VIII Национален конгрес на НПО

„Ние, пациентите, разбираме, че времето на политиците е ценно, но напомняме, че времето на пациентите е скъпо и понякога кратко“ – това написаха в отворено писмо участниците в Осмия конгрес на пациентските организации, организиран от Националната пациентска организация (НПО), който се проведе в Стара Загора на 11 и 12 септември 2019 г. Причината за писмото бе разочарованието от получените отговори и липсата на обратна връзка от страна на кандидатите за кметове за участието им в дебата за бъдещето на общинското здравеопазване у нас, който се проведе във втория конгресен ден.

Конгресът на НПО продължи два дни, по време на които представителите на неправителствени организации, институции и експерти от цялата страна участваха активно в множество дискусии. Още в началото председателят на НПО д-р Станимир Хасърджиев подчерта колко е важно да има информация за опита на различни места, но и хората да бъдат активни, защото е ясно, че са нужни ключови промени в здравеопазването, които не могат да се случат без гражданското участие.

Интерес и множество въпроси провокира първата тема, посветена на Клъстера за дигитални решения. „Започваме с тази тема, защото новите технологии не са нещо страшно, те могат да бъдат нашия шанс хората да получат качествено здравеопазване, независимо къде живеят“, подчерта д-р Хасърджиев.

Ваня Чонева представи платформата Superdoc.bg, която улеснява достъпа на пациенти до лекаря. Провокирана от невъзможността да запази час за лекар в продължение на месеци, и използвайки чуждия опит, Ваня Чонева създава платформата, която работи вече 4 години. Повече от един милион резервации са направени до момента, увеличава се и броят на лекарите, които са част от платформата, посочи Чонева. Мирослав Иванов говори за ролята на новите технологии за проследяването на лечението на един пациент, а д-р Бранимир Радуилов за платформата Consento, чиято задача е да улесни и да бъде партньор в сферата на общинското здравеопазване.

И ако за голяма част от хората новите технологии са в истинския смисъл на думата улеснение и нещо напълно естествено, то не са малко българите, за които е изключително трудно и почти невъзможно да работят с компютър или модерен телефон, споделиха участниците в събитието. Именно за тези хора БЧК работи активно в областта на интегрираните услуги. Заместник-генералният директор на Червения кръст д-р Надежда Тодоровска представи патронажната грижа. В началото тя насочи вниманието към тежките проблеми у нас, свързани със застаряването на населението, нарастването на хроничните заболявания и много големият дял на средства за болнично лечение. „У нас те са 66%, а обикновено е обратното. 70% са за доболнична помощ, а 30% за болниците. Това създава погрешна пирамида при предоставянето на здравни грижи“, каза Тодоровска и подчерта, че особено остър е проблемът с достъпа на хората до здравеопазване. Нужни са спешни мерки, което означава усилията да се насочат към доболничната помощ. Моделът на домашната грижа, по който червенокръстците работят от шест години, вече е част и от националната политика.

Опитът по отношение на програмите за социални и здравни грижи, прилагането им, както и други инициативи, представи Росица Димитрова, директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ във Велико Търново. По време на тези представяния участниците зададоха множество въпроси, изразиха мнения и дадоха пример от практиката си. Отново на преден план излязоха факти, за които постоянно се говори, но така и не са решени, като например липсата на медицински сестри, невъзможността особено на възрастните хора в отдалечените райони да стигнат до лекар и да си закупят лекарства.

Особен интерес и разговори провокира темата за донорството, представена от д-р Сибила Маринова, която оглавява анестезиологичното и интензивно отделение във великотърновската областна болница.

„За липсата на донорски ситуации в страната не са виновни нито обществото, нито хората, виновни сме ние, специалистите, защото явно не сме си свършили добре работата“, заяви д-р Маринова, благодарение на чиято активна работа в последните години, се е повишил броят на донорите. Проблемът не е само в законодателство, а е по-скоро в липсата на информация. Лекарите са тези, които трябва да предоставят информация на хората и да ги убедят колко е важно съгласието им за даряване на органи.

Изпълнителният директор на агенция „Медицински надзор“ Росен Иванов не само отговаря на въпроси, но и представи осъщественото до момента. Увери, че се полагат сериозни усилия да бъдат решени множеството проблеми. Специално внимание обърна на темата за трансплантациите и множеството хора, които чакат и се надяват.

Д-р Станимир Хасърджиев насочи вниманието към чуждия опит. Единият от примерите, който направи впечатление на всички, беше свързан с факта, че в Англия има специално обучени хора, които взимат кръв от пациентите. „Хората там са решили, че не са необходими пет години обучение, за да вземаш кръв. Затова обучават хора, които правят единствено и само това. По-ефективно е, тъй като медицинската сестра има много по-сериозни и важни ангажименти. Това е един от много примери, но едно е ясно отдавна – не може за всичко да се разчита единствено на лекаря, на медицинската сестра или на здравния министър“, каза д-р Хасърджиев.

Болницата на бъдещето е вкъщи, а не в познатата на всички сграда. „Всеки иска да бъде в дома си, дори когато страда от тежко заболяване. Затова трябва да впрегнем усилията си, да използваме технологиите и знанията на специалистите, които да прилагаме лесно и бързо. Истината е, че застаряваме. Въпросът е как да сме по-малко болни и да остаряваме спокойно, без да се чувстваме унизени, че сме се разболели и да тежим на близките си“, категоричен беше председателят на НПО.

Представяйки практиката на други страни, той подчерта, че там отдавна са осъзнали колко важна и значима е ролята на общината. Защото тя е тази, която знае най-добре какви са нуждите на хората в района, коментира Хасърджиев. Един от множеството примери е създаденият закон в Германия, според който общините имат възможност да създават специализирани здравни центрове.

Един от важните изводи от проведения осми конгрес на Националната пациентска организация е, че е крайно време усилията на всички ведомства да бъдат общи, а взаимодействието между тях реално. В много страни от Европа вече са обединили министерствата на здравеопазването и социалните грижи, а някъде и на спорта.


ПРЕЗЕНТАЦИИ ОТ КОНГРЕСА