Д-р Станимир Хасърджиев: Не знам колко COVID кризи трябва да ни се случат, за да разберат управниците, че в здравеопазването така не може

Той е председател на най-голямото обединение на пациентски организации в България Националната пациентска организация (НПО) и генерален секретар на Европейския пакт за достъпно здравеопазване, който е най-голямото здравно обединение на пациенти, лекари, медицински работници, индустрия и евродепутати, работещо за каузата на достъпно и качествено здравеопазване. Той е д-р Станимир Хасърджиев, с когото разговаряме за неслучилите се истински реформи в здравеопазването ни, за хаоса в него и за начина, по който това рефлектира върху болни и здрави. Случващото се в условията на COVID-19 е резултат от липсата на правила, на визия и на реални реформи, категоричен е д-р Хасърджиев. С това той не може и няма да се примири. Затова не спира с усилията да предлага бързи и точни решения, които да помогнат на системата. Решения, които са смислени, интелигентни, съобразени с времето, в което живеем, но и работещи. Години наред той и екипът на НПО не спират с идеите и инициативите. „COVID Алианс“ е една от последните и задачата е да предложи нормативни, социални, здравни и дигитални решения, чрез които да бъдат намалени тежките последици за страната и здравната система от епидемията. Председателят на НПО познава добре не само българската система на обществено здраве и това му дава основание да сравнява, оценява и предлага решения, доказали своята ефективност. Той е убеден, че промените трябва да се случат тук, сега и спешно, както е убеден, че държавата трябва да влезе в ролята си и да си свърши работата най-накрая. При това да го направи качествено, смислено, визионерски.

Д-р Хасърджиев, в последните дни броят на хората с COVID-19 отново се увеличава. Това е защото се правят повече PCR тестове или просто вирусът продължава да бъде активен?

Нещата с коронавируса не са спокойни и не виждам причина, поради която бихме могли да мислим, че опасността е отминала, напротив, в България тепърва ни очаква да се сблъскаме сериозно с този проблем.

Защо въпреки това продължава да има голям процент от хора, които не вярват в съществуването му?
Това не е въпрос на вяра. В крайна сметка хората могат да вярват в каквото си иска, но когато науката и цифрите говорят, тогава вярата трябва да отстъпи. А това, в което аз вярвам, е, това, което съм научил и което виждат очите ми.

Да поговорим сега за „COVID Алинса“. Какво очаквате да постигнете, реализирайки тази инициатива?

Започнахме инициативата още в началото на пандемията. Целта е максимално бързо да се опитаме да помогнем на държавата, на лекарите и лечебните заведения и въобще на всички, които полагат грижи за гражданите, да подкрепим системата и укрепим знанията и на медиците, и на хората за това как да се предпазят, за последиците. Факт е, че България е една от държавите, които не са никак добре подготвени. Системата ни не е готова да посрещне подобни пандемични ситуации.

БЛС и Сдружението на общопрактикуващите лекари заявиха, че се оттеглят от „COVID Алинса“, от НПО им отговорихте като обяснихте, че става дума за недоразумение. Възможно ли е напрежението в момента да е причина за твърде емоционалното им решение и дали двете организации го преосмислиха?

Вероятно това, но и вероятно намесата на хора, които очевидно не желаят да се случат хубавите неща, които сме замислили. За нас беше важно да спасим каквото можем в тази притискаща всички ни ни ситуация. Защото истината е, че в момента берем плодовете на липсата на реформи.

Като всяка криза и тази изведе на преден план несъвършенствата. Кои от тях се откроиха най-ярко в здравеопазването?

Те непрестанно излизат наяве тези несъвършенства. На първо място изключително неефективната организация на системата. Спомняте си как във времето на карантината на пациентите се налагаше да минават през барикади, за да стигнат до болница, където да им кажат, че трябва да се върнат, защото в момента техните лекарства ги няма и да отидат отново в понеделник. Следват липсата на всякаква информация, на здравно-информационна система, на медицински възможности да се наблюдават тези хора, на стройна система за информиране на пациентите за това какво и как се случва, система, която да ги обслужва по домовете им. Проблем е, че голяма част от медицинския персонал не беше и продължава да не е подготвен за нещата, които ни очакват. Българските лекари са изключително знаещи и можещи, но за съжаление в България няма разписани правила. Затова и в кризата лекари излязоха и поискаха да има такива. Трябваше да дойде пандемията, за да научим, че правила не се пишат ей така и няма нужда да обвиняваме медиците. Правилата са основани на доказателства и на хилядолетния опит на човечеството и медицината, на множество изследвания и тяхната цел е да запазят медицинския персонал, пациентите, но и да въведат някакъв ред в тази изключително отговорна професия, която пази човешкия живот.

Това, което ми казвате, отговаря на моето убеждение, че когато в последните години се каже здравеопазване, се разбира хаос.

