Диабет тип 2

Снимка


Програма за пациенти с диабет тип 2

Захарният диабет се счита за едно от най-сериозните социалнозначими заболявания, което се разпространява в световен мащаб с ускорени темпове. Повишеното ниво на кръвната захар при захарната болест (диабет) е причина за редица усложнения, които се отразяват на продължителността и качеството на живот.

Целта на Програмата за пациенти с диабет тип 2 е да се подобри контролът на заболяването и едновременно с това да се ограничат съпътстващите заболявания и увреждания на сърдечносъдовата система. Тя ще подобри достъпа на пациентите с диабет тип 2 до специалист ендокринолог, особено на тези, които имат придружаващи сърдечносъдови заболявания. Ще се подобри и проследяемостта на пациентите с диабет тип 2 и ССЗ.

Същност на програмата

Пациент от практиката на ОПЛ, който има диабет тип 2 със съпътстващо кардиологично заболяване, прави кратка анкета в кабинета на ОПЛ за оценка за включване в програмата. При висок резултат (наличие на диабет тип 2, наличие на кардиологичен проблем, лоши резултати от последните изследвания за ГХ и др.), този пациент получава талон за безплатно изследване на гликиран хемоглобин (ГХ) и талон за безплатен преглед при специалист ендокринолог. Ендокринологът ще разчете резултатите от изследването и ще го включи в програмата за подобряване на контрола на пациенти с диабет тип 2 и ограничаване на рисковете от съпътстващи заболявания.

Пациентът посещава специалиста ендокринолог за преглед и попълва необходимите документи – информирано съгласие и анкетна карта за оценка на риска с включен протокол.

След 6 месеца пациентът посещава отново специалиста ендокринолог за контролен преглед и отново попълва информирано съгласие и нова анкетна карта за проследяване на състоянието с включен протокол. По преценка на лекуващия лекар пациентът получава талон за безплатно изследване на ГХ.

Подробности за старта на кампанията очаквайте скоро.

Захарният диабет е нарушение на въглехидратната обмяна, вследствие на което организмът не може да оползотворява/ усвоява захарта правилно, поради липсваща или неадекватна секреция на хормона инсулин. Тази захар, наричана глюкоза, играе важна роля в дейността на организма като източник на енергия. Без нея мускулите и органите ни не биха могли да функционират.

По данни на Международната диабетна федерация (IDF) за Европа, през 2017 г.:

  • 66 милиона са хората, живеещи с диабет, като до 2045 година, числото ще достигне 81 милиона;
  • Едно от 6 новородени са засегнати от хипергликемия по време бременността (гестационен диабет);
  • Над 1/3 от случаите на диабет остават недиагностицирани и са застрашени от развитие на усложнения, свързани със заболяването и съответно скъпоструващата им профилактика;
  • Един на 11 възрастни има диабет;
  • Тенденцията за най-висок брой деца и подрастващи, засегнати от диабет тип 1 се запазва – общо 286 хиляди от общата популация;
  • Разходите за лечение отчетливо нарастват и се равняват на 208 млрд. долара, което е 25% от разхода в световен мащаб.

За България, през 2017г. статистиката сочи, че:

  • 8,2% или около 477 хиляди българи живеят с диабет, като приблизително 9 хиляди от смъртните случаи се дължат на състояние или усложнения на диабета;
  • Почти 155 хиляди са недиагностицираните случаи на диабет и респективно хора, живеещи в повишен риск;
  • Един на всеки 12 възрастни има диабет.

Остава тревожен факта, че от 425 милиона през 2017 г., броят на хората в световен мащаб, живеещи с диабет ще достигне до 629 милиона през 2045 г., което е почти двойно увеличение (48%).

 

ИЗТОЧНИЦИ:

  • AM B, R K, A S. Endocrinologia 2007. Pers Commun. 2007;7(1):42–9.
  • Bulgarian National Statistical Institute. European Health Interview Survey Bulgaria. Brussels: Eurostat; 2008. (National Health survey).
  • Borissova A-M, Shinkov A, Todorov T, et al.. Changes in the prevalence of diabetes mellitus in bulgaria (2006-2012). Clin Med Insights Endocrinol Diabetes. 2015;8:41–5.
  • Borissova A-M, Shinkov A, Todorov T, et al. Higher Prevalence of Diabetes Mellitus and Impaired Glucose Tolerance Among the Rural Population in Bulgaria. J Endocrinol Metab. 2016 Apr 24;6(2):52–8.

