Инсулт

Снимка


Честота на заболяването

Мозъчносъдовите заболявания са сериозен здравен и социален проблем. Те са една от водещите причини за смърт, инвалидност, депресия, деменция и епилепсия. Всяка година около 15 млн. души по света получават мозъчен инсулт, като се отчита негативна тенденция на „подмладяване“ на тези заболявания с нарастване броя на пациенти под 65 годишна възраст - те формират ¼ от инсултите. При около 1/3 от пациентите с мозъчен инсулт се установяват трайни увреждания. По данни на Световната организация по инсулт (WSO), една на всеки 5 жени и един на всеки 6 мъже ще получи мозъчен инсулт през живота си[1]. Прогнозите са за удвояване на заболеваемостта и смъртността в света през 2020 год.

Всяка година у нас се разболяват около 35-40 хил. души, от които над 7 хил. умират. България е на едно от първите места по смъртност от мозъчни инсулти в Европа, които са третата най-честа причина за смърт у нас[2].

Негативната тендеция се подсилва и от факта, че в България над 90 000 души годишно преживяват преходни нарушения на мозъчното кръвообращение (транзиторни исхемични атаки - ТИА). 50% от тях в следващата една или две години ще получат инсулт с инвалидизиране или смърт. Особено внимание заслужава и повишаващата се честота на предсърдното мъждене (в България около 3%)[3], което е един от водещите рискови фактори за развитие на исхемичен инсулт в 75% от случаите[4].

Как възниква заболяването?

Мозъчният инсулт е състояние, което възниква в резултат от нарушения в кръвоснабдяването на мозъка. Тези нарушения могат да се дължат на исхемия (нарушен приток на кръв към мозъка) или хеморагия (кръвоизлив в мозъка). Засегнатата област от мозъка не може да функционира нормално, което може да доведе до нарушения в движенията, нарушения на говора, увреждане на зрението и дори смърт.

Различават се два основни вида инсулт:

 [7]

  • Исхемичният инсулт формира около 85% от общия брой на инсултите. При него е нарушен притокът на кръв към мозъка, най-често в резултат на запушване на кръвоносен съд от тромб или ембол.
  • Хеморагичният инсулт формира близо 15% от общия брой на инсултите и се дължи на мозъчен кръвоизлив в резултат на разкъсване на стената на кръвоносен съд.

 

Особено внимание в профилактиката на инсултите трябва да се отдели на предсърдното мъждене и транзиторните исхемични атаки (ТИА). ТИА могат да се развият самостоятелно или на фона на недиагностицирано предсърдно мъждене. Те се характеризират с внезапно възникнал неврологичен дефицит с максимална продължителност до 24 часа, без данни за мозъчен инсулт. Значимостта на ТИА и предсърдното мъждене се определя от голямата вероятност за възникване на последващи инсулти и в този смисъл те се явяват едни от най-силните рискови фактори за възникване на мозъчен инсулт.  Исхемичният емболичен инсулт, последица на предсърдното мъждене, заема 15-25% от всички инсулти, като се характеризира с висока смъртност, чести рецидиви и тежка последваща инвалидизация[5],[6]. Ранното откриване и профилактика значително намаляват броя на инсултите, а оттам и броя на инвалидизациите и смъртността, свързани с тях.

[1]The Lifetime Risk of Stroke Estimates From the Framingham Study Sudha Seshadri, MD; Alexa Beiser, PhD; Margaret Kelly-Hayes, RN, EdD; Carlos S. Kase, MD; Rhoda Au, PhD; William B. Kannel, MD; Philip A. Wolf, MD; The Lancet Neurology Volume 6, No. 12, p1106–1114, December 2007

[2]Исхемичен мозъчен инсулт. Клиника и съвременни възможности за терапия. доц. д-р Борислав Герасимов, дм  УМБАЛ „Софиямед” – гр. София; МедИнфо брой 7- 2016г.

