Пътуващи студенти

Снимка


Същност на проекта

Всяка година хиляди български младежи заминават за чужбина. Всяко пътуване неизбежно е свързано с увеличаване на социалните контакти, времето, прекарано в затворени и претъпкани с хора места като общежития, библиотеки и клубове. Това улеснява разпространението на менингококите и увеличава риска от тежко менингококово заболяване. Всичко това налага необходимостта младежите да бъдат обучавани за рисковете за здравословното им състояние и начините на превенция.

Поради сериозността на проблематиката и в унисон с приетата през 2012 г. Наредба 15 за имунизациите в Република България, в която е посочено, че ваксинацията срещу менингококови инфекции при лица на възраст на и над 12 месеца е препоръчителна в определени случаи и по-конкретно при пътуващи лица, Национална пациентска организация съвместно с „НПО – Клон Младежки” стартира информационна програма в университети и училища. Програмата е част от програмата „Университет за пациенти”, която цели да информира българските младежи/студенти за рисковете при пътуване, особено извън България, и по-конкретно рисковете от инвазивни менингококови заболявания (ИМЗ), заплахата от които значително се увеличава при пътувания и живеене в общежития.

В рамките на информационната кампания в учебни заведения в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград и Плевен ще се провеждат семинарни обучения на младежи, в рамките на които специалист инфекционист ще обяснява на младежите рисковете от развитие на инвазивни менингококови заболявания, които са много опасни и се развиват изключително бързо, като могат да имат летален изход, ако не се овладеят навреме.

Информационната кампания е подкрепена от Регионалните инспекторати по образование:

- РИО – София град;
- РИО – Пловдив;
- РИО – Варна;
- РИО – Бургас;
- РИО – Благоевград;
- РИО – Велико Търново

Кампанията се осъществява с подкрепата на агенции за работа, пътуване и обучение в чужбина: 

Принцип на обучението в рамките на кампанията

В рамките на кампанията ще бъдат обучавани младежи, които възнамеряват да пътуват в чужбина и при които се увеличава рискът от развитие на инвазивни менингококови заболявания.

Обучението ще бъде семинарно и ще се провежда в училища и висши учебни заведения. В рамките на семинарното обучение ще се раздават информационни материали по темата.

Менингококовите инфекции са група заразни заболявания, които се причиняват от Грам - отрицателни диплококи-менингококи, разделини в 13 серогрупи. Най- често срещаните причинители на инфекция са от серогрупи А, В, С, W-135 и Y. 

Те предизвикват заболявания протичащи с полиморфна клинична картина на:

  • назофарингит;
  • гноен менингит;
  • менингоенцелафалит;
  • менингококов сепсис.

Източник на заразата могат да бъдат както болни, така и здрави носители, които излъчват причинителя от носа и гърлото. Заразяването става по въздушно-капков път, като се наблюдава подчертана есенно-зимна и пролетна сезонност.

Менингитът е една от формите на тежко менингококово заболяване, причинено от т. нар. бактерия Neisseria meningitidis. Друга често срещана форма на тежко менингококово заболяване е септицемия, при която бактериите инфектират кръвта. 

Тежкото менингококово заболяване е сериозна инфекция. Менингококовите заболявания се срещат рядко, но болестта може да се развие бързо и да доведе до животозастрашаващи състояния в рамките на 24-48 часа. При 10-20% от хората, които са имали тежко менингококово заболяване, може да настъпят усложнения като умствена изостаналост, глухота, епилепсия или други неврологични състояния. Не всички менингококови бактерии са еднакви. Съществуват около 13 различни серогрупи на Neisseria meningitidis бактерии и всяка от тях се обозначава с различна буква. Шест са серогрупите, които причиняват по-голямата част от заболяването в световен мащаб: A, B, C, W-135, X и Y. Разпространението на различните серогрупи е трудно за предвиждане и често се променя на глобално ниво. Диагностицирането на тежко менингококово заболяване може да бъде трудно, тъй като началните симптоми може да са неспецифични.

В България всяка година между 25 и 50 души се разболяват от менингококова инфекция. В случаите, когато менингококовата инфекция протече като менингококов менингит, умират до 15 болни.

Всеки човек е податлив на инфекция с менингококи, но най-често заболяването се среща при децата до 6-годишна възраст. Честотата на менингитите се увеличава при наблюдение на конкретни нарушения в защитните сили на организма. Повишен риск съществува и при грип или инфекция на горните дихателни пътища. Близки контакти с болен или носител на менингококи също така могат да бъдат непосредствена причина за заразяване.

Сред поведенческите фактори, благоприятстващи възникването както на менингококово носителство, така и на заболяване, са:

  • активно и пасивно тютюнопушене;
  • посещение на барове и пренаселени места;
  • целувки с болен човек.

Инкубационният период при подобни заболявания е от 2 до 10 дни, средно от 2 до 4 дни. Различават се локализирани форми на заболяването, както и генерализирани и редки форми.

