Д-р Цветелина Великова е клиничен имунолог и университетски преподавател в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните й интереси са в няколко области – имунология на гастроинтестиналния тракт, мукозен имунитет, автоимунитет и автоимунни заболявания, имунотерапия, цитокини, модерни методи за диагностика, имуногенетика, ваксини и детски имунитет.

Д-р Великова, вариантът делта на SARS-CoV-2 вече е факт и у нас, все повече се чуват гласове, които предупреждават за нова вълна на COVID инфекцията наесен. Реални ли са тези опасения от гледна точка на променената ситуация – вече имаме начален брой ваксинирани, разрешиха се и имунизации на деца? Задавам въпроса в контекста на идеята че вече вървим към изграждане на колективен имунитет.

Много сме далече от изграждане на колективен имунитет. Основно правило е, че докато има възприемчиво население, ще съществува и вирус. При преболедували рискът за повторно заболяване е нисък, но това е по отношение на варианта, който е предизвикал първото заразяване. Дори ваксините да имат своите ограничения за различните варианти на вируса, те са много по-ефективни в предпазване от мутантите, отколкото естественото преболедуване. Десет процента ваксинирани българи е една отчайващо малка цифра, ако искаме колективен имунитет. Така че, съвсем реална е възможността за нова вълна в страната през есента.

Тези дни бяха обявени резултатите от непредставително изследване, което показва, че 43% от българите са се срещали с вируса. Здравният министър д-р Стойчо Кацаров обясни, че ще бъде създадена информационна система, която да събере и обобщи множество разнообразни параметри, оформящи цялостната картина на COVID имунния статус на българите след пандемията. Кои специфични имунологични параметри трябва да бъдат включени в такава база данни, според Вас, за да бъде тази информация пълна и научно издържана?

Тези предварителни данни ни дават ориентир, но не са представителна извадка за населението. Направено е голямо проучване, включени са голям брой хора, оценени са и методите за анализ. Въпреки това, екстраполацията на тези резултати от лица, които са се изследвали насочено, към цялата българска популация, може да даде отражение и изкривяване на резултатите. Така че, не бихме могли да правим големи изводи само от едно проучване.

Конкретно за имунния статус на българите, предполагам, че д-р Стойчо Кацаров има предвид наличие на специфични антитела и имунни клетки, насочени към SARS-CoV-2. В цял свят постоянно анализират тези данни с една цел -да се изучи по-добре взаимодействието на вируса на COVID-19 с имунната система, както и да се установи защитния титър на антитела, които биха ни предпазили от инфекция. Данните се натрупват, но все още не знаем нищо категорично.

Коя е според Вас причината за този вял интерес към ваксината срещу COVID, като се има предвид, че времето на пандемията не беше леко, имаше и немалко жертви, в това число и десетки медици?

С моите колеги, които от началото на пандемията досега информираме хората за COVID-19 и ваксините, не спираме да си задаваме този въпрос. Изглежда, че мнозинството от нашите съграждани предпочита да мисли, че вирус и пандемия няма, или че на тях няма да им се случи, или че това са „нови, неизучени и опасни“ ваксини.

Вече се прокрадват мнения, при това от научните среди, в които се твърди, че ни очаква тежка есен, в която най-голямата и най-неприятната изненада ще бъде грипът, поради това, че през изминалия студен сезон той не ни създаде проблеми главно заради предпазните мерки, свързани с COVID пандемията?

Ако спазваме мерките за носене на маски в закрити помещения, заболеваемостта от грип ще бъде отново ниска. В другия вариант е напълно възможно да имаме тежък грипен сезон, съчетан с поредната COVID вълна.

Как лятото влияе на имунитета?

Влияе по разнообразни начини – основно индиректно. От една страна, UV радиацията потиска силно имунната система в кожата, като така повишава възможността за тумори и рак на кожата. От друга страна, вариациите в околната температура могат да окажат влияние на имунните клетки, но обикновено тези промени не са драматични.

Летните месеци увеличават възможността за прекарване на време на открито, за спорт, за умерено излагане на слънце и синтез на витамин Д, дори увеличава консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Всичко това може да бъде благоприятно за имунитета ни.

Има ли вече единно мнение в научните среди за съчетаната имунизация – срещу грип и срещу COVID?

Да, има. Може да бъде направена едновременно, стига ваксината за грип да е убита (каквито внасяме в нашата страна). Живите ваксини срещу грип, каквито има например в САЩ, също могат да бъдат прилагани, с интервал между тях и COVID-19 ваксините между 14-30 дни.

Привърженик ли сте на мнението, че за стабилен и продължителен имунитет е препоръчително да бъде поставяна и трета, бустерна доза от COVID ваксина?

Следя дискусиите и публикациите по темата. За момента, ваксините показват силна ефективност и 8-10 месеца след поставянето, като данните постоянно се обновяват. При преболедували се наблюдава същата динамика във времето, макар че те с по-податливи на нови варианти на вируса. Напълно възможно е да се препоръча трета бустерна доза от официалните органи. И тя би имала своето значение за поддържане на имунния отговор срещу вируса. Засега нямаме достатъчно данни поставянето на бустер да се препоръчва рутинно, въпреки че видяхме в някои страни да се случва.

Какво е препоръчителното поведение за хора, които не са ваксинирани поради сериозно хронично заболяване – автоимунно или онкологично например?

Относителното противопоказание е свързано само с остро протичащо или обострено заболяване. За повечето пациенти след влизане в ремисия на онкологичното или автоимунното заболяване е даже препоръчително да се ваксинират в планов порядък. Така че, хората с такива заболявания, които не могат да се ваксинират веднага, е малък. За тях важат правилата като за всички останали и те са да се спазват противоепидемичните мерки.

В кои случаи бихте препоръчали консултация с клиничен имунолог?

Консултация с клиничен имунолог се налага често при лица, чиито оплаквания са неспецифични, продължаващи дълго време, които са ходили при множество лекари и при които още няма поставена диагноза. Обикновено тези оплаквания са общи, ненасочващи към определена диагноза. Хората се оплакват, че „нещо им има“ или че усещат, че „нямат имунна система“. Нашата работа е свързана тясно с работата на другите специалисти, така че след провеждане на специализирани имунологични изследвания да се насочи пациентът към вероятната диагноза и да се препоръча най-подходящото лечение.

Източник: www.zdrave.net

Translate »