[3]Профилактика на мозъчен иснулт и системен емболизъм при предсърдно мъждене- съвременни акценти; Доц. д-р Е. Трендафилова, д.м. МедИнфо брой 9- 2013г.

[4]Wolf, PA, Dawber, TR et al (1978). 'Epidemiologic Assessment of Chronic AtrialFibrillation and Risk of Stroke - Framingham Study'. Neurology, 28 (10), 973-7

[5] Lamassa М. et al. Characteristics, Outcome, and Care of Stroke Associated With Atrial Fibrillation in Europe. Data From a Multicenter Multinational Hospital–Based Registry (The European Community Stroke Project). Stroke. 2001; 32: 392-398.  

[6]  Lin, H.-J. et al. Stroke Severity in Atrial Fibrillation. The Framingham Study. Stroke 1996; 27: 1760-1764.

[7] Автор: Д-р Даниел Лавила Камара, Тема: Инсулт, Дата: юни 2014 г., https://problem.framar.bg/ 

Най-честите остатъчни физически прояви са:

  • Мускулна слабост (пареза) или парализа в един крайник или в едната половина на тялото, в зависимост от засегнатия участък. Обикновено се засягат крайниците от противоположната на мозъчния инсулт страна;
  • Увеличен мускулен тонус и болезнени спазми в ръцете и краката;
  • Нарушена координация на движенията и загуба на баланс;
  • Болка, изтръпване или чувство за парене, боцкане и други – в някои случаи обикновен допир може да се възприеме като болково усещане. До голяма степен се дължи на неправилно възприемане на получената информация от мозъка;
  • Умора;
  • Игнориране на засегнатата телесна половина и/или на зрителното пространство от тази страна. Може да се появи и отричане на съществуващото на определен двигателен дефицит;
  • Нарушение в говорните и/или езиковите умения, писане, четене, смятане и др. Може да настъпи трудно произнасяне на думите или да се появи трудност при разбиране на чуждата реч, невъзможно повтаряне или нарушено синтезиране на изречения и др.;
  • Трудности при преглъщане;
  • Невъзможен контрол на тазово-резервоарните функции – уриниране и дефекация;
  • Зрителни нарушения – определени зони от зрителното поле може да не се възприемат от мозъка;
  • Припадъци и епилептични припадъци;
  • Гастроинтестинални смущения;
  • Сексуални проблеми.

[2]

От психичните и емоционални прояви след прекаран мозъчен инсулт най-чести са:

 

  • Депресия;
  • Чувство на безпокойство;
  • Внезапна промяна на настроението;
  • Промени в апетита;
  • Трудно заспиване или прекомерен сън;
  • Трудна концентрация, нарушена памет, мисловна дейност и трудно вземане на решения;
  • Главоболие.[1]

 

[1]Автор: Д-р Елена Кабакчиева-Георгиева, Статия: Какви са последиците след прекаран мозъчен инсулт?, Дата: 27.03.2017 г., http://www.puls.bg/health/hot-news/news_26805.html

[2] Източник: http://pitanka.net/9305--7-----/

Съществуват 2 вида рискови фактори за мозъчен инфаркт - контролируеми и неконтролируеми. Контролируемите рискови фактори обикновено се разделят в 2 категории - рискови фактори, свързани с начина на живот и рискови фактори, свързани със заболявания. Рисковите фактори, свързани с начина на живот могат да бъдат променени, а рисковите фактори, свързани със заболявания могат да бъдат излекувани.

Към контролируемите рискови фактори спадат:

  • артериална хипертония;
  • предсърдно мъждене;
  • високи нива на холестерол в кръвта;
  • захарен диабет;
  • атеросклероза;
  • тютюнопушене;
  • консумация на алкохол;
  • намалена физическа активност;
  • затлъстяване.

Неконтролируемите рискови фактори включват:

  • напреднала възраст (над 55 години);
  • мъжки пол;
  • принадлежност към негроидната раса;
  • анамнеза за инсулт или транзиторна исхемична атака в семейството и други.[1]

Как да го разпознаем у дома?

