Д-р Хасърджиев, според статистика над 200 000 българи, преболедували ковид, са развили постковид синдром и се нуждаят от лечение и наблюдение. Как Здравната каса ще се погрижи за тези хора, за да може да имат достъп до съответното лечение?

По въпроса за статистиката, която цитирате, за съжаление, в това отношение тя е много ограничена в България. Съществуват редица неуредици покрай ковид и начина, по който се отчитат тези случаи. Голям брой от тях останаха нерегистрирани в системата, защото много от хората преболедуваха вируса вкъщи. Това донякъде е редно, стига да са получили достатъчно добри инструкции, както и да са били наблюдавани от своя личен лекар дистанционно. Но това не се случи.

Тоест, много хора въобще не са регистрирани за това дали са преболедували или не, а какво остава да бъдат проследявани за наличие на някакви късни усложнения. От това произтече и проблемът със сертификатите за преболедували и ваксинирани. Знаете, тези хора имат и до ден-днешен проблеми с набавянето на такъв сертификат. Тоест, не може да разчитаме на каквито и да е било статистики, защото в България нищо не се документира, както е редно и се прави по цял свят. Дори човек да отиде на лекар и той да има съмнения, че това е някакъв остатъчен ефект от ковид-инфекцията, няма регистър, чрез който може да се проследяват тези пациенти, освен по някакви косвени данни.

Проблемът е голям и в същото време няма и много опции, които системата предлага, или поне на мен не са ми известни такива. Доколкото разбирам, дава се свобода на лекарите да преценяват на кой пациент какво би било необходимо. Но това е толкова разтегливо понятие, че аз силно се притеснявам, че по-скоро би се превърнало в широко отворена врата дори за злоупотреби ако щете, а не толкова в полза на самия пациент. Това, което ме кара да смятам така, е фактът, че никъде във въпросните опции, които се предлагат, не е разписано какви са критериите и процедурите, при които хората имат право да ползват тези направления, при кого и по какъв начин ще става това пренасочване. Няма разписано ръководство и алгоритъм, чрез което и пациент, и лекар да могат да се ориентират и да знаят на какво могат да разчитат от здравната система. 

А има ли специален пакет например от Здравната каса за лечение на постковид синдром?

Този въпрос по-скоро би трябвало да бъде зададен към Здравната каса, относно предвидените процедури. Аз не съм изцяло запознат с тях. Но доколкото ми е известно, има такъв заделен бюджет,  като по усмотрение и преценка на лекаря пациентът би могъл да бъде насочван към различни специалисти и рехабилитационни процедури спрямо съответните му нужди.

Личните лекари ще могат ли да насочват към съответните специалисти и хората, преболедували ковид в домашни условия? Имате ли информация дали са предвидени достатъчно направления за всички?

Не ми известно да има толкова допълнителни в обеми и цифри, които цитирахте, а именно около 200 000 направления например, за рехабилитация. И това е другият много сериозен въпрос, който стои – дали общопрактикуващите лекари ще лишат себе си и своите пациенти от и без това лимитираните направления за преглед при специалист за всякакво друго заболяване, за да пращат хора от листата си с постковид синдром.

Друг е въпросът по какъв начин ще става подборът и кои точно пациенти ще бъдат орязани, защото ако няма предвидени достатъчно направления, ще се случи точно това. Като ще бъдат ощетени пациентите с хронични заболявания, които така или иначе имат нужда от тези направления и по принцип много трудно достигат до необходимия специалист.

Смятате ли, че за пациентите, които са лекувани в болница, трябва да има отделно въведена пътека, като те да бъдат наблюдавани от съответния лекуващ лекар?

Аз смятам, че трябва да има ясно разписани алгоритми на поведение за всеки отделен казус. Така се правят нещата по цял свят. Знае се, че при настъпването на такова усложнение има определен ред на действие и съответно здравната система знае за какво плаща, като по този начин пациентът и лекарят са наясно какво да правят. Тук такива правила не са разписани и оттам идва целият проблем както за българските пациенти, така и за лекарите. Когато няма такава създадена организация и правила, е много трудно да се проследи дали това трябва да е лекуващият лекар, медицинската сестра, специалист или комбинация от всички, защото този въпрос не е уреден.

Как е уреден този проблем в другите държави?

