В последните дни на миналата година Националната пациентска организация (НПО) бе оглавена от д-р Иван Вецев. Какви са основните проблеми на българския пациент, които ще пренесе от старата година в новата и как НПО ще защитава неговите права – разговор на портала Clinica.bg с новоизбрания председател на УС д-р Иван Вецев

Д-р Вецев, как се чувстват пациентите на прага на 2022 г.? По-болни или по-здрави са те в сравнение с предходната година?

За съжаление, пациентите се чувстват по-затруднени. Защото КОВИД се отрази на техния достъп до лечение в много аспекти. Той затрудни и профилактиката, което доведе до увеличаване на пациентите с хронични заболявания, които не са в добро здраве, т.е. тяхното здравословно състояние се усложни. Поради затруднения достъп до профилактика, голяма част от пациентите останаха недиагностицирани, което повиши броя на редица заболявания, в това число и на някои от онкологичните, които се откриват прекалено късно и, респективно, не могат да бъдат лекувани консервативно. В някои случаи дори оперативното лечение не им помага толкова добре, като за съжаление честотата на смъртните случаи при тези заболявания започва да се повишава. Това не е тенденция само в България, но по света. Психологически хората със сигурност се чувстват по-болни и в недобро здраве, заради инфодемията, в която ни постави КОВИД. И други проблеми на хората остават на втора линия. Затова една от инициативите на НПО през тази година е да се опитаме да подобрим достъпа до профилактиката. Това е тема, с която лично съм се ангажирал.

Какви ще са приоритети Ви като председател на Националната пациентската организация?

Целите и приоритетите на НПО са ясни от много години. Акцент на нашата работа и през 2022 г. ще е подобряването на достъпа до профилактика за пациенти с незаразни заболявания, т.е. за пациенти без КОВИД, защото тези, които са с КОВИД, са поставени на първо място. От дълги години една от основните ни цели е и дигитализацията на здравеопазването. Това е и моя лична кауза. Като пациентска организация смятаме, че това с нея ще се подобри прозрачността в системата и ще се гарантира яснота за начина, по който се изразходва обществения ресурс, ще се даде възможност за по-ефективното му разпределяне и не на последно място – ще се подобри информацията, която е лична собственост на пациента. Създаването на дигитален запис за здравословното състояние на пациента и възможността да се отвори от всяка една здравна точка, ще подобри възможността човекът да бъде обслужен съобразно неговите индивидуални нужди. И като лекар установявам, че понякога хората пропускат да кажат важна информация, защото в момента са под стрес или забравят да споменат за някое свое хронично заболяване, което в момента е добре контролирано. Затова такъв дигитален запис ще помогне, както на лекарите да лекуват по-добре, така и на пациентите да получат по-качествена грижа. Друг основен наш приоритет ще е подобряването на пациентското включване. Ние, заедно с нашите членове, имаме готовност да участваме активно в създаването на здравни политики. Всичко, което се отнася до пациентите, трябва да се гледа и през техния поглед, защото то е създадено за тях. Няма как да се създава здравна политика за самото здравеопазване, защото то обединява и лекарите, и пациентите, и фармацевтите, както и другите професионалисти по здравни грижи. Ще кажа нещо, което е азбучна истина – в момента пациентите са изключени от тези процеси. Надяваме се да можем да подобрим тяхното включване във важните процеси в здравеопазването.

Какви са най-спешните проблеми на пациентите през Вашите очи – като лекар, а вече и като техен представител ?

За съжаление, списъкът е дълъг, но един от най-важните проблеми е достъпът до здравеопазване и лечение, което е персонализирано. Българският пациент има добър достъп до лечение от гледна точка на това, че когато реши да отиде на лекар, максималното изчакване за тази услуга е между 3 часа и един ден. Проблемът обаче идва от това, че системата лекува на парче. Тоест, човекът има проблем, той се оперира и след това за него се забравя. Или има конкретно заболяване, то се лекува в болница пет дни и отново по същия начин – липсва комплексния подход. За съжаление, дори диспансеризацията не е такова ниво, че да може да проследи състоянието на пациента. Искам да кажа, че болният не получава комплексна здравна услуга и това е основен проблем от много години у нас. Той трябва да е подготвен за лечение, да бъде лекуван, а след това проследен, за да можем да кажем дали сме го лекували или сме го излекували. Затова и пациентите се чувстват по-болни. Лекарите ни са изключително добри, но са пренатоварени и нямат силите да обхванат проследяването след конкретното лечение. Тук проблемът е и в липсата на кадри. Но е много важно след дадена терапия някой да каже на пациента как да си взима лекарствата, да направи една допълнителна визита и т.н., за да може да прецени дали и до колко този човек се лекува или е излекуван.