Мозъченият инсулт (мозъчен удар) представлява остро настъпващо нарушение на кръвообръщението на мозъка, вследствие на което се развиват увреждания с различна степен на засягане на мозъчните функции.

При настъпване на мозъчен удар бързите и адекватни реакции на хората около засегнатия човек са от съществено значение за протичане на заболяването. Това може да стане само след като симптомите бъдат правилно разпознати.

Три въпроса биха могли да помогнат дори и на хора без медицинско образование да разпознаят инсулта. Бързият тест с три въпроса може да се проведе навсякъде и във всяка една ситуация. Той се състои в:

1. Може ли пострадалият човек да покаже зъбите си? При това действие трябва да обърнем внимание на ъглите на устата, които при инсулт са асиметрични!

2. В състояние ли е пострадалият да говори, да преглъща и да състави едно просто изречение?

3. Може ли пострадалият да задържи едновременно двете си ръце, изпънати и на еднаква височина с длани обърнати нагоре? Следим отново за отклонение в положението на един от двата горни крайника.

Ако забележим разлики и нарушения в тези действия, то вероятността човекът да е получил инсулт е голяма. Но дори и този бърз тест да не даде еднозначен резултат, при съмнение е добре да се потърси спешна медицинска помощ.

Промяната на начина на живот с повишаване на физическата активност, диетично хранене, редуциране на теглото са протективни фактори срещу мозъчен инфаркт.[2]

[3]

 

 

 

 

 

 

 

Повече за холестерола

Холестеролът има изключително важно значение за нормалното функциониране на организма. Той участва в синтеза на всички стероидни хормони (мъжки полови хормони, женски полови хормони), витамини, жлъчни киселини и е градивен елемент на клетъчните мембрани („обвивки“). Цялото нужно количество холестерол се синтезира от организма и малка част се набавя с храната (яйца, месо и др.).

Тъй като холестеролът, като липид (липидите са един от трите основни градивни елемента на организма. Към тях спада холестерола), не е водоразтворим, той се транспортира в кръвообращението от специални преносители. Тези преносители се наричат липопротеини.

В зависимост от плътността си, последните се делят на:

  • Липопротеини с висока плътност (HDL) – т. нар. „добър холестерол“;
  • Липопротеини с ниска плътност (LDL) – т. нар. „лош холестерол“;
  • Липопротеини с много ниска плътност (VLDL);
  • Липопротеини със средна плътност (IDL).

От значение за практиката и активното проследяване при пациенти в риск от сърдечносъдови заболявания и усложнения са HDL и LDL.

LDL-холестерол

Липопротеините с ниска плътност транспортират холестерол към периферните тъкани, където е необходим. При прекалено високи нива на LDL и продължителна циркулация в кръвта, те претърпяват промени, окисляват се и се отлагат в съдовата стена. Именно затова LDL се нарича още и „лош холестерол“. Променените LDL са прицелни за определени клетки на имунната система – макрофаги, които навлизат в местата на отлагания и предизвикват хронично възпаление на съдовата стена. Така се развиват съдовите плаки, т.е. атеросклероза.

Поради натрупването, с времето плаките се усложняват и запушват съдовете. Това води до нарушено кръвоснабдяване на съответния орган и произхождащите от това симптоми. Пример за такова увреждане е исхемичната болест на сърцето (ИБС), при която съдовете, които кръвоснабдяват сърцето (коронарните съдове), се запушват постепенно и израз на това е гръдната болка и задух. В случай, че тази плака се „усложни“, то на мястото може да се образува тромб и да доведе до остър съдов инцидент.

HDL-холестерол

Липопротеините с висока плътност имат обратния на LDL ефект. Те пренасят холестерола от плаките към черния дроб, където излишния холестерол се елиминира чрез жлъчката. Затова е наречен и „добър холестерол“. Това „антиоксидантно“ действие намалява възпалението на съдовата стена, а от там и свързаните с атеросклерозата рискове и усложнения.