Има два основни типа диабет:

  • Диабет тип 1 обикновено възниква в млада възраст и се развива в резултат на разрушаване на клетките, синтезиращи инсулин (абсолютен инсулинов дефицит). За повече информация вижте тук.
  • Диабет тип 2: този тип диабет обикновено настъпва след 40-годишна възраст. Причина за възникването му е понижената чувствителност на клетките в организма към инсулина (инсулинова резистентност) – от една страна, а от друга – понижената активност на клетките, които синтезират инсулин.

Причините за развитието на диабет тип 2 са най-различни. Днес се знае, че фактори като наднормено тегло, заседнал начин на живот и небалансирано хранене повишават значително риска от развитие на заболяването. Тъй като тези „фактори на цивилизацията” са характерни за начина на живот на много млади хора, броят на заболелите от диабет в тази възрастова категория от населението непрекъснато нараства. Дали нивото на кръвната захар е прекалено високо или прекалено ниско, можем да разберем, като го измерим.

Обикновено измерването се прави на гладно и се изразява в ммол/л (милимола на литър). При здрави хора, приетата норма на нивото на кръвната захар, измерено на гладно, е в рамките на 3,5 до 5,6 ммол/л. За повишено ниво на кръвната захар говорим тогава, когато стойността ѝ измерена на гладно надхвърля 5,6 ммол/л, а измерена 1-2 часа след нахранване надвишава 7,8 ммол/л.

Друга важна измервана величина е HbA1c. Казано с други думи, гликираният хемоглобин (ГХ), който се изразява в процентно съотношение и отразява средното ниво на кръвната захар през последните 12 седмици. Въз основа на този показател лекарят може да прецени протичането на заболяването и успеха на лечението през последните няколко седмици. Целта е да се постигне ниво на HbA1c до 6,5% – колкото може по-близо до нормата.

Инсулин и глюкагон: принципът на "контраиграта"

В нормализирането на нивото на кръвната захар хормонът инсулин играе решаваща роля. Това е единственият хормон с хипогликемично действие. Съществува обаче още един хормон с важна функция, глюкагон, чието действие е противоположно на това на инсулина. Докато инсулинът отговаря за намаляването на нивото на кръвната захар, задачата на глюкагона е да повиши този показател. Ако организмът ни отделяше само инсулин, количеството на глюкозата в кръвта ни щеше да е прекалено малко. Следователно, само при наличието на тези два активни хормона организмът ни може да регулира нивото на кръвната захар и да го запазва в равновесие. При хора, болни от диабет, този регулаторен механизъм е нарушен.

Има няколко рискови фактора, които могат да предразположат към диабет тип 2:

  • наднормено тегло;
  • ниска двигателна активност;
  • неправилно хранене;
  • високо кръвно налягане;
  • злоупотреба с алкохол;
  • генетична предразположеност;
  • гестационен диабет при предхождаща бременност;
  • затлъстяване от висцерален тип;
  • преддиабет;
  • синдром на поликистозни яйчници;
  • тютюнопушене;
  • дислипидемия
  • стрес.

Когато няколко рискови фактора са налице, е препоръчително да се промени начина на живот: консумация на здравословна храна с ниско съдържание на мазнини, редовна двигателна активност и отказ от вредните навици. Разбира се, винаги е необходима и консултация със специалист.

Слабото повишение на нивото на кръвната захар обикновено остава незабелязано. Първите признаци за повишена кръвна захар (хипергликемия) – умората и отпадналостта – често пъти се подценяват. Това е причината диабетът понякога да не бъде забелязан дълго време.

Симптомите на хипергликемията са следните:

  • силна жажда;
  • често уриниране;
  • необяснимо напълняване;
  • отпадналост и намаляване на работоспособността;
  • пристъпи на неутолим глад;
  • понижена устойчивост срещу инфекции;
  • бавно зарастване на раните;
  • схващания в прасците;
  • нарушение на зрението;
  • сърбеж;
  • намаляване на потентността;
  • ацетонов дъх (миризма на ферментирали плодове в устата);
  • гадене, повръщане, коремни болки.

Необходимо е да се проследяват и симптомите, които могат да бъдат индикация за състояние на хипогликемия:

  • изпотяване;
  • нарушена концентрация;
  • треперене в крайниците;
  • сърцебиене;
  • усещане за напрегнатост;
  • чувство на силен глад;
  • нарушена координация;
  • раздразнителност;
  • пребледняване;
  • главоболие и обърканост;
  • конвулсии;
  • гърч;
  • безсъзнание.