В другите държави, при наличие на нови данни и научни публикации, незабавно се променят и въпросните правила. Ясно е какви са критериите, как се подбират пациентите, както и на какво лечение трябва да се поставят. Съответно тези неща изключително бързо се разпространяват и всеки ги спазва. По този начин е ясно, че парите на данъкоплатеца не изтичат,  че тези, които наистина имат нужда, ще получават адекватна грижа и каква точно ще бъде тя. Известно е на базата на какви доказателства и правила са изградени и осигурени от съответната държава. Това е принципът, по който се прави всичко в здравеопазването, не само по отношение на  ковид. Тук такива анализи като че ли нямаме, и не само това, а пречи много сериозно както на лекари, така и на пациенти – това се видя по време на пандемията. Аз лично за първи път видях лекари, които излязоха на протест и заявиха, че искат инструкции и алгоритъм за поведение при тази инфекция.

Нещо, което трябва да е налично за всички в здравеопазването, но тук липсва. В развитите държави независими институции оценяват тези здравни технологии, а тук, в България, оценката им се свежда до това дали да се плаща дадено лекарство или не, като същевременно не се отчитат в достатъчна степен всички останали фактори. В развитите здравни системи се оценява всичко, дори това дали пациентът да остане в болница или да се прибере вкъщи, дали има нужда да му бъдат пратени домашни помощници.

Като всичко това се оценява изключително подробно и се знае предварително какъв ще бъде ефектът от прилагането на всяка медицинска процедура или интервенция в общественото здраве. По този начин се постигат значително по-добри резултати – ниска смъртност, далеч по-обгрижени пациенти и много по-адекватни действия от страна на държавата, които са съобразени с това, което казва науката, а не с емоционалното състояние на политиците или предизборната обстановка. 

Това ли бе причината в едно ваше изказване да отбележите, че хората с постковид синдром не са достатъчно обгрижвани в България?

Да, това е причината да го кажа, защото не е достатъчно просто да кажеш на хората, че е предвиден финансов механизъм, а трябва се знае какво има в него, какви са доказателствата и на база на какво един лекар да вземе такова решение. А ако утре тази процедура увреди даден пациент, вместо да му помогне, кой ще носи отговорност?  Лекарят или този, който е позволил да се правят тези неща в медицинските заведения? Или пациентът, защото е потърсил медицинска помощ? Това е поредното доказателство за несъвършенствата на нашата здравна система,  които водят след себе си до още по-сериозни проблеми, най-вече за пациентите, но и за цялата система и работещите в нея.

Според вас какви мерки и конкретни стъпки трябва да бъдат предприети в тази насока?

Първата мярка е да се намерят достатъчно млади лекари, които говорят английски език и които да преведат западните ръководства. Много е просто, защото българинът като генетика и човешко същество не се отличава нито от германците, нито от англичаните. И ако не знаем как да организираме нещата в България, е добре поне да видим какво са свършили хората на Запад. Всичко това, разбира се, трябва да се адаптира към българските условия и да започне да се прилага.

Необходимо е да има яснота за това кои пациенти са подходящи, в кои ситуации, при какви симптоми, към кого да се насочват, за колко време, какво да се прилага, за да е ясно всичко. Това трябва да се направи, като към него да се адаптират и съответните механизми за заплащане спрямо състоянието и извършените процедури.

Разбира се, ако трябва да бъдем съвсем честни, всичко това трябва да е придружено с подробен анализ на ефекта от приложението на тези процедури, за да се знае в крайна сметка има ли смисъл да продължават да се прилагат и има ли ефект от тях. Както и това дали е подходящо използването на алтернативни методи и колко би ни  струвало приложението им. Така се прави здравна система по цял свят.

Възможно ли е постковид синдромът да бъде новата голяма пандемия?

Не смятам, че това ще е новата голяма епидемия. Пандемията от ковид все още е факт, ние не сме излезли от нея – напротив, в разгара й сме.

България най-първа влезе в карантина и като че ли последна ще излезе от всички европейски държави, защото като цяло неподготвената система е причината за всичко, което ни се случва. Така че постковид синдромът и късните усложнения не са само български проблем, а световен. Тепърва ще се изучават какви могат да бъдат дългосрочните ефекти от инфекцията, каква е ефективността на различните процедури и лечение за тези пациенти. На тази тема динамично излизат нови данни и е необходимо да бъдат адекватно анализирани, и бързо да стигнат до съответните лекари и пациенти, за да се прилагат наистина най-съвременните, основани на научни доказателства дейности в България, а не да се стреля напосоки.

През пролетта бяха разкрити кабинети за консултация, които вече не работят. Това така ли е?

