Диабет тип 1

Снимка



Захарният диабет тип 1 (инсулинозависим диабет) e хронично метаболитно, автоимунно зaбoлявaнe, което възниква поради увреждане на задстомашната жлеза (панкреас). Състоянието се характеризира с хипергликемия, която е резултат от липсата или недостатъчността на инсулина – хормонът, който регулира нивата на глюкоза в кръвта. Този тип диабет се развива в детска или млада възраст (в повечето случаи до 30-40 години), но може да се прояви и в по-късна възраст.

Случаите на захарен диабет тип 1 са около 10% от всички видове диабет. Глюкозата в кръвта е критично важна за правилното функциониране на всички клетки в организма, но пocтoяннoто пoддъpжaнe нa виcoки нива може сериозно да увреди редица органи в организма. Ето защо навременната диагностика и лечение с инсулин, са от ключово значение за превенция на усложненията от заболяването и за избягване на диабетна кома.

Лечението на диабета продължава цял живот, затова отговорността на пациента към здравето му също е доживотна. Целта е да се постигне добър контрол на захарения диабет, като се намали доколкото е възможно рискът от хипогликемия, нежелани реакции и увреждане на други органи. Контролът на кръвната захар чрез инжектирането на инсулин е единственият сигурен начин за управление на заболяването. Необходимо е всеки пациент да познава добре своето заболяване, да разпознава симтомите на хипо- и хипергликемия (ниска и висока гликемия) и да се придържа стриктно към назначената му терапия.

Какви са страховете на пациентите с диабет тип 1?

Страх от хипогликемия(ниска кръвна захар) - недостигът на глюкоза може да доведе до различни по тежест оплаквания в зависимост от причината и дори да бъде опасен за живота. Страхът от хипогликемии води до изкуствено поддържани по-високи кръвно-захарни нива и се явява бариера пред ефективното приложение на лечението, оптималното титриране на дозите, придържане към лечението и постигане на трайно нормализиране на  глюкозата в кръвта.

Страх от хипергликемия- вследствие на него се поддържат по-високи нива на глюкоза, по-висока стойност на гликирания хемоглобин и съответно е възможно по-ранно развитие на хроничните усложнения на диабета. Хроничната хипергликемия уврежда малките и големите кръвоносни съдове, развива се диабетна ретинопатия и загуба на зрението, диабетна нефропатия и бъбречна недостатъчност, диабетна невропатия, сърдечни заболявания, инфаркти, периферна съдова болест.

Страх от възникването на хронични усложнения вследствие на недобре регулираната глюкоза – лошият контрол на заболяването води до афектирането и трайното увреждане на други органи на човешкия организъм, което снижава качеството и продължителността на живота.

Страх от недобро познаване на заболяването и необходимостта от постоянен и качествен контрол на заболяването чрез инсулин. Естествено следствие от ниската информираност енеглижирането на възможните усложнения, които могат да настъпят.

Последици от диабета

 

Сърце

Съществува тясна връзка между диабета и сърдечносъдовите заболявания. Сърдечно-съдовите заболявания и острите състояния като инфаркти и инсулти са една от причините за смъртността при диабетици.

 

Бъбреци
Най-честата причина за бъбречна недостатъчност е диабетът. Дългите периоди на високо ниво на глюкоза в кръвта могат да увредят сериозно структурата на бъбрека и филтриращите му клетки. Друга заплаха за диабетиците е нефропатията, свързана с отделянето на белтък в урината и нарушение на бъбречната функция.

 

 

Артерии

Продължителното поддържане на високи нива на глюкозата в кръвта води до засягане на малките и големите кръвоносни съдове. Лошият контрол на кръвната захар води до повишаване на мазнините в кръвта и тяхното натрупване в съдовата стена. Това състояние е известно като атеросклероза. Стесняването на съдовете е причина за нарушено кръвоснабдяване на различни части на тялото. Атеросклерозата се среща между 2 до 6 пъти по-често при хора с диабет, отколкото при хора, които нямат диабет.

 

Очи
Високите нива на кръвна захар засягат кръвоносните съдове в окото и могат да доведат до увреждане на очния нерв. Най-честото очно заболяване, което е следствие от диабета, е диабетната ретинопатия – периферните съдове на окото се спукват и изтичат в пространството на ретината. Често се наблюдава и  подуване на ретината в областта на макулата, влошаване на зрението, а в някои случаи се стига дори до слепота.
 