Високото ниво на кръвната захар, поддържано за дълъг период от време може да доведе до дългосрочни увреждания на тъканите и органите, най-вече на кръвоносните съдове. При необходимост, потърсете консултация със специалист.

При недобър контрол на нивото на кръвната захар могат да се възникват следните придружаващи заболяванията, свързани с диабет тип 2. Те могат да се класифицират в две основни групи:

  • микроваскуларни – засягащи малките кръвоносни съдове;
  • макроваскуларни – поразяващи големите кръвоносни съдове.

И в двата случая съдовете се свиват, което води до нарушено кръвоснабдяване и функционални разстройства на органите. Към микроваскуларните усложнения спадат уврежданията на очите (ретинопатия), на бъбреците (нефропатия) и на нервите (невропатия). Макроангиопатиите са патологични изменения в средните и големите артерии в организма. По стените на кръвоносните съдове се образуват отлагания – процес, наречен атеросклероза. Това може да доведе до коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, инсулт или облитериращ ендартериит.

 

БЪБРЕЦИ

В началото на редица бъбречни заболявания, причинени от диабет тип 2, настъпват леки увреждания на стените на кръвоносните съдове, признак за което е наличието на белтък в урината, които могат да прогресират, докато бъбреците откажат да функционират напълно. В такива случаи се налага изкуствено пречистване на кръвта, наречено диализа. Органът за обезвреждане на отровите и токсините в нашето тяло филтрира кръвта с помощта на стотици хиляди малки „пречиствателни съоръжения”, бъбречните телца, наречени също гломерули. При продължител на борба с високото ниво на кръвната захар, свободните мембрани на тези телца започват да се удебеляват. Бъбреците могат доста дълго да компенсират това състояние, но ако бъдат увредени вследствие на повишената кръвна захар и този факт остане неустановен, може да настъпи тежко функционално разстройство – така наречената диабетна нефропатия.

ОЧИ

Промените в ретината (диабетната ретинопатия) са следствие от увреждане на малките кръвоносни съдове на очите (микроангиопатия). Увреждането на съдовете и последващото им стесняване от една страна води до недостатъчно кръвоснабдяване, а от друга, поради пораженията на стените им – до малки кръвоизливи в ретината. В по-напреднал стадий това състояние може да доведе до загуба на зрение. Друга форма на увреждане на ретината е диабетната макулопатия. При нея недостатъчното кръвоснабдяване и натрупването на течност в ретината причинява раз стройство на зрителния нерв в центъра на ретината. При болните от диабет много често се срещат очни заболявания като катаракта, придружена от помътняване на лещата и глаукома, при която се наблюдава повишено очно налягане.

НЕРВИ

Уврежданията на нервната тъкан, така наречената диабетна невропатия, водят до функционални разстройства на органите, свързани с увредените нерви. В резултат на това могат да настъпят нарушения в двигателнитефункции на организма и на чувствителността. Най-често срещано е разстройството на чувствителността, изразяващо се в усещане за изтръпване, сърбеж, бодежи и болки.

СЪРЦЕ

При стесняване на коронарните съдове на сърцето, сърдечният мускул не е достатъчно кръвоснабден. Коронарната болест на сърцето може да се изяви като ангина пекторис, а в най-лошия случай може да стане причина за инфаркт на миокарда. Освен това, увреждането на нервите може да доведе до нарушение на сърдечния ритъм.

СТЪПАЛА И ГЛЕЗЕНИ

Възникването на т.нар. диабетно стъпало се определя от два фактора:

  1. поради увреждане на нервите и свързаните с това нарушения в чувствителността, много хора, страдащи от диабет, не забелязват някои травми или наранявания в областта на стъпалата.
  2. Тъй като тъканите не са добре кръвоснабдени, раните заздравяват много трудно. Така от тези малки наранявания се развиват язви, при което голяма част от тъканта загива (некротизира), а в най-тежките случаи се налага ампутация. За да се предотврати нараняване на стъпалата, хората, страдащи от диабет, не трябва да ходят боси. При грижите за краката трябва да се избягва използването на силно режещи инструменти, като например ножици с остри върхове. Затова се препоръчват редовни грижи от професионалист.