От години се говори, че основен проблем е доплащането, което у нас е на най-високите нива в ЕС, но сякаш това говорене остава само пожелателно. Какво трябва да се направи, за да се намали?

За да намалим доплащането, на първо място трябва да имаме правилно остойностяване на труда в здравната система, защото в момента никой не знае колко точно струва единицата труд. И дали интелектуалният механичен труд на хирурга е по-ценен от този на невролога. Така, че това е първата стъпка. Виждаме, че клиничните пътеки като метод, по който се лекуваме, е недостатъчен. Напоследък се говори много за т.н. „диагностично свързани групи“, вероятно те ще помогнат да се грижим по-добре за пациента, вероятно ще доведат и до намаляване на доплащането. Необходим е и по-стриктен контрол върху начина и причината за доплащане. В някои случаи пациентите биват принуждавани за заплащат редица лекарства и консумативи, под претекст, че здравната каса не ги покрива. Затова трябва да е пределно ясно какво НЗОК плаща и какво не, в кои случаи доплащането е допустимо. Има и други държави, в които се доплаща в случаите, в които самият пациент желае да има по-добри санитарно битови условия или да бъде при по-опитен специалист. За съжаление, обаче, една голяма част от доплащанията стават в състояния на спешност, тогава, когато пациентът е притиснат до стената и не може да вземе друго решение, защото просто има нужда в момента. И другото нещо, което би намалило доплащането и може би няма да се хареса на политиците, а и на част на пациентите, е здравната застраховка. Така както застраховаме автомобилите си, бидейки отговорни, така от нашата здравна вноска, трябва да има индивидуална част, която да представлява застраховка, която да покрива някои други здравни нужди. Друг е въпросът доколко това може да бъде постигнато сега, в условията на криза. Но дори с настоящия ресурс, ако дигитализираме системата, ще видите, че една част от разходите за лекарства ще отпаднат, както и излишните хоспитализации. Така може да се освободи повече ресурс, който да бъде насочен конкретно към лечението на пациента. И да не забравяме, че изваждането на пациента от самата болничната система, тоест прехвърлянето към амбулаторната практика, също ще освободи парични средства и ще намали натиска към клиниките. Фокусът трябва да бъде съсредоточен върху подобряване на здравните грижи извън болниците, дигитализацията и не на последно място – възможността за здравно застраховане.

Всъщност, постоянно слушаме, че има нужда да се измести фокусът на лечението от болничната към извънболничната помощ, смятате ли, че ще стане някога?

Не само смятам, но и го виждам.. Тук ще похваля институциите, защото през последните години, независимо коя политическа сила е била на власт, виждаме, че има един стремеж към създаване на опции пациентите да бъдат лекувани не толкова продължително в болница, т.е. предостави се възможност състоянията, за които е възможно, да се лекуват в извънболничната помощ чрез амбулаторни процедури. Съществува обаче един въпрос, който е свързан с недоброто финансиране на амбулаторните дейности. Ако ресурсът, който ползваме в болничното лечение, се прехвърли в 60% в извънболничната помощ, ние ще можем по-качествено да лекуваме пациентите в амбулаторни условия и ще освободим едни 30% – 40%, които ще могат да се използват за подобряване на качеството на лечение. Лошото е, че наблюдавам, че тези амбулаторни дейности, за които НЗОК дава опции, не се използват много, но не мога да ви кажа по каква причина. Дали е поради недобра мотивация или друго, ние от НПО тепърва ще анализираме. Тази година ще искаме да се даде възможност за извеждане на повече дейности от болничната към извънболничната помощ, за да може и пациентът да е по-близо до семейството си, което е важна част от грижата и лекуването.

Нужни ли са на пациентите още болници? Смятате ли, че има лечебни заведения, които не отговарят на изискванията за качество и персонал и е добре да се преструктурират?