[1]Автор: Д-р Даниел Лавила Камара, Заглавие: Инсулт, Дата: юни 2014 г., https://problem.framar.bg//__.html

[2] Автор: http://cardiosite.eu, Заглавие: Как да се предпазим от инсулт?, http://cardiosite.eu/index.php/cardiovascular-diseases/stroke/3789-insult-2015030701

[3] Заглавие: Здравословно хранене след сърдечен инфаркт, 
http://moi-dom.net/--/---- 

За диагностицирането на инсултите има различни методи:

  1. Компютърната томография (скенер) е диагностичен метод с рентгенови лъчи, който прави срезови образи на мозъка. Чрез него се определя видът на инсулта – дали е исхемичен или хеморагичен инсулт. Какви са нанесените поражения от инсулта може да се определи и чрез магнитен резонанс.

Други основни изследвания в диагностиката на исхемичния инсулт са:

  1. Електрокардиограмата (ЕКГ) за изключване на сърдечни проблеми като аритмии, предсърдно мъждене и др.
  2. Кръвни тестове, които да изключат състояния, които дават симптоматика, подобна на тази на инсулта.
  3. доплер на сънните артерии, за да се прецени засягането им от атеросклеротични промени (при исхемичен инсулт).

При съмнения, че инсултът е предизвикан от ССЗ, се извършват ехокардиография или холтер мониториране.

Холтер мониторирането се извършва с холтер – малко преносимо устройство, захранвано от батерии, което отразява електрическата дейност на сърцето за продължителен период от време – 12, 24 или повече часа. Отчитането се извършва чрез малки електроди, които се залепят на определени места по гръдната стена. Предимството е, че благодарение на продължителното време, за което се прави записът, дискретни промени, неизвестни дори за пациента, или такива, които в момента на провеждане на ЕКГ- изследване не се проявяват, могат да бъдат отчетени.

Така, при пациенти с ритъмни нарушения или такива, при които има алармираща симптоматика, може да се установи връзката причина-  симптоми и съответно да се промени лечебният план с оптимална за пациента терапия.

Симптоми, които може да се дължат на ритъмни нарушения и изискват холтер-мониториране, са: забавен, учестен или неравномерен пулс; гръдна болка; задух; замайване, слабост, умора; сърцебиене

При пациенти с поставен пейсмейкър и наличие на такива симптоми, холтер-мониторирането служи за оценка на ефективността на пейсмейкъра.

Преди да бъде поставен холтер на пациент, кардиологът дава указания и инструкции за правилното му  използване и генериране на адекватен запис. По време на записа, пациентът не бива да се мокри, къпе или плува. Високоволтажните устройства, метални детектори или магнити могат да повлияят на устройството и да компрометират записа.

Пациентът се насърчава да извършва ежедневните си активности, за да се отчете пристъп при евентуална провокация.

Нужно е консумацията на алкохол, кофеин и тютюнопушенето да бъдат преустановени за периода на записа.

Изследването не крие никакви рискове за здравето на пациента и е с висока диагностична стойност.

След приключване на времето за проследяване, определено от лекаря, пациентът се връща при специалиста, а записът се извлича и анализира.

Добре е, ако по време на записа, възникнат алармиращи симптоми, то те да бъдат отразени във времето и съобщени, за да може да се сравни информацията със събраните данни.

За намаляване на риска от инсулт се препоръчва:

  • Избягване на мазни храни и включване в диетичния режим на повече плодове и зеленчуци.
  • Намаляване приема на алкохол.
  • Отказ от тютюнопушене.
  • Поддържане на добра двигателна активност.
  • Поддържане на оптимално телесно тегло
  • Редовно измерване на пулса и кръвното налягане
  • Редовни профилактични прегледи при семейна анамнеза за инсулт
  • Поддържане на добрия и лошия холестерол в норма.
  • Придържане към назначената терапия, в случай че има такава