МОЗЪК

Поради стесняването на кръвоносните съдове, снабдяващи мозъка с кръв, рязко нараства риска от инсулт. Съществува и друг аспект: хипогликемията също е опасна за мозъка, тъй като неговото функциониране зависи от преработването на кръвната захар. При понижено ниво на кръвната захар, мозъчната дейност се нарушава, което води до не адекватни реакции на пациента и необходимост от чужда помощ. Последните изследвания сочат, че честите и продължителни понижения на кръвната захар повишават силно риска от възникване на деменция (слабоумие).

Статистическите данни, базирани на многобройни и големи проучвания доказват силната връзка и зависимост между диабет тип 2 и сърдечносъдовите заболявания.

В подкрепа на това са следните факти, изнесени от Американската сърдечна асоциация (AHA):

  • Поне 68% от хората на или над 65-годишна възраст с диабет претърпяват фатален инцидент от сърдечен произход, а 16% умират от инсулт;
  • Пациентите с диабет са в 2 до 4 пъти по-висок риск от потенциално фатален сърдечносъдов инцидент;
  • Диабетът е един от 7-те съществени фактора, които могат да бъдат контролирани за превенция на сърдечносъдовите заболявания.

Дори при добър контрол на стойностите на кръвната захар, пациентите с диабет тип 2 са в риск от развитие или усложняване на сърдечносъдово заболяване, тъй като и допълнителни рискови фактори по отделно или най-често в комбинация оказват съществено въздействие. Такива рискови фактори са:

  • хипертония;
  • дислипидемия;
  • затлъстяване;
  • застоял начин на живот;
  • вредни навици.

Диабетът е един от основните фактори, които потенцират развитието и усложнението на атеросклеротичните плаки, а в комбинация с хипертонията на сърдечноболния, поставят пациента в риск от сърдечносъдов инцидент.

Източници:

След поставяне на диагнозата, първоначално терапията се състои в промени на хранителния режим и редовна физическа активност, като медикамент на първи избор е метформин. Приемът му започва постепенно, като дозата се уваличава с времето. Ако до три месеца не бъдат достигнати прицелните стойности кръвната захар, към терапията се добавят допълнителни медикаменти. При непоносимост или незадоволителен резултат, може ще се наложи лекарственият препарат да се смени. На различните активни вещества пациентът може да реагира различно. Ако нивото на кръвната захар отново не се понижи, може да се наложи прилагане на инсулин.

Диабет тип 2 започва с инсулиновата резистентност, затова целта на системната терапия е или да подобри отговора на тъканта спрямо инсулина, или да увеличи количеството му, отделяно от панкреаса. С напредване на заболяването, капацитетът на панкреаса да произвежда и отделя инсулин се изчерпва и това налага заместващо лечение с инсулинов препарат.

В тази секция ще бъдат разгледани пероралните медикаменти и някои от тях с парентерално приложение. Въпреки всичко, не е задължително терапията с инсулин да е решение за цял живот. Ходът на заболяването е индивидуален и в зависимост от промените в стойностите на кръвната захар, възможно е да се възобнови лечението с другите медикаменти.

 

Към момента са налични 5 класа неинсулинови препарати, които се използват в практиката:

БИГВАНИДИ

Единствен представител на този клас медикаменти, одобрен за първа линия на приложение при диабет тип 2 е метформинът. Механизмът му на действие се състои в подобряване нарушения отговор на клетките към инсулина (инсулинова резистентност), като подобрява усвояването на глюкозата в мускулите и мастната тъкан. Метформин се приема след хранене, което може да предизвика дискомфорт в стомашно-чревния тракт, възникващ обикновено в началото на лечението.

 

ГЛИТАЗОНИ

Намаляват инсулиновата резистентност и стимулират чувствителността на черния дроб, мускулите и мастната тъкан към инсулина. Прилагат се независимо от приема на храна. Лечението с тях може да предизвика повишение на телесното тегло. Възможни са също нарушения в обмяната на веществата в костната тъкан, особен проблем при хора, страдащи от остеопороза.

 

СУЛФОНИЛУРЕЙНИ ПРЕПАРАТИ

Засилват секрецията на инсулин от задстомашната жлеза, като стимулират бета-клетките на панкреаса и действат неспецифично, абсолютно независимо от нивото на кръвната захар. Ефектът зависи от капацитета на панкреаса да произвежда инсулин. Приемат се преди хранене. Чести странични ефекти са повишаване на телесното тегло, а при предозиране – хипогликемия (понижение на кръвната захар).

 

ГЛИНИДИ

Подобно на сулфонилурейните препарати засилват секрецията на инсулин чрез стимулиране на задстомашната жлеза (панкреаса). Таблетките трябва да се приемат преди всяко хранене. По време на терапията може да настъпи хипогликемия.