Чак до такава степен не мога да ги квалифицирам, защото не съм експертът, който може да каже кой колко качествено работи. Но мога да кажа, че България е една от държавите с най-голям брой болници на човек. Толкова ли е болен нашият народ и толкова ли лежи в болници? Да, в момента системата е пренатоварена, и много лечебни заведения дават възможност за покриване на здравните нужди, но отново ще се върна на темата за комплексната грижа. Според мен, една част от болниците спокойно могат да бъдат преструктурирани като центрове за грижа за пациентите, а не да бъдат за активно лечение, каквито са повечето у нас. Не смятам, че имаме нужда от толкова болници за активно лечение, а от лечебни заведения, които да предлагат комплексна услуга – били те и специализирани, като специализирана болница за майчино и детско здравеопазване или Детската болница, за която толкова се говори и е толкова наболял проблем. Липсва комплексност в здравните грижи и трябва да има такъв критерий, както при сегашните лечебните заведения, така и в новите, които ще се създават. Не може пациентът да постъпи за лечение, да бъде изписан и после да се забрави за него. Болницата трябва да поеме личен ангажимент за неговото проследяване.

Липсата на кадри – най-вече на медицински сестри е основен проблем на системата, която засяга и пациентите. Какъв е пътят, за да се промени тази тенденция?

Пътят е в предлагането на добро финансиране и системата ще се запълни от само себе си. Но това няма да е достатъчно. Удовлетвореността от една работа е и от условията на труд. Даването на възможност на медицинските сестри да полагат грижи ще съобрази техните умения и квалификация и ще подобри връщането на тези кадри в системата. В момента те взимат кръв, правят назначения и нямат възможност да говорят с пациентите, да дават насоки за лечение, да участват в тяхното обучение. Тоест, в голям процент от случаите те прилагат механично това, което лекарят е казал. А те учат и доста други неща, освен това как да поставят абокат и да правят назначения, и могат да бъдат много полезни на пациентите. Как е решен този проблем в други държави – създава се възможността държавата да обучи допълнителен брой немедицински специалисти и, например, след шестмесечен курс, дадена група е обучена да взима кръв и се занимава само с това. Не е нужно да бъдете лаборанти, за да взимате кръв, защото те са учили пет години, за да могат да работят с апарат, да интерпретират резултати да разреждат правилно реактиви и т.н. Така ще се даде възможност на немедицински специалисти, които имат желание, да се включат в системата, както видяхме в пандемията имаше и доста доброволци… По този начин ще се намали натискът към медицинските специалисти, за да могат те да работя с пациентите на практика. В момента много се говори, например, за подобряването на акушерските грижи за бременните, нещо, което през последните години те не получаваха. Нямаха възможност да се консултират по отношение на кърменето. Това ставаше на крак, на бързо, все такива проблеми, които пак ни връщат към комплексността. Затова включването на немедицински специалисти, които да извършват дейности, които не са висококвалифицирани, ще освободи кадрови и времеви ресурс, а и ще помогне на самите медицински специалисти да се почувстват по-удовлетворени от това, което правят.

Ако трябва да направите една ретроспекция назад – от какво най-много пострада българския пациент през последните години и какви са причините?

Общо взето пострада от това, че много отлагаше своето лечение и обикновено стигаше до състояние на изключителна спешност. Причината за това е недобрата профилактика, като ние прехвърляме топката към институциите, но не трябва да забравяме, че тя е наша лична отговорност. Пациентите целенасочено не посещават тези ежегодни профилактични прегледи, въпреки, че те са задължителни в много от случаите. Така, че не трябва да обвиняваме само системата, а да обърнем внимание към нас самите. Всичките проблеми, с които се сблъскваме като тежки и скъпи лечения, доплащане – за всичко това имаме минимум 30% вина, като пациенти и като общество, защото нямаме изграден навик за профилактични грижи. Не ходим на стоматолог редовно, но ако редовно ходим на необходимите прегледи, проблемите ще са по-малко, ще се хващат навреме, ще се лекуват по-бързо и по-малко ще стигаме до болница.

Оптимист ли сте, че новата власт ще намери решение на проблемите на пациентите?

Свикнал съм винаги да съм оптимист, и от работата ми в НПО толкова дълги години смятам, че ще се намери диалог независимо кой е на власт, така че гласът на пациентските организации да бъде чут и да постигнем своите общи цели. В крайна сметка политическите решения ще излязат като здравни политики от тях, а предложенията ще дойдат от нас.

Какво пожелавате на колегите си и на хората през новата година?

На всички свои колеги и пациенти пожелавам да не забравят, че ние сме едно цяло и нашето здраве зависи от всички нас. Няма как един лекар да е добър, ако няма пациенти, а пациентите няма да са добре, ако няма лекари. Пожелавам си да не се противопоставяме един на друг, а да работим в екип, за да може пациентите да са здрави, а лекарите – да си вършат добре работата.

Източник: Clinica.bg

Translate »