 

Нервна система

Невропатията е много сериозен проблем, свързан с последствията от диабета. Високите нива на глюкоза увреждат нервите. Най-бързо биват засегнати крайниците – невропатията предизвиква усещане на скованост, изтръпване и болки в крайниците, намалена чувствителност, забавено кръвообращение. Недостатъчният приток на кислород към тъканите води до увреждането им и се получават усложнения - гангрени, диабетно стъпало.

Понякога диабетът може да възникне спонтанно, като първи симптом да бъде загубата на съзнание в резултат на продължителна екстремно висока кръвна захар. Това състояние e познато като диабетна кетоацидоза. Ранните оплаквания при диабет 1 се различават по тежестта си, начина и бързината на изявата си, но основните симптоми са:

  • непрестанна силна жажда (полидипсия)
  • често уриниране
  • загуба на тегло
  • силно чувство на глад
  • замъглено зрение
  • раздразнителност
  • необяснима, обща слабост
  • чести инфекции в устата, уринарния тракт и по кожата
  • бавно зарастване на раните
  • наличие на ацетон в урината/дъх на ацетон

Какво представлява хипергликемията?

Хипергликемията е състояние, при което нивото на кръвната захар е високо. Основните причини за възникването  на това състояние са следните:Пропусната доза инсулин

  • Прием на по-голямо количество храна
  • Инфекция или боледуване (висока температура, диария и повръщане)
  • Повишено ниво на стрес
  • Намалено ниво на физическа активност
  • Реактивна хипергликемия – висока кръвна захар след преживяна хипогликемия
  • Други медикаменти, които влияят на нивото на кръвната захар

имптоми на хипергликемията

  • Постоянен глад
  • Силна жажда
  • Замъглено зрение
  • Сънливост
  • Сърбеж по кожата
  • Често уриниране
  • Гадене

Какво да правим при хипергликемия?

  • Увеличете приема на течности
  • Не намалявайте количеството инсулин и контролирайте нивото на кръвната захар през 3 часа
  • Не намалявайте броя на храненията или количеството храна, което обикновено приемате

Какво представлява хипогликемията?

Хипогликемия представлява ниско ниво на кръвната захар. Тя е нежелан спътник на хората с диабет тип 1 и е главната патофизиологична и психологична бариера за постигането на „идеален“ контрол на кръвната глюкоза. Страхът от нея е и основната причина за „психологична резистентност към инсулина“ при хората с диабет тип 2.Данните показват, че хората с диабет тип 1 преживявят средно един до два епизода на безсимптомна хипогликемия на седмица.

Пациентите с диабет тип 1 прекарват 10% от времето си със стойности на кръвната глюкоза между 2.8 до 3.3 ммол/л и страдат от поне един епизод на тежка хипогликемия на година.

Основните причини за възникването на хипогликемия са няколко:

  • Прилагането на обичайното или по-голямо количество инсулин на фона на липса или недостатъчна консумация на въглехидрати;
  • Инжектиране на по-голямо количество инсулин – т.нар. „инсулинова реакция“;
  • Сериозно физическо натоварване без прием на въглехидрати;
  • Консумация на алкохол на гладно или без прием на въглехидрати;
  • Намален усет на организма за улавяне на хипогликемия

Симптоми на хипогликемията:

  • Замаяност
  • Объркване
  • Слабост
  • Силен глад
  • Затруднено говорене и/или чуване
  • Безпокойство, превъзбуда, раздразнителност, гняв, нервност
  • Гадене, болки в корема
  • Намалена концентрация
  • Внезапно изпотяване
  • Главоболие
  • Замъглено или двойно виждане
  • Разтреперване и проблеми с координацията

Вместо да изпитват обичайните симптоми, хората с намален усет за улавяне на хипогликемията стават объркани, свадливи, емоционално лабилни, агресивни, състредоточават се трудно (например не могат да пресмятат наум, да отделят внимание на детайла, да взимат решение), имат познавателни трудности, нарушена краткосрочна памет и забавени реакции. Описаните умствени и характерови промени се наричат „невроглюкопенични“, тъй като се дължат на смутена мозъчна дейност поради глюкозен недостиг. Пациентите с намален усет за улавяне на алармиращите признаци на ниската кръвна глюкоза са застрашени от тежки хипогликемии, налагащи чужда помощ за овладяването им. За избягване на този риск, те трябва да проверяват по-често нивото на кръвната си глюкоза и да поддържат малко по-високи стойности.