АЛФА-ГЛЮКОЗИДАЗНИ ИНХИБИТОРИ – АКАРБОЗА

Забавя разграждането на въглехидратите (захарта, скорбялата) в червата и постъпването на захар в кръвта. Акарбозата трябва да се приема непосредствено преди едно от храненията. Чести нежелани реакции са диспептичните прояви: гадене, подуване, усещане за препълнен стомах, запек. Понякога могат да настъпят диария и болки в корема.

 

DPP-4 ИНХИБИТОРИ

Глиптините представляват съвременен клас лекарствени средства, които действат като блокират определен ензим, наречен DPP4. Този ензим потиска отделянето на инкретини, които от своя страна стимулират панкреаса да повиши отделянето на инсулин и да понижи секрецията на глюкагон. По този начин, след като нивата на инкретини не са занижени, секрецията на инсулин спрямо нивата на плазмена глюкоза се повишава, а тази на глюкагона – намаля. Лечението с глиптини се свързва с нежелани реакции, сходни с тези при плацебо, като честотата им не е по висока от тази при лечение с други медикаменти. Глиптините, наричани също DPP4-инхибитори, могат успешно да се комбинират както с други перорални антидиабетни средства, така и с медикаменти, които трябва да приемате във връзка с други заболявания.

 

GLP-1 РЕЦЕПТОРНИ АГОНИСТ

GLP-1 или глюкагон-подобен пептид-1 е един от двата основни инкретина. Инкретините се отделят от тънкото черво в отговор на постъпващите хранителни вещества и оказват ефекта си върху панкреаса, като повишават секрецията на инсулин и потискат тази на глюкагона. Освен описаният сходен механизъм на действие с DPP-4 инхибиторите, GLP-1 агонистите оказват ефект и върху апетита – потискат го и забавят изпразването на стомаха.

Поради глюкозо-зависимия си ефект не крият риск от хипогликемия. Този клас медикаменти не се приемат като таблетки (перорално), а парентерално (т.е. чрез подкожна инжекция).

 

SGLT-2 ИНХИБИТОРИ

Най-новият клас медикаменти, одобрен за приложение при диабет тип 2. Действат на ниво бъбрек, като блокират преносителя на глюкоза от урината в кръвта, което обикновено отговаря за реабсорбицята на глюкоза до 90%. По този начин, концентрацията на глюкоза в урината се увеличава многократно и не се допуска обратното ѝ захващане и връщане в кръвообращението.

Като страничен ефект може да се яви повишената склонност към инфекции на отделителната система, поради повишените „локални“ нива на глюкоза в урината.

 

Повечето от начините за лечение на диабет тип 2 са фокусирани върху действието на инсулина. Глиптините повлияват и глюкагона и по този начин поддържат естественото регулиране на кръвната захар в организма.

Има някои важни неща, на които трябва да се обърне внимание – проследяване на кръвната захар, храненето, физическата активност и други.

НИСКО НИВО НА КРЪВНАТА ЗАХАР

Макар нивото на кръвната захар при хора с диабет обикновено да е високо, то може да се понижи, когато се забави приемането на медикаменти или на храна, и/ или при физическо натоварване. Тогава нивото на кръвната захар може да стане толкова ниско, че да настъпи състояние на недостиг на захар или така наречената хипогликемия. Според специалистите при ниво на кръвната захар 2,8 ммол/л и по-ниско, повечето хора получават симптоми на хипогликемия. Ако приемат бързодействащи въглехидрати (например глюкоза), в повечето случаи нормалното ниво се възстановява бързо и напълно, но хипогликемията е състояние, което поражда стрес, който може да обърка човека и да го накара да се чувства безпомощен.

Страхът това да не се повтори кара диабетиците да се хранят повече. В резултат, стойностите на кръвната захар така и не се нормализират и остават повишени. Нивата на кръвната захар трябва редовно да се контролират със специален уред. Това се прави, за да се избегне както възникването на хипогликемия, така и постоянното повишаване на нивото на кръвната захар. За ориентир служи реалната стойност, която се изчислява заедно с лекаря. В зависимост от нея се коригира времето за хранене, за спортуване и планът за медикаментозно лечение.

Особено важно е да се познават типичните симптоми на хипогликемията, защото познаването на симптомите и на действията, които трябва да се предприемат в екстремни случаи, помага да се постигне контрол на кръвната захар без страх от хипогликемия. Пациентите могат да подготвят близките и приятелите си за ролята им на помощници и на хора, които могат да ги подкрепят в извънреден случай. Удачно е да бъдат азпознати със симптомите и как да реагират при необходимост.

