Пациентите с рак се сблъскват с много и различни проблеми. Преодоляването на пречките, както и бъдещето на сигурната европейска политика за битка с онкологичните заболявания бяха обсъждани в рамките на изслушването на специалната Комисия за борба с рака към ЕК (BECA). В дебата участва и председателят на НПО д-р Станимир Хасърджиев.
В рамките на дискусията бяха повдигнати въпроси, свързани с правата на пациентите с онкологични заболявания, както и начините за овластяването на пациентите и хората, които се грижат за тях, за гарантиране на навременен достъп до информация за новите технологии и медикаменти. Специален фокус бе поставен върху политиките в ЕС относно равни права и равнопоставеност на пациентите относно достъпа до лечение и грижи.
В панела „Права на пациентите, включително правото да бъдеш забравен, както и системи за здравеопазване, насочени към пациентите“, д-р Станимир Хасърджиев, заедно с изтъкнати експерти и застъпници на пациентите, обърнаха внимание върху потенциала на Плана за борба с рака за намаляване на неравенствата в ЕС и възможностите в него за следващи действия при социалнозначимите заболявания.
„Предстои дълъг път, докато правата на пациентите бъдат разпознати от здравните системи в ЕС – към момента различията между държавите и икономиките „подкопават“ универсалното покритие и справедливост“ заяви д-р Хасърджиев по време на речта си. Той добави, че Европейският план за борба с рака е сам по себе си специфична стратегия за дадена болест и че е с историческа стойност заради пилотния му характер, който може да бъде използван и за усилията в изкореняването на други заболявания в ЕС.
Д-р Хасърджиев призова политиците да се стремят към подобряване на европейското трансгранично сътрудничество с всички заинтересовани страни и да отговорят на очакванията на европейците за правото на всеки човек за качествени здравни грижи. Хасърджиев допълни, че планът не трябва да се опитва да отговори на всички предизвикателства, които са въпрос на проектиране и управление на здравната система, които несъмнено остават в компетенцията на държавите-членки на ЕС. Вместо това, каза Хасърджиев, трябва да имаме обединени действия на европейско ниво за разработване на стандарти и насоки за приложение, чрез прилагане на добри практики, подпомагани от подходящи финансови инструменти.
Д-р Хасърджиев подчерта още, че планът за борба с рака трябва да бъде надежден, основан на доказателства, амбициозен и практичен политически инструмент, който трябва да предоставя конкретни препоръки за това как да се прилага висококачествена холистична грижа за рака във всички държави-членки, допълнена от справедливи системи за ценообразуване и конкретни примери за модели на върхови постижения, които да бъдат мащабирани за ЕС.
В отговор на поставени от евродепутатите въпроси, свързани с пациентите, той добави, че при практическото прилагане на предложените политики, е необходимо да се действа бързо и прагматично, за да имат желания ефект при диагностиката, при лечението и грижата, включително и превенцията и прилаганене на стратегии за намаляване на вредата от рисковите фактори на базата на доказаните научни постижения.
Четиричасовата среща бе посветена също и на опита на пациентите и техните препоръки за предстоящия доклад на BECA. В рамките на дискусията бяха повдигнати и въпросите за необходимостта от укрепване на Директивата за трансграничното здраве, осигуряването на висококачествено и достъпно здраве и грижи чрез преразглеждане на фармацевтичната политика, както и за необходимостта от по-силен фокус и действия в превенцията на рака, за да се постигнат по-добри резултати при преживелите рак. Бе поставен и въпросът за адекватните палиативни и поддържащи грижи.
Говорители на срещата бяха широк кръг от заинтересовани страни, включително WECAN, СЗО, граждански организации, свързани с рака, Eurocarers, Европейско онкологично сестринско общество и други.
Повече от 10 евродепутати, сред които Андрей Слабаков, участваха в публичния дебат, като зададоха редица въпроси, свързани с правата на пациентите в целия ЕС и в търсене на добрите практики в различни държави-членки, с цел подобряване на диагностиката, лечението и пост-терапевтичната грижа за заболелите от ракови заболявания.