Заболяването започва с повишена температура, болки и парене при преглъщане, рядко се наблюдава и главоболие. При единични случаи то може да се съчетае с херпес по устните и нехеморагичен (некървав) обрив.

Според вида: 

  • Менингококовият менингит започва с висока температура, втрисане, главоболие, повръщане и неспокоен сън. По-рядко се наблюдават и отпадни явления – парези и парализи. Появява се хиперестезия (свръхчувствителност). При кърмачета заболяването може да започне направо с гърчове, наподобяващи тези при епилепсия.

  • Менингококовите менингоенцефалити и енцефалити протичат тежко, с подчертана огнищна симптоматика. Менингорадикуларният синдром (дразнене на нервните окончания на гръбначния стълб) се задържа по-дълго време. Температурата остава дълго време субфебрилна (не много висока – около 37 градуса). Патологичните промени в ликвора на пациента може да продължи с месеци.

Усложненията при менингококов менингит са многобройни и са основна причина за летален изход при пациента. Най-опасното усложнение е мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили, притискане на продълговатия мозък и парализа на дишането и сърдечната дейност. Като усложнение от инфекцията може да настъпи глухота от засягане на слуховия нерв и други черепномозъчни нерви.

Диагнозата за заболяването се поставя на базата на клинико-епидемиологична картина и клинико-лабараторни данни, като задължително се потвърждава с микробиологично изследване.

Лечението на заболяването е комплексно.

  • Лечение според причинителя (етиологично лечение) – провежда се с антибиотици от групата на пеницилините. При липса на чувствителност към пеницилините се прилагат антибиотици от групата на макролидите или цефалоспорините;
  • Патогенетичното лечение включва борба с циркулаторните нарушения, борба с дихателната недостатъчност, борба с мозъчния оток, корекция на метаболитни нарушения и борба с гърчовите състояния.
  • Симптоматично лечение – с антипиретици, аналгетици и витаминотерапия.

Прогнозата е добра при назофарингитите. При менингитите леталитетът е 1-2%. Прогнозата е лоша при менингококовия сепсис.

Съществуват 13 серогрупи Neisseria meningitidis, 6 от които (A, B, C, W135, X и Y) причиняват голяма част от тежките менингококови заболявания. Глобалното разпространение на различни серогрупи е непредсказуемо, като се наблюдават чести размествания в модела на разпространение на серогрупите.

Именно затова е важно, преди да осъществят пътуване, всички хора да се консултират с личния си лекар или специалист инфекционист, който да им обясни дали и при кои случай как да се постъпва. Една от възможностите е прилагането на ваксина, която може да бъде направена в Регионалните здравни инспекции и ваксинационните центрове за заминаващи.

 

Регионални Здравни Инспекции (РЗИ)

БЛАГОЕВГРАД, ул. „Братя Миладинови” №2 
БУРГАС, ул. „Александровска” №120 
ВАРНА, ул. „Брегалница” №3 
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, бул. „Никола Габровски” №23 
ВИДИН, ул. „Цар Симеон Велики” №76 
ВРАЦА, ул. „Черни Дрин” №2 
ГАБРОВО, ул. „Брянска” №1 
ДОБРИЧ, ул. „Св. св. Кирил и Методий” №57 
КЪРДЖАЛИ, ул. „Ген. Владимир Стойчев” №2, п. к. 70 
КЮСТЕНДИЛ, кв. „Румена Войвода”, ул. „Тинтява” 
ЛОВЕЧ, ул. „Съйко Съев” №25 
МОНТАНА, пл. „Жеравица” №3 
ПАЗАРДЖИК, ул. „Болнична” №17 
ПЕРНИК, ул. „Миньор” №15 
ПЛЕВЕН, ул. „Княз Александър Батенберг I” №7 
ПЛОВДИВ, ул. „Перущица” №1 
РАЗГРАД, ул. „Кирил и Медотий” №8 
РУСЕ, бул. „Придунавски” №68 
СИЛИСТРА, ул. „Петър Мутафчиев” №81 
СЛИВЕН, ул. „П. Яворов” №1 
СМОЛЯН, бул. „България” №26 
СОФИЯ, ул. „Враня” №20 
СОФИЙСКА ОБЛАСТ, ул. „Неофит Рилски” №64 
СТАРА ЗАГОРА, ул. „Ст. Караджа” №10 
ТЪРГОВИЩЕ, бул. „Трайко Китанчев” №37 
ХАСКОВО, ул. „Партиарх Евтимий” №2 
ШУМЕН, пл. „Освобождение” №1 
ЯМБОЛ, ул. „Димитър Благоев” №71

Ваксинационни центрове:

НАЦИОНАЛЕН ИМУНИЗАЦИОНЕН И КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР (НИКЦ), гр. София, бул. „Янко Сакъзов” №26 ДКЦ Д-Р ГРИЙНБЕРГ ООД,

София, бул. „Александър Малинов” №80