Този хаос е наличен. В момента на пандемичната ситуация той сериозно пролича. Спомнете си първоначалната реакция, лекари и болници на протест и отказа да приемат пациенти с COVID-19. Това се дължи на факта, че в продължение на години никой не полагаше усилия – нито за обучението на тези хора, нито за структурирането на системата, така че да бъде подготвена за подобна ситуация. Години наред ние си обясняваме как медицината била свободен пазар и той щял да оправи всичко. Свободният пазар превърна нашата медицина в търгащина, превърна я, за съжаление, в една система, в която търговският интерес е водещ, а не интересът на държавата, на гражданите както е в целия развит свят. В цяла Европа здравеопазването е един изключително сериозно регулиран процес. Като тръгнете от одобряването на лекарствата, минете през въпроса къде какви болници да има и стигнете до кадрите, които да бъдат обучавани. Всичко това е държавна политика, която за съжаление в България не съществува. Бяхме оставили нещата на самотек. Болниците сами щели да се нагласят спрямо търсенето на пациентите и всичко да е наред. Е, видяхме как се наредиха. Наложи се в дванайсет без пет със заповеди да се трансформират цели болници в инфекциозни, за една нощ да се обучават инфекционисти. Това са нелепи неща, които не трябва да се случват и се надявам да са доказателство за всички нас и на бъдещите поколения, че така здравеопазване не се прави.

Това означава ли, че е крайно време да започне истинска реформа, която да постави нещата по местата им, защото си мисля, че хаосът в системата е една от причините и за сритания авторитет на българския лекар.

Разбира се. Не хвърлям вина нито върху лекари, нито върху пациенти. Но истината е, че целият този хаос е заради липсата на визия и на това, че системата беше оставена на самотек, ако стане, стане. Ние водим години наред битки, че здравеопазването трябва да бъде приоритет на националната ни сигурност и че то не е просто един харч, нито е едни хора дето искат да се лекуват със скъпи лекарства и едни доктори, които искат високи заплати. Здравеопазването е ключово за всяка една държава. Например, за икономиката й и това мисля, че е повече от очевидно в момента, защото видяхме как един здравен проблем срина икономиките в света. За жалост, нашата държава няма тези буфери и възможности да поеме много тежкия икономически удар. И това се дължи на факта, че години наред пренебрегвахме здравеопазването, дължи се на липсата на реформи и на визия и на нежеланието нещата да се структурират по нов начин. В 21 век ние продължаваме да нямаме електронно здравеопазване, нямаме регистри. Абсурдно е. В ситуация, когато хората трябва да си стоят вкъщи, болните, които са най-уязвими и податливи на тази инфекция и за тях рискът от фатални последици е най-голям при заразяване, точно тези хора ние в момента разхождаме с едни папки по РЗИ-та, караме ги да чакат за рецепти при джипита и какви ли не други неща. Пълно безумие във век, в който всичко се случва по телефона. Далеч съм от мисълта, че някой може да бъде излекуван по този начин, но е факт, че голяма част от хората са подложени ненужно на излишен риск от бездействието на държавата да въведе елементарни правила, които пестят времето на пациента, а в ситуация като настоящата не го подлагат на риск. Защото е нелепо онкоболният да обикаля с градския транспорт, да минава през КПП и като отиде да му кажат, че лекарството го няма и трябва да отиде отново след няколко дни. Нелепо е.

Прав сте, че е нелепо и абсурдно и затова Ви питам как ще се случи държавата да започне да прави нужното и как да принудим управляващите да работят наистина?

Мисля, че те най-накрая разбраха, че държавата не им е бащиния и че от тяхното бездействие и грешки страдаме всички , както разбраха, че системата е напълно неподготвена да посрещне тежката ситуация, създадена от пандемията COVID-19. Надявам се да осъзнаят, че трябва да има бързи и спешни мерки и изключителни инвестиции веднага, незабавно, защото опасността е тук. Не след шест месеца, не след една година, когато щяла да ни бъде готова здравната информационна система. Само не разбрах кои шест месеца, защото от 20 години ни се казва, догодина ще бъде готово това, догодина ще имаме регистри, електронна рецепта, телемедицина, само не разбрах коя е тази догодина. Но пък стигнахме 2020 г., когато ни застигна това нещастие световно и ние отново сме най-неподготвените. Политиците умряха от страх и ни вкараха рано в карантината, за да не настъпи при нас драмата като в някои страни. Не бива да се успокояваме обаче, защото нищо не е приключило.

Толкова много години се говори за електронно здравеопазване и то така и не се случва, въпросът е защо – заради некомпетентност, нежелание, мърлявщина?