При първия признак на хипогликемия са достатъчни една или две бучки захар, малко глюкоза, чаша ябълков сок или сладкиш. Ако нивото на кръвната захар е спаднало толкова много, че не можете вече да преглъщате и дори губите съзнание, то Вие ще имате нужда от чужда помощ. В такива случаи е добре да имате под ръка предварително приготвена инжекция с глюкагон, която се поставя според инструкцията. Хормонът ще повиши нивото на захарта. Ако мярката не помага, трябва незабавно да се потърси спешна помощ на телефон 112. Лекарят ще направи венозна инжекция с високо концентрирана глюкоза и ще откара пациента до болницата за по-нататъшно наблюдение. Пациентът ще остане там, докато се нормализира нивото на кръвната захар.

 

ХРАНЕНЕ

Допреди няколко години се смяташе, че диабетиците трябва да спазват строга диета. Днес менюто на хората, страдащи от диабет, може да бъде индивидуално. Вземат се предвид личните хранителни предпочитания, житейските обстоятелства и навиците. Храненето на диабетиците наистина трябва да бъде „здравословно, балансирано и разнообразно”.

При изготвянето на менюто е важно да се изчислят калориите. Препоръчва се хранене три пъти на ден, като всеки прием на храна трябва да осигури ситост до следващия. Разделянето на храненето на пет или шест пъти дневно вече се счита за остарял метод. Като се има предвид, че съвременните лекарствени средства намаляват риска от опасно понижаване на нивото на кръвната захар, равномерното разпределение на храненията се счита за излишно. По-големият брой хранения води до преяждане и до увеличаване на телесното тегло.

 

 

Компонентите на здравословното и балансирано хранене

  1. ВЪГЛЕХИДРАТИ. Въглехидратите и нивото на кръвната захар са взаимозависими. Съществуват прости и сложни въглехидрати:
  • Простите въглехидрати съдържат една или две молекули захар. Те се съдържат във фруктозата, в трапезната или в млечната захар (лактозата). Простите въглехидрати бързо повишават нивото на кръвната захар до високи нива и следователно задстомашната жлеза произвежда повече инсулин.
  • Сложните въглехидрати, например скорбялата, се състоят от няколко молекули захар. Те се срещат във варивата, картофите, шушулковите растения и зеленчуците.

Преди да попаднат в кръвта, въглехидратите трябва да се разградят. Процесът на разграждане продължава известно време, количеството на кръвната захар нараства постепенно и не достига прекалено високи нива. Затова е важно консумацията на въглехидрати да се ограничи, но още по-важно е да се приемат бавно разграждащи се, т.е. сложни въглехидрати с нисък или среден гликемичен индекс.

Гликемичният индекс (ГИ) е показател за способността на хранителния продукт бързо и силно да повишава кръвната захар. Стойността на индекса се променя в зависимост от това в какъв вид се употребява продуктът: в суров, варен или пържен. Освен това, тя се влияе от комбинацията с други продукти. Не бива да забравяме, че някои продукти, които са с нисък или среден ГИ, съдържат много вещества, които действат отрицателно на балансирането на калориите, например мазнините. По принцип е важно да се намали общото количество калории и да се внимава делът на въглехидратите да не превишава 50% в отделното хранене, като същевременно се отдава предпочитание на сложните въглехидрати. Така телесното тегло може да се намали и да се постигнат добри показатели на кръвната захар, което съответно ще допринесе за намаляване на дозата на приеманите лекарства.

Съвет: За да поддържате нормални нива на кръвните захар и липиди, консумирайте повече въглехидрати с нисък или среден ГИ (макаронени изделия и пълнозърнест хляб, фасул, грах, ябълки, круши, портокали), както и храни, съдържащи високи количества водоразтворими баластни вещества (пшеница, ориз, варива, ябълки, цитрусови плодове).