Нощните хипогликемии често остават неразпознати и могат да включват и допълнително следните симптоми:

  • Стряскане насън
  • Нощно изпотяване
  • Непрекъсната умора
  • Ярки сънища и кошмари
  • Скърцане със зъби
  • Трудно събуждане
  • Нощна инконтиненция (незадържане на урина) по време на сън
  • Много високи/много ниски стойности на кръвната захар след събуждане

Какво да правим при хипогликемия?

  • Не пропускайте хранения
  • Приемете допълнително въглехидрати, в случай че имате по-сериозна физическа активност
  • Не приемайте алкохол на гладно
  • Винаги носете в себе си захар
  • Кажете на близките си какво трябва да направят, в случай че изпаднете в хипогликемия

Как се инжектира инсулин? Възможностите са: с инсулинова писалка или инсулинова помпа.

Инсулинови писалки

Подкожното въвеждане на инсулина си остава единственият ефективен начин на лечение с възможности за най-фино дозиране. Вече са история стъклените спринцовки и металните игли за многократна употреба, изварявани за стерилизация в домашни условия. Пластмасовите спринцовки за еднократна употреба понастоящем са оправдани, когато са с толкова фино градуиране, че позволяват дозиране на инсулина през половин единица (0,5Е) или по-малко. Металните инжекционни устройства за многократна употреба, наподобяващи химикалки за писане (Pen), са най-подходящите за инжектиране на инсулин, имат технически живот с години, работят на механичен принцип и са много опростени за работа. Някои имат и електронен дисплей, който показва последната инжектирана доза.

Техника на инжектиране

Инсулинът се инжектира с игличка с обичайна дължина 6 мм (4 до 8 мм), която се забива вертикално в кожата и се внимава да не попадне в мускул. Това може да се случи, когато дебелината на кожата е само 2-3 мм при много слаби деца (особено на корема). След инжектиране на инсулина изчакваме няколко секунди, за да се усвои последната капка. Най-бързото усвояване на инсулина е от инжекционните места на корема, последвано от тези на ръцете, бедрата и най-накрая от кожата на хълбоците.

Инсулинови помпи

Внасянето на инсулина чрез инсулинови помпи е най-надежното и бързо развиващо се технологично направление в лечението и контрола на заболяването. Инсулиновата помпа има следните предимства:

  • Намалява се броят на инсулиновите инжекции
  • Използва се само бърз инсулинов аналог с болусни дози при хранене, между хранене и през нощта
  • Някои помпи прецизират много фини дози от инсулин до една хилядна от единицата (0.001Е)
  • Някои помпи могат да работят със сензор за постоянно измерване на кръвната глюкоза чрез втора кожна игличка и безжичен сигнал до помпата
  • Помпите са особено полезни за малките деца и бебета, където колебанията на кръвната глюкоза по принцип са най-големи и тяхната корекция без риск от последваща хипогликемия изисква прецизни малки дози. Лечение с инсулинова полпа се препоръчва и при бременни диабетички.

Запомнете!

  • Помпите не работя сами!
  • Помпите искат добро програмиране, добра преценка на въглехидратния прием в грамове на всяко хранене.
  • Помпите искат измерване на кръвна глюкоза преди всяко хранене и по-подробни кръвно-захарни профили (през два часа).
  • Задължително се провежда пространно обучение на болния и семейството му за работа с инсулинова помпа
  • Предупреждава се за риск от запушване на иглата и много бързо развитие на диабетна кетоацидоза поради липсата на подкожно инсулиново депо при този метод на лечение.
  • След прецизно ажустиране при конкретното лице се определят както базалната доза подаван инсулин, така и размера на отделните болуси инсулин за основните хранения коригиран с моментната стойност на гликемия.
  • Като цяло болният трябва да бъде наясно, че грижите за диабета при лечение с инсулинова помпа се увеличават.

Посочените предимства на инсулиновите помпи дават възможност за намаляване колебанията на кръвната глюкоза до стойностите на хора без диабет от 4-5-6 ммол/л, дори при бебета, което е много трудно с обичайното лечение.