Какво да Ви кажа, хората до Марс ходят, ние една електронна рецепта не можем да направим, то рецептурни книжки, печати, ходене напред-назад. Пълно безумие е това и наистина трябва да престане. В последните месеци и в условията на ситуация, която е сурова за всички, има чуваемост от страна на институциите. Ние работим изключително активно, за да намерим решения, които да бъдат приложени веднага, до седмица. И които ще дадат възможност да не се налага повече на болните, на хората с тежки хронични заболявания да обикалят с папки и да молят някой да им осигури животоподдържащо или спасяващо живота им лекарство. Вместо да се погрижим тези хора да са в домовете си и дори да могат да работят от там, да бъдат пълноценни членове на обществото, ние ги караме да обикалят по улиците и да се инфектират. Няма закъде да чакаме повече. Спешно трябва да се промени законодателството. Няма да ви казвам какви безумия има в него. Там дигиталното здравеопазване не съществува. Да не говорим, че голяма част от нещата, които са елементарни, като отпускането на лекарства дистанционно, тоест през интернет, е забранено. И това при положение, че в цял свят нещата са тотално развити-има добре измислени системи за регистрирани аптеки онлайн, за това да е сигурно, че фармацевтът ще може да проведе дистанционно консултирането, а пациентът ще може да си получи вкъщи лекарството. Това е създадено много преди да има COVID инфекция. Създадено е, защото умните управници знаят, че всяко едно разхождане на пациента и мотаенето му наляво и надясно с всякакви бумаги и излишното му висене пред кабинети, е немислимо. Забележете, в България за едно изследване те приемат по клинична пътека, защото иначе трябва да си го платиш от джоба. Така за нещо, което става за час, трябва да останеш три дни в болница. Такава е картинката и ако не вземем спешни мерки сега, ситуацията с COVID-19 не само ще излезе извън контрол, но след нея ще има и други. И не знам колко COVID-а трябва да ни се случат, за да разберат управниците ни, че така не може. Защо не се случва електронното здравеопазване, питате Вие. Освен некомпетентност има грандиозни интереси, включително и финансови, които не позволяват България да тръгне напред. Лекарите да бъдат оборудвани така, че да лекуват спокойно пациентите си, а болните да могат наистина да се грижат за здравето си, а не да се занимават с прищявките на тази или онази институция.

Като представител на една от най-големите пациентски организации имате ли усещането, че пациентът беше защитен наистина по време на кризата?

За съжаление не. Българският гражданин не беше защитен, защото остана без работа вкъщи и здрав, но българският пациент остана и болен, защото много не успяха да стигнат до лекарите си. Чест и и почитания към всички лекари, които въпреки ситуацията продължават да консултират пациентите си по телефона и да помагат с каквото могат. Това обаче трябва да бъде регулирано и регламентирано и държавата трябва да заплаща за този труд

Д-р Хасърджиев, чуват ли управляващите гласа на организации като Вашата?

Не знам дали да се радвам, но в момента чуват, а дали слушат е друг въпрос. Правят го, заради ситуацията, но ние не сме престанали да говорим през всички тези години за нуждата от тези неща. Не сме престанали да вадим доказателства с примери от чужбина. Вероятно знаете, че аз управлявам една от най-големите организации в Европа по здравеопазване – „Европейското партньорство по достъпно здравеопазване“ и знам много добре каква е ситуацията във всички страни. Тук, при нас, чуваемост нямаше. Сега сякаш има готовност. Българинът обича да казва по-добре късно, отколкото никога и аз мисля, че освен равносметка на миналото, трябва да направим планове за бъдещето и да видим какво може да сторим тук, сега и веднага, за да минимализираме възможността за жертви и от още по-големи поражения върху България. Защото не стига, че сме най-бързо изчезващата и най-бедната нация, ами в момента са налице десетки предпоставки да ставаме още по-бедни и по-болни. Факт е, че болните са лишени от възможността да получават качествени медицински грижи, защото трябва да избират между излизането навън, където е инфекцията, и това да бъдат в домовете си, но болни.

Вие защо продължавате да работите в тази насока и откъде Ви идва силата затова д-р Хасърджиев?

Да Ви кажа ли защо? Защото имам майка, татко, роднини, които имат и заболявания, а и знам, че на всеки може да се случи и никой не е застрахован. Най-лесното е всички млади да си хванем шапките и да заминем някъде. Като знаят възможностите, които имам, често ме питат: „Ти какво правиш още тук?“ Ето, това правя, заради всички, които обичам. А и ако всички си тръгнем, нещата ще отидат на никъде. Надявам се повече българи да останат, а в тази тежка ситуация да няма разделение между нас. Да, има горчивина, че години наред нищо не се случваше и очевидно не сме били достатъчно аргументирани и настоятелни в исканията си, но дано поне сега с много ускорени и бързи темпове нещата започнат да се случват.

Източник: Framar.bg