  1. БАЛАСТНИ ВЕЩЕСТВА. Баластните вещества са част от въглехидратите, които човешкият организъм не може да преработи. Те се съдържат в зърнените храни, варивата, зеленчуците, подправките, пресните плодове и ядките и могат да бъдат водно-разтворими и водно-неразтворими. На първо място по съдържание на баластни вещества са пълнозърнестите храни. Тези вещества понижават нивото на кръвната захар и мазнините в кръвта. Поглъщайки водата в червата, те увеличават количеството на изпражненията и така по естествен начин регулират храносмилането. Делът на баластните вещества в храненето трябва да е минимум 30 g на ден.
  2. БЕЛТЪЧИНИ. Белтъчините се приемат най-вече чрез месото, рибата, яйцата и млечните продукти, а също чрез варивата и картофите. Според препоръките на Немското дружество на диабетолозите дневната норма белтъчини на килограм тегло трябва да е 0,8 g. Белтъчини от животински произход могат да съдържат вредни трансмастни киселини и холестерол. Затова трябва да се употребяват и белтъчини от растителен произход или да се комбинират белтъчини от животински и растителен произход, например мюсли с прясно или кисело мляко, нетлъсто бяло пилешко месо с ориз и зеленчуци.

Съвет: Важно е да се спазва принципът – нетлъсто месо в количество, по-малко, отколкото останалата част от ястието.

  1. МАЗНИНИ. Ежедневната потребност от енергия трябва да сезадоволява с не повече от 30% мазнини. За организма на един възрастен човек това са около 60-80 g на ден. Мазнините се делят на наситени и ненаситени мастни киселини. Животинските мазнини, съдържащи се в маслото, сметаната, сирената и колбасите, се състоят предимно от наситени мастни киселини и повишават нивото на холестерола. Тъй като повишаването на холестерола води до стесняване на кръвоносните съдове, дневната му норма не бива да надхвърля 300 mg. Това количество може да се съдържа в един жълтък, 120 g масло, 300 g сирене, 120 g черен дроб.

Ненаситените мастни киселини се съдържат в маслините, рапицата и ядките. Те принадлежат към групата на „добрите” мазнини. Към тях се отнасят и мазнините на някои видове риби, съдържащи омега-3 мастни киселини, които понижават нивото на кръвната захар и мазнините в кръвта. За усвояването на тези важни мастни киселини спомага консумацията на 2-3 порции морска риба седмично, а също на рапично и соево масло, ядки и някои видове пресни подправки.

 

ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Ако сте с наднормено тегло и водите заседнал начин на живот, за да изгаря глюкозата в мускулите, Вашият организъм се нуждае от повече инсулин, отколкото организмът на един строен и по-подвижен човек. С времето задстомашната жлеза престава да се справя с производството на инсулин в необходимите количества. Възниква състояние на повишени нива на кръвната захар, което може да доведе до диабет тип 2. Освен това, мнозина пациенти страдат от високо кръвно налягане и нарушения в мастната обмяна.

Чрез редовно и умерено физическо натоварване, Вие ще накарате организма си по-чувствително да реагира на инсулина и следователно преработването на захарта ще се подобри. Физическата активност понижава нивото на кръвната захар. Движението и спортът помагат за предотвратяване на заболяванията, предизвикани от нарушаването на обмяната на веществата, или смекчават тяхното протичане. Затова спортът е важен елемент в борбата с диабета. Спортните занимания спомагат за повишаване на физическата и умствената активност, подобряват общото състояние и поддържат старанията Ви в борбата с килограмите. При диабет тип 2 човек може да спортува почти без ограничения, но все пак трябва предварително да се консултира с лекаря си.

Някои препоръки за повишаване на физическата активност

  • Преди да започнете да правите упражнения, консултирайте се с Вашия лекар.
  • Поставяйте си реални цели.
  • Занимавайте се на принципа „умерено, но редовно“.
  • Започнете с малки дози физическо натоварване, като постепенно увеличавате времето за тренировки.

 

Загубата на 7% от теглото, постигнато от посочените мерки за промяна в стила на живот, води до намаление на риска за появата на диабет тип 2 с 58%! Увеличението на мускулната маса за сметка на намаляване на телесните мазнини има много положителен ефект срещу появата на диабет.

Източник: https://spisaniemd.bg/vd-magazine/2008/03/tihata-epidemiya-ot-preddiabet

 

ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ДОКТОР

Заедно с Вашия лекар трябва да обсъдите следните основни въпроси:

  • Нивото на HbA1c (гликиран хемоглобин).
  • Нивото на кръвната захар и начина за измерването му.
  • Симптомите на понижено ниво на кръвната захар и какво да правите в такива случаи.
  • Намаляването на теглото.
  • Контролирането на кръвното налягане.
  • Придружаващите болести.
  • Целите, които трябва да постигнете преди следващия преглед.

