„Трънлив е пътят на кръводарителя у нас“. Това каза Стефка Попова, председател на Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК) в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

„Тези 18 млн. лв., които са заложени от управляващата коалиция в проектопромени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането би трябвало да се насочат именно в тази посока. Преди това обаче трябва да се анализира как се разходва бюджета и къде има дублиране, защото в момента за една и съща дейност като промоция и стимулиране на кръводарителите, се заплаща и на кръвните центрове, и на БЧК. И да не стане така, че сега се предлага да се налеят още средства, които не е ясно как ще бъдат разпределени“, посочи още Попова.

„Друго важна мярка е, кръводарителите да не се принуждават да пътуват от единия до другия край на страната, за да кръводаряват. Местното кръводаряване да е на ниво. Регионалните центрове са в 6 големи града в страната, но дори голям център като този в София разполага само с два мобилни екипа. Ето това е друг проблем“, допълни тя

„Реалният стимул за кръводарителя е да може да дарява там, където му е най-удобно. Такава е европейската практика. На практика във всеки областен град има кръвен център“, каза д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация (НПО) и Генерален секретар на европейското партньорство по здравеопазване.

По думите на Алисе Муртезова, заместник-председател на Българската болнична асоциация и административен директор на Лечебни заведения „Медика“ – Русе, стимулите, които се предлагат в законопроекта не кореспондират с профила на кръводарителя у нас. „Най-големият процент кръводарители са младите хора, студенти, безработни също много даряват кръв, като изключим платените кръводарители пред центровете. Другите, които даряват кръв са близки на пациенти, особено на тези, приети по спешност“, каза тя.

„Ние не успяваме да направим от тези, които за първи път по принуда кръводаряват заради близък, постоянни кръводарители“, допълни д-р Станимир Хасърджиев. Според данните на БОДК 80% от хората, които са дарили кръв за близък човек, биха се върнали повторно да дарят само за техен роднина.

„Това е заради обстоятелствата, при които кръвните центрове са поставили хората. Това е най-големият проблем, който не трябва да премълчаваме – кръвните центрове си измислиха бележките, с които прехвърлиха отговорността на пациентите и на техните близки. Защото си „измиха ръцете“, с това да не насърчават и да не полагат усилия в посока стимулиране на доброволното кръводаряване, защото им е сложно, а пък какво по-лесно от това ти да принудиш човек, който е в нужда, неговите близки да се „разтърсят“ образно казано или пък да платят на някой „на черно“, констатира още Стефка Попова.

„По отношение на плащането „на черно“ Изпълнителната агенция по лекарствата е органът, който също трябва да бъде попитан, какво е направил този въпрос, защото те са институцията, която трябва да контролира тези процеси. И да каже колко наказателни постановления са написани. Хубавото в този законопроект е, че най-накрая някой законодателен орган признава, че в България има цитирам – „ширеща се нелегална търговия с кръв и кръвни продукти“. Което означава, че след като нашият законодателен орган е констатирал това, какви законодателни действия предприе – към прокуратурата например, за да се установят нарушенията при продажбата с кръв? А продажбата на тъкани и органи е престъпление, самата кръв е тъкан, което означава, че нейната продажба е също престъпление…“, заяви Стефка Попова.

Никак не се упражнява контрол върху продажбата на кръв, заяви адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

„Когато наш близък „бере душа“ и има човек пред болницата, който ни чака пред кръвния център, ние сме готови на всичко и е ясно какво ще направим. Защо прокуратурата е с вързани с ръце? Защото никой, който е потърпевш, няма да отиде да подаде сигнал, че е пострадал от такова престъпление. И никой, който е платил за тази кръв, за свой близък, също няма да подаде жалба. Според Наказателния кодекс има три състава, които уреждат нелегалната продажба на кръв. Две от престъпленията са в раздел „Трафик на хора“, защото тарторът на групата склонява определени хора, често от малцинствените групи, да дават кръв – дали под заплаха, стимули или нещо друго… Нито един от тези хора, които са в тази група, няма да подадат сигнал или да свидетелстват пред съда. До сега има четири повдигнати обвинения за това в прокуратурата. Другата разпоредба в НК е много обща и казва, че който наруши установения ред за вземане, предоставяне на човешки органи и тъкани се наказва с лишаване от свобода до 3 години. За мен този срок е малък, но какво означава  – наруши „установените правила“ при условие, че т.нар. „бележки“ за кръв не са никъде установени нормативно. Това си е от фразите – „Практиката ни е такава, ние така си го правим“ и когато попитаме къде е заложено това, няма отговор, а никой не може да си измисля правила и процедури. Затова искането на бележки е абсолютно незаконно и това е някакво „вътрешно правило или процедура“, която противоречи на принципите на доброволното кръводаряване. Бележките ги няма в самото законодателство и няма как да бъде контролирано нещо, което е „нищо“ в правния мир. Кръв трябва на всеки във всеки момент и тя трябва да бъде безвъзмездна „, категорична беше тя.

По думите й решението в добрите информационни кампании. „И пациентите, и близките са принудени да влязат в схемата с бележките, продължават да са зависими от здравната система и те никога няма да подадат сигнал към прокуратурата. Ние трябва да кажем не на тази практика и това изнудване да спре. Масово чуваме: „Аз не дарявам, защото утре мой близък ще има нужда и аз ням да мога да му помогна“, допълни още адвокатът.

Според Алисе Муртезова в София нещата изглеждат много по-различно, отколкото в Русе. „Промоцията трябва да е постоянна и ние трябва да отгледаме поколение, на което трябва да втълпим, че това е много хубаво, но ще мине време докато се случи това“, каза тя.

Българска организация за доброволно кръводаряване е администратор на системата „Дари кръв – помогни или намери помощ“ с първото по рода си за България мобилно приложение за взаимопомощ. В него има над 1600 членове. „Мобилното приложение позволява регистрация както на кръводарител, така и на нуждаещ се напълно безплатно в цялата страна. Лошото е, че това е като капка в морето, но когато хората научат за това, се отзовават“, каза Стефка Попова.

Експертите бяха категорични, че законопроектът трябва да се изтегли и да се създаде нов след задълбочен анализ със запознатите страни по темата, а не да се удовлетворят лобистки интереси за момента. „Това, че този закон, който години наред никой не искаше да пипа, беше отворен, е похвално, но похвалното свършва дотук“, каза д-р Хасърджиев.

„Нужен е анализ за какво ще се изхарчат тези средства и какви ще са ползите от това. Подобни промени са прах в очите и не решават системните проблеми“, каза адв. Петрова.

„Трябва да се направи много широка дискусия, защото иначе всичко ще бъде на парче и недомислиците ще доведат до още по-големи проблеми“, каза и Алисе Муртезова.

Източник: www.zdrave.net
Translate »