На мен не ми известно да работят. По-скоро тези кабинети за консултация бяха разкрити само защото имаше напрежение както от страна на лечебните заведения, на които им падаха приходите от пациентите с хронични заболявания, така и заради общественото недоволство, че не се вземат достатъчно мерки по въпроса с пандемията. Доколко бяха ефективни тези кабинети, не мога да кажа, като не знам и някой да е дал такъв отчет и да е водил статистика.

Как ще помогне дигитализирането на системата за пандемията от ковид?

Вече две години след началото на пандемията продължаваме да не правим нищо по въпроса да се дигитализира системата, поне малко. Това ще реши много проблеми, включително и въпроса с постковид синдрома. Добре е да се даде възможност на лекарите да проследяват пациентите дистанционно при по-леките случаи, да им бъде заплащано за това. Ако се изградят единни правила, те ще могат да проследяват далеч по-голям брой пациенти, много по-малък ще е напливът към лечебните заведения, тежките случаи и пристигащите прекалено късно болни.

Както, разбира се, и кривата на смъртността в страната драматично ще се промени. Драматично, най-вероятно, ще се променят и късните усложнения от коронавируса. Не мога да разбера защо вече втора година не може да въведем електронна рецепта. А какво остава да дадем право поне на лекарите, които на практика вече наблюдават своите пациенти дистанционно, да им се заплаща за това и да го правят по правила. Важен момент, който нашите управници продължават удобно да избягват. А докато не се направи това, все едно нищо не сме свършили по отношение на ковид-пандемията.

Защо не се доставят лекарства на карантинираните вкъщи?

„Това е например да не се налага всеки месец човек да ходи, за да му се слага един печат и да му се дава рецепта, а да го получава със SMS и аптеката да му донесе лекарствата вкъщи. Какъв е смисълът хората да се разхождат и да се редят по опашки, да губят от времето си, да отсъстват от работа, а и да се подлагат на риск от инфектиране, за да получат тази рецепта? Какъв е проблемът и хора с ковид-симптоми да си останат вкъщи, особено по-младите, които не са рискови?

Защо трябва непременно да ги разхождаме с градския транспорт, за да ходят да си правят тестове, а вместо това ние да не отидем при тях? По-леките случаи да бъдат на дистанционно наблюдение от лекуващия лекар, т.е. без да е необходимо той да се появява в дома на пациента, като съвсем спокойно може да го проследява, ако трябва на дневна база. Това ще даде възможност само хората, които наистина имат нужда и са с усложнения, да могат бързо да достигнат до болница. В момента болниците са запълнени, има наплив от всякакви хора, които са паникьосани и никой не им дава информация, не ги наблюдава вкъщи, а това са елементарни неща, които могат да се направят.

Относно личните лекари, вместо пред кабинета им да чакат 200 човека, наистина може да се направи така, че по-леките случаи да се обгрижват дигитално чрез различни технологии. На човек му трябва понякога само една добра дума през деня… Лекарят може да го проследи по някои основни показатели, за да бъдат спокойни и двамата, че нещата да се движат по план. И това са масовите случаи, защото, както знаете, 80% от хората боледуват от ковид именно по този начин. Нужно е да се концентрират усилията и да се търсят рано симптоми на усложнение, като само при тези хора да се реагира бързо, защото те дават и големия процент смъртност. Това са 20% от хората, които не успяват да преборят инфекцията леко. Затова губим ежедневно страшно много хора.

В по-развитите държави за доставката на лекарства вкъщи се грижат здравните системи, които са изчислили, че е по-добре човек, който е под карантина, да остане изолиран и да му се занесат медикаментите от аптеката – от доставчици, доброволци дори, които са обучени по определена система.

И това е много по-добрият вариант, отколкото да изкараш този човек на улицата, за да зарази още хора. За всички е ясно какво трябва да се направи и не е нужно да си професор по медицина, за да се сетиш за това. Но не разбирам защо тук, в България, всички отказват да се прилагат дори тези елементарни неща.

Просто трябваше да се създаде организация. Доброволци от Червения кръст бяха готови да се включат, ние също, както и други организации. Това можеше да се организира много бързо, защото не става дума за цялото население, а само за онези 20% от боледуващите, на които това ще се налага. Особено за по-възрастни хора, които са в по-отдалечени райони и нямат достъп до аптека. За жалост, няма и визия как да се оправят тези неща”, коментира Хасърджиев.

Интервю на в-к „Доктор“

Автор: Деляна Узунова

Translate »