Проблемът
Всяка година 3,5 милиона души в ЕС биват диагностицирани с рак, като смъртните случаи, предизвикани от това заболяване, са 1,3 милиона. Над 40% от случаите на ракови заболявания могат да бъдат предотвратени. Ако не се постигне обрат в сегашните тенденции, има риск ракът да се превърне в основната причина за смъртността в ЕС.
За европейския антираков план
Целта на Европейския план за борба с рака е да се намали тежестта от тази болест върху пациентите, техните семейства и системата на здравеопазването. В рамките на плана се разглеждат свързаните с раковите заболявания неравенства както между държавите-членки, така и в рамките на самите държави, и ще бъдат предвидени действия за подкрепа, координиране и допълване на усилията на държавите членки.
В контекста на Европейския план за борба с рака, през юни 2020 г., пленарната зала на Европейския парламент одобри създаването на Специалната комисия за борба с рака (BECA), състояща се от 33 пълноправни членове. Основните отговорности на специалната комисия включват разглеждане на действия за укрепване на подхода към всеки ключов етап от болестта, оценка на най-добрите начини за подпомагане на научните изследвания и осигуряване на пряка връзка с изследователската мисия за рака в бъдещата програма Хоризонт Европа (Horizon Europe), изслушване на налични доказателства и данни за идентифициране на политики и приоритети, както и оценка на възможностите, при които ЕС може да предприеме конкретни стъпки за борба с рака.
Допълнителна информация за европейския план за борба с рака може да бъде намерена на сайта на BECA.
Всички материали за изслушването вижте ТУК.
Още акценти:
д-р Станимир Хасърджиев:
„Предстои дълъг път, докато правата на пациентите бъдат разпознати от здравните системи в ЕС – към момента различията между държавите и икономиките „подкопават“ универсалното покритие и справедливост“.
„Европейският план за борба с рака има потенциал да промени политиките и за други заболявания“
Нужни са бързи и прагматични действия при прилагането на предложените политики, за да има желания ефект при диагностиката, лечението и грижата, включително и при прилагането на стратегии за намаляване на вредата от рисковите фактори.
Когато говорим за превенция и скрининг не трябва да забравяме, че европейските страни са изправени пред различни предизвикателства. Трябва да осигурим непрекъснат достъп до качествена услуга, защото все още някои от страните имат проблем с качеството и достъпа, както и с бързината на получаване на услугата. Готова ли е Европа да говори за възможността за достъп до иновации?
Факти:
- Данните сочат, че 40% от всички случаи на рак на територията на ЕС могат да бъдат предотвратени с различни механизми, а специалистите оценяват превенцията и ранния скрининг като един от най-силните козове срещу масовото разболяване на европейците.
- През декември водещи специалисти посочиха пред Европейския парламент, че борбата с рака минава през редуциране на рисковите фактори и както и с изработването на бъдещи стратегии за превенция и скрийнинг с цел намаляване на заболеваемостта и смъртността.
- Храната, алкохолът и тютюнопушенето са сред предотвратимите рискове на онкологичните заболявания, посочиха тогава специалистите. Затлъстяването е огромен проблем, който е валиден за 19% от подрастващите в ЕС. Заради вредното влияние на алкохола експертите тогава предложиха върху бутилките да има предупреждения с тази информация, подобно на кутиите с цигари.
- Тютюнопушенето е най-сериозният, но предотвратим риск за рак на белия дроб. Ракът на белия дроб е причинен от тютюнопушене при до 90% от пациентите. Спирането на цигарите остава най-важната превенция за намаляване на риска от рак на белия дроб. Голяма част от пациентите обаче не могат да се откажат – по данни на Националната пациентска организация 37% от пушачите са направили неуспешни опити да се откажат от пушенето. А 44% въобще нямат подобно намерение въпреки тревожните данни.
- Данни от независими проучвания от европейски държавни научни институции показват, че новите устройства за нагряване на тютюн и електронните цигари намаляват вредата в сравнение с пушенето на горими цигари, а нивата на излагане на канцерогени при аерозола от тях са по-ниски от тези в цигарения дим.
- Още през декември участниците в дискусията се обединиха около идеята, че превенцията на риска и прекратяване на тютюнопушенето е главният фокус на плана за справяне с рака, но има нужда от допълнение със стратегии за намаляване на риска, където това е научно доказано и необходимо.