За разлика от диабет тип 1, който не може да бъде профилактиран и съответно избегнат, спрямо възникването на диабет тип 2 могат да бъдат взети превантивни мерки.

Причините за развитието на диабет тип 2 са най-различни: наднормено тегло; ниска двигателна активност; небалансирано хранене; високо кръвно налягане; тютюнопушене; генетична предразположеност. Тъй като тези „фактори на цивилизацията” са характерни за начина на живот на много хора, то броят на случаите с диабет тип 2 непрекъснато нараства. Диабетът не връхлита внезапно, нито пък изведнъж може да бъде постигнато нормализиране на нивото на кръвната захар. Въпреки това, ако се прояви достатъчно търпение и дисциплина, може да се повлияе на развитието на заболяването. Ако диабетът вече е настъпил, той може да се контролира, за да се избегнат застрашаващи живота усложнения.

Хората с предразположеност към диабет тип 2 е добре да се стремят към здравословен начин на живот, като консумират храни и течности с ниско съдържание на мазнини и захар, да се движат редовно, да контролират телесното си тегло, кръвно налягане и липидите в кръвта.

Можете да изчислите своя риск от развиване на диабет тип 2, като кликнете на картинката:

През последните години все повече зачестяват случаите на захарен диабет при децата. Има ли медицината отговор за това явление и какво трябва да съблюдаваме при децата си, вижте в следващите редове.

Диабетът има две основни разновидности - диабет тип 1 и тип 2.В детската възраст се среща предимно захарен диабет тип 1. Напоследък зачестява и захарен диабет тип 2 при децата основно в юношеска възраст.Захарният диабет през последните години зачестява и при деца под 5-годишна възраст, което в миналото се е срещало рядко. В кърмаческа възраст случаите са редки, като в част от тях може да има дефекти на структурно и рецепторно ниво, които определят една по-малка и специфична група на захарен диабет в тази ранна възраст.

При захарен диабет тип 1 наследствеността не е изразена. По-висока е по линия на бащата, но процентът е около 6, а при близнаци рискът от развитие на диабет при един заболял от тях е около 30% за другия. Наследствеността има по-съществен дял при захарен диабет тип 2, който се изявява в по-късна възраст. При захарен диабет тип 1 съществува индивидуална генетична предразположеност, която се провокира от фактори на околната среда.

Признаците на захарния диабет се обуславят от повишаването на кръвна глюкоза в резултат на инсулинов недостиг и последващото отделяне в урината.При задълбочаване на метаболитните нарушения настъпва увреждане на общото състояние на детето. Крайната фаза на декомпенсация на диабета е свързана с натрупване на кетотела в кръвта, които могат да причинят кетоацидоза. Симптомите са отпадналост, сънливост, гадене, повръщане, коремни болки, главоболие, поява на ацетонов дъх и кетони в урината.

В кърмаческа възраст процесите могат да се развият по-бързо, отколкото при по-големите деца и да се изразят с тежка дехидратация и увреждане на общото състояние.Ако се забележи промяна в състоянието на детето или се регистрира някой от изброените признаци, родителите трябва да се обърнат към личния лекар. Започвайки лечението на детето, от лекаря специалист се изготвя индивидуален режим за прием на инсулин, храна и спорт.

Детето с диабет в яслена и предучилищна възраст може да посещава неспециализирани детски заведения, като е необходимо медицинският персонал да бъде информиран и да знае как да реагира при определени състояния, а също да се спазва необходимият хранителен режим. Децата се адаптират и за тях не представлява стрес и трудност да провеждат грижите за диабета в ежедневието си и да осъществяват добре всички други дейности  - училище, спорт, хоби и да водят съвсем пълноценен живот.

Детето е като всички останали деца и трябва да се подготви за едно пълноценно участие в живота. Ранната профилактика, детските игри с много движение, особено на чист въздух, правилното хранене, закаляването, избягването на химически медикаменти, правилното лекуване при заболяване, подходът на природолечението към децата, предразположени или вече заболели от диабет. Доброто разбирателство в семейството, обичта на родителите, правилното разбиране и анализиране на проблемите на подрастващите помагат за укрепването на психичната енергия, което увеличава възможностите на организма безболезнено да поема екстремни ситуации.