В края на септември 2021 г. в Атина се проведе 4-ия годишен форум за намаляване на вредата от тютюна (4th Scientific Summit on Tobacco Harm Reduction, Novel Products, Research and Policy), в който взеха участие повече от 300 участници от 42 държави, включително 62 лектори от 31 държави от цял свят. Събитието е посветено на науката и съвременните политики за намаляване на вредата от тютюна, като инструмент за водене на борба срещу тютюнопушенето. Д-р Станимир Хасърджиев бе сред лекторите на събитието в панела за „Eтика и правата на хората“ ( Ethics & people’s rights: 4th Scientific Summit), заедно с модератора на дискусията – проф. Дейвид Суенър, председател на Центъра за здравно право, политика и етика в Университета в Отава, (David T. Sweanor, J.D), проф. Лин Козловски, професор по обществено здраве и здравно поведение към  Университета в Бъфало и доктор по психология от Колумбийския университет (Lynn T. Kozlowski) и Чарлз А. Гарднър, Изпълнителен директор, INNCO, САЩ, с дългогодишен опит като Старши съветник на Световната здравна организация и УНИЦЕФ (Charles A. Gardner).

Професор Суинър подчерта, че е обезпокоително да се отказва на потребителите да упражняват правото си на информация, когато става дума за науката зад тютюневите и никотиновите продукти. „В много случаи хората не получават адекватна информация или дори получават неточна информация, следователно не трябва да обвиняваме хората, те могат да носят отговорност само за решения въз основа на информация, която им е предоставена по точен и разбираем за тях начин.»

Проф. Лин Козловски презентира принципите за правата на човека относно получаване на информация и избор по отношение на намаляването на вредата от тютюна/никотина и направи разграничението между правото на «свят без тютюн» и «правото на свят без тютюнев дим», като заяви, че употребата на тютюн без дим е значително по-малко опасно от пушенето на цигари. Той също така представи проучване за точните условия и доказателства за това, че правото на човека да използва тютюн без тютюнев дим трябва да бъде подкрепено приоритетно от политиците и от самите потребители, и че програмите за обществено здраве трябва да се фокусират още повече върху най-вредните продукти – тези с дим.

Чарлз А. Гарднър се позова на опита си като преподавател, като представи два от основните етични принципа – да правиш добро и да не вредиш. Спроде него, третият принзип е свързан с  автономността при взимането на решения, а именно казването на истината, информираното съгласие и избора. Четвъртият принцип касаесправедливостта към хората, или третирането на всеки човек еднакво и осигуряването на най-доброто за най-голям брой хора. „Политиките за контрол на тютюна често са слепи за важността на автономността“, посочи той и добави, че „широката общественост и политиците са погрешно информирани относно никотина и различните никотинови продукти“, а също така и, че моделите на употреба на тютюн в страните с високи доходи (като САЩ и Великобритания) е много различен от моделите, които се срещат в страните с ниски и средни доходи.

Д-р Станимир Хасърджиев също представи своята гледна точка: „Относно двете държави, които бяха дадени за пример – САЩ и Обединеното кралство, въпреки че броят и процентът на пушачите в тях е по-малък, според мен има разлика в мотивацията и причините за това в двете страни. В САЩ това е по-скоро културен въпрос, свързан с наложения модерен начин на поведение. А във Великобритания правителството започна още преди 15 години да изпълнява програми, насърчаващи намаляването на вредата. Бих казал, че там не става въпрос толкова за културен феномен, колкото за държавна политика в подкрепа на замяната на един по-вреден продукт с по-малко вредни такива.“ Той заключи, че не може да се изплозва универсалното правило, че има взаимовръзка в по-богатите държави да има по-малко пушачи, като даде пример големия брой пушачи във Франция, Испания и Италия. „Не можем да правим обобщения за хората. Хората са си хора. Те мислят по сходен начин, въпреки културните и икономически различия, въпреки различните реалности. Те си остават хора и често се водят по това, което е приемливо в обществото“.

„България, държава-членка на ЕС, е с един от най-високите нива на брой пушачи, въпреки усилията на правителството, въпреки всички забрани и въпреки увеличението на данъците и акцизите върху тютюна. Българите просто искат да пушат. Не казвам, че това ми харесва. Но това е средата, в която аз съм израснал и живеем, а през последните години не е отбелязан дори и 1% спад в броя на пушачите“, обясни на аудиторията д-р Хасърджиев. „Не можем да обърнем гръб на хората, които не могат да спрат цигарите, а трябва да им дадем алтернатива и да им кажем до какви резултати е достигнала науката“. Пушачите често са дискриминирани, само ако се осмелят да кажат нещо в подкрепа на по-малко вредните продукти и алтернативи за пациентите. Но според мен, ако хората и пациентите имат алтернатива, това може да промени значително живота им. Тези хора имат право да знаят какво открива науката.“.

Според д-р Станимир Хасърджиев, през последните години много пушачи заменят конвенционалното пушене с продукти с модифициран риск, нови продукти с никотин, които носят по-малко вреда в сравнение с цигарите. „Вместо да чакаме това поколение да умре или да се промени, можем да направим нещо повече. Тези хора имат ли права или ги считаме за виновни, защото пушат и високата смъртност при тях ще продължи? Хората с белодробни хронични заболявания, диабет, високо кръвно налягане, в комбинация с пушенето влошават основното си заболяване. Не може да обърнем гръб на толкова много хора, които са опитвали многократно да спрат цигарите и на всичко отгоре страдат от хронично заболяване. Хора, които въпреки това не могат да откажат пушенето. Не може да не им дадем алтернатива и да не им кажем до какви резултати е достигнала науката“, допълни д-р Хасърдижев.

В сесията от научния форум „До каква степен научните данни водят до политически решения“, Ева Кайли, евродепутат и председател на комисията на ЕС STOA също подчерта, че на политиците е дадена възможност да вземат решение въз основа на научни данни, а не само въз основа на новини от непроверени източници. „Вярно е, че преходът към по-малко вредни тютюневи изделия е трудна дискусия за политиците», отбеляза Кайли. «Целта е да имаме общества без тютюн.Имаме нужда да участваме повече в дискусии с учени, да бъдем отворени, да слушаме и да разбираме, защото не можем да пренебрегнем факта, че 25% от потребителите на тютюн в света са в ЕС“, заключи тя.

„Намаляването на вредата“ трябва да бъде третият стълб за контрол на тютюневата епидемия, заедно със спирането и превенцията на тютюнопушенето, категорични са експертите от форума. Тесе обединиха около разбирането, че има нови продукти с потенциал да окажат огромно въздействие върху общественото здраве, като насочват хората към по-малко вредни алтернативи и намаляват тежестта на болестите, свързани с тютюнопушенето. Нуждите на потребителите са двигателят, а науката – компасът. Индустрията, регулаторите и здравните експерти трябва да работят заедно, за да имат възможно най -добри резултати, обобщиха участниците във форума.

Категория:

Translate »