите с ревматоиден артрит имат между 3 и 18 год. по-кратка продължителност на живота.
  • Стига се до тежки деформации на ставите.
  • 50% от страдащите стигат до инвалидизация в рамките на 10 години след поставянето на диагнозата.

ПРОФИЛАКТИКА

1. Основни принципи на хрaнене

С умен избор на храна и само няколко основни умения могат да се комбинират удоволствие и ползи за здравето. При възпалителни ревматични заболявания /ревматоиден артрит/, е особено важно да включите в хранителния си режим повече белтъчна и богата на витамини храна, за да противодействате на намаляването на мускулната маса. Добре е да консумирате богата и на калций храна (поради високия риск от развитие на остеопороза) и бедна на мазнини (поради риска от съдови усложнения при това заболяване).

2. При активизиране на заболяването

Останете в леглото и временно обездвижете с шини възпалените стави (но в правилна позиция). Провеждайте краткотрайна криотерапия на зачервените и затоплени стави: ледени компреси с продължителност на въздействие 30–60 сек., няколко пъти на ден; Извършвайте домашните си задължения по-бавно, при възможност в седнало положение; Един-два пъти годишно провеждайте подходяща физиотерапия с лазер, магнитно поле или друг вид.

3. За да предотвратите изострянето на заболяването

Естествените природни фактори - въздух, вода и слънце, повишават защитните сили и закаляват организма.

  • Въздушни бани - започнете с 10–15-минутен престой на открито при външна температура около 20 °С и постепенно преминете към въздушни бани през по-хладните часове на деня с престой 30 и повече минути. През топлите месеци можете да спите на открито. Въздушните бани можете да комбинирате с леки физически упражнения, игри и разходки, но не натоварвайте много ставите и мускулите;
  • Слънчеви бани - най-добър ефект от тях ще получите, ако започнете с 10–15-минутно излагане на слънце през летните месеци с постепенно увеличаване на продължителността. През зимните месеци се препоръчва изкуствено ултравиолетово облъчване за повишаване защитните сили на организма;
  • Водни обливания - започнете с температура на водата 35–36 ° през зимните дни и малко по-ниска през летните, като постепенно намалявайте температурата на водата (общо с няколко градуса), за да получите желания закаляващ ефект;
  • Двигателен режим - той трябва да включва лечебна гимнастика, разходки, спортни игри и др. От съществено значение е натоварването да е постепенно и да е съобразено със състоянието на ставите и на организма като цяло. На всеки 15–20 минути движение си давай-те почивка. Не забравяйте и дихателните упражнения;
  • Балнеолечение при ревматоиден артрит. Не провеждайте балнеолечение по собствена преценка или по препоръка на друг болен. Само лекуващият лекар може да прецени необходимостта от балнеолечение и да определи правилния начин за неговото провеждане. Затова трябва да информирате лекаря за всичко, свързано с текущото развитие на заболяването, както и за общото ви здравословно състояние; 
  • Достатъчен нощен сън при правилна позиция на тялото, най- добре върху ортопедичен матрак;
  • Редуване на дейности от ежедневието с почивки в хоризонтално положение и пълно отпускане на ставите и мускулите;
  • Изпълнение на упражнения, предимно от легнало положение, с постепенно разширяване на двигателния режим;
  • Използване по предписание на лекар на шини или бастун и избягване на продължително ходене без почивки.

ВАЖНО!

  • Ранното диагностициране на ревматоидния артрит е изключително важно, тъй като при подходящо лечение може да бъде доведен до дълготрайна ремисия.
  • Не прекъсвайте самоволно предписаната терапия и лечение от лекаря, тъй като може да се стигне до сериозни последици.
  • Винаги се консултирайте с лекар – ревматолог.

Тъй като ревматоидният артрит е системно заболяване, възпалението може да повлияе на органи и области на тялото, различни от ставите.

  • Възпаление на жлезите на очите и устата може да причини сухота в тези области (синдром на Сьогрен). Сухота на очите може да доведе до корнеална абразия. Възпаление на белите части на очите (sclerae) е склерит и може да бъде много опасен за окото.

  • Засягането на ставите води до изменения в мускулите - атрофия, контрактури, миозит.

  • Ревматоидните възпаления на лигавицата на белите дробове (плеврит) причиняват болка в гърдите с дълбоко дишане, задух или кашляне. Тъканите на белите дробове могат да се възпалят и да образуват възли  (ревматоиднивъзли), които се  развиват в рамките на белите дробове.

  • Възпаление на тъканта около сърцето, наречена перикардит, може да предизвика болка в гърдите, която обикновено става по-интензивна  при легнало положение или навеждане напред.

  • Ревматоидната болест може да намали броя на червените кръвни клетки (анемия) и белите кръвни клетки. Намаляване на белите клетки може да предизвика  увеличен далак и може да увеличи риска от инфекции.

  • Ревматоидните възли могат да възникнат около лактите и пръстите, където има чести притискания и допир до външна среда. Въпреки че тези възли обикновено не причиняват симптоми, понякога  могли да се инфектират. Нервите в китките могат да се притиснат и дапредизвикат синдром на карпалния тунел

  • Рядко, но сериозно усложнение е възпаление на кръвоносните съдове (васкулит). Васкулитът може да увреди кръвоснабдяването на тъканите и да доведе до смъртта им (некроза).