Лечебният план предвижда двамата с лекаря да определяте малки и постижими цели за намаляване на телесното Ви тегло и за увеличаване на физическото натоварване. Ползотворният разговор между пациент и лекуващ лекар предполага обсъждане както на малките успехи, така и на неуспехите. Това е важно, за да може лечебният план да се коригира, когато е нужно.

Необходимо е да имате паспорт на диабетика, календар или дневник, където ежедневно да се отбелязват стойностите на кръвната захар, оплаквания и симптоми. При разговор с лекар, може да отидете предварително подготвени:

  • Подгответе всички въпроси, които бихте искали да зададете;
  • Набележете личните си цели;
  • Носете своя глюкомер (уред за измерване на кръвната захар);
  • Записвайте показателите на телесното си тегло и водете дневник на храненето;
  • Опишете ежедневните си опалквания и усещания.

Задачата на лекаря е да консултира, да назначи съответните медикаменти и да стимулира пациента при търсенето на собствени решения и пътища за борба с диабета.

2014 г.: Проект „Обучение и подкрепа на пациентите с диабет тип 2“

Провеждане на обучителни беседи за пациентите от медицински специалисти – ендокринолози и общопрактикуващи лекари. След преминаване на обучението в кабинета на специалиста, пациентът попада в система за проследяване на състоянието. Основно звено в тази система е действащ специализиран call center, обслужван от медицински лица, който прави 2 прозвънявания на включените в програмата пациенти. Те му задават няколко контролни въпроса и на 6-я месец напомнят за безплатното изследване на гликиран хемоглобин.

Целта на кампанията е проследяване дали пациентът се придържа към назначеното лечение, дали има проблеми и дали е доволен от направеното му обучение. По този начин се забелязват и се отчитат всякакви промени, които могат да окажат влияние върху подобряването на здравословното състояние на пациента.

Основните акценти в рамките на обучението бяха:

  • Сериозността на заболяването диабет тип 2 (ненавременното и липсата на правилно лечение може да доведе до сериозни усложнения);
  • Значението на придържането към предписаната от лекар терапия;
  • Възможни усложнения при самоинициативно прекъсване на терапията.

Обучителните беседи се проведоха от месец септември до края на месец октомври от повече от 60 лекари ендокринолози и общопрактикуващи лекари от цяла България. Хората, които са обучавани по програмата са както новодиагностицирани пациенти с диабет тип 2, така и пациенти, при които заболяването вече е било установено. Всеки обучен пациент по програмата получи обучителна книжка, в която е предоставена на разбираем за пациента език цялостна информация за заболяването диабет тип 2, начините за лечение и контролиране на заболяването.

 

 

След края на шестия месец всеки пациент имаше възможността за безплатно изследване на гликирания хемоглобин, което поради спецификата на заболяването се налага да се прави 4 пъти в годината. Пациентите са насочвани към лаборатории, в които могат да си направят изследването безплатно. В рамките на обучението при лекаря всеки пациент е получил този талон, с който да си направи безплатното изследване.

Може да изтеглите книжката от тук: https://uni.npo.bg/library/?mdocs-cat=mdocs-cat-4

 

2018 г.: Проект „Проучване на нивото на информираност относно ССЗ сред хората с диабет тип 2“

„Захарният диабет присърце (Taking Diabetes to Heart)” е глобално онлайн проучване на Международната диабетна федерация (МДФ). То се провежда сред хора с диабет тип 2 с цел получаване на информация за нивото на осведоменост за сърдечносъдовите заболявания (ССЗ). Проучването се проведе до края на 2018 г. и беше достъпно на няколко езика, включително на български.

При отчитане на междинните резултати са получени 943 отговора от 32 страни показват, че хората със захарен диабет тип 2 подценяват риска от ССЗ:

  • 1 от всеки 3 анкетирани със захарен диабет тип 2 счита, че е с нисък риск от сърдечносъдови заболявания;
  • 26% от анкетираните никога не са били информирани за риска от сърдечносъдови заболявания или са информирани няколко години, след като им е поставена диагнозата захарен диабет тип 2;
  • 1 от всеки 6 анкетирани никога не е обсъждал с медицински специалист проблемите, свързани със захарен диабет тип 2, и сърдечносъдовите рискове.

 

Провеждането на онлайн проучването беше подкрепено от Национална пациентска организация и Ново Нордиск, както и от членовете на Международната диабетна федерация (МДФ) за България – Българското дружество по ендокринология, Българска асоциация „Диабет“ и Българска диабетна асоциация.

Повече информация тук.