
Стартира 10-ят юбилеен конгрес на Националната пациентска организация, форумът ще продължи хибридно до средата на март с ключови здравни и експертни събития
Граждански организации в здравеопазването, представители на неформални инициативи за по-добър достъп до здравни грижи, както и експерти, участваха в откриващото събитие на 10-я юбилеен конгрес на Националната пациентска организация. Събитието се проведе хибридно, като в него участваха представители на националните организации за защита на правата на пациентите, експерти от администрацията на омбудсмана, юристи, специалисти по обществено здраве и др. Модератор на форума бе журналистът от Българската национална телевизия Мария Чернева.
„Пациентските организации в България са ефективни и работещи на национално ниво и се учат от експертните здравни обединения в Европа“, каза в рамките на своето приветствие към участниците Филип Домански, представител на Европейската комисия, част от екипа на Генералната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“. Той допълни, че функционирането на здравната система е различно във всяка европейска държава и има своите ограничения, които прозряха в пандемията. Повечето дейности и отговорности принадлежат на националните институции, допълни експертът и коментира още, че ЕК си сътрудничи с пациентските организации, които имат експертиза и опит, включително познават добре приоритетите на институциите в Общността и СЗО. Според Домански, България, като получател на европейско финансиране, трябва да ангажира и гражданските организации в реализирането на политиките, свързани със здравеопазването. Той припомни, че пациентските организации от цяла Европа поставят въпросите за финансирането на дейностите си, като решение за това е пациентските обединения да участват в планирането и изготвянето на плановете за инвестиции на ЕС, включително и чрез програми – в изпълнението им.
„В много случаи пациентските организации отлично знаят от какво се нуждаят техните общности. В тази връзка ЕС насърчава гражданите да са проактивни в търсенето на точните решения, които са нужни за тяхното благосъстояние“, допълни Домански. Той подчерта, че получаването на подкрепа за инициативите на гражданските организации в здравеопазването са основна отговорност на Комисията, но цената е в гражданската инициативност и конкретните предложения и политики, които да развиват здравеопазването в Общността.
Българският модел за участие на пациентите във вземането на решение – Консултативният съвет „Партньорство за здраве“, който се администрира от Националната пациентска организация, представя добър европейски опит, но за съжаление лесно се прескача. Това коментира от своя страна Мария Петрова – специалист по медицинско право. Тя коментира още, че пациентите не участват активно във вземането на решения, но това не е най-сериозният проблем – проблемът е в това, че липсва ясна политика и стратегия, която да обедини всички участници в здравния сектор. „Необходимо е да имаме цели, които са припознати от всички, включително пациентите“, коментира още Петрова.
Голямо постижение е, че пациентите имат свой представител в НЗОК, но с това съвсем не се изчерпва участието на пациентите. Експертите в дебата препоръчаха да се привличат още експерти в пациентския сектор, както и да се създадат правни условия участието на пациентите да е по-активно.
Наталия Маева, член на УС на Националната пациентска организация, коментира в рамките на експертния дебат, че е време за общи етични правила, както и формирането на експертен екип, който да подпомага работата на пациентските обединения. „Важно е да имаме ясни правила за работа на гражданските организации, включително финансирането им“, допълни Маева. Регулацията трябва да дойде от самите пациентски организации – ако те допускат легитимирането на неточните граждански формирования, то това проваля цялата пациентска общност, анализира от своя страна юристът Мария Петрова.
От Българския хелзинкски комитет коментираха, че пациентската общност има нужда от лоби, базирано на дискусията за общите интереси. Така каузата ще стане акцент в дневния ред на обществото и политиките на държавата. От гражданската инициатива „За доброто“ допълниха, че трябва да се създадат условия за активна взаимопомощ и връзка между гражданските организации в здравеопазването.
„Пациентите водиха разговори с политическите сили преди формирането на новият парламент, но разговорите останаха напразни“, коментира председателят на Българската асоциация за защита правата на пациентите адвокат Пламен Таушанов. Той допълни, че няма друга страна, в която здравното министерство да определя коя е националнопредставителна организация и как да тя да действа. „В същото време искаме да видим приоритетите на МЗ, включително за превенцията и профилактиката. Сега съществуващият доклад за здравето на гражданите прави само констатации, но нищо, което да има дългосрочен ефект за общността“, допълни юристът. Той препоръча още да се остойностят клиничните пакети, да се променят медицинските стандарти и протоколите на поведение, така че да се усетят реални промени за пациентите.
Работата на концептуално ниво и решаването на системни проблеми е приоритет на новата дирекция за правата на пациентите, заяви в рамките на дискусията д-р Цветолюба Генкова от Министерството на здравеопазването. От своя страна експерти контрираха, че все още не е ясно мястото на новата дирекция в стратегическото управление на здравеопазването, включително какви са правомощията ѝ да решава конкретни проблеми, както и как дирекцията ще постави пациентите в центъра на системата.
„Задача пред Националната пациентска организация е да намери решенията на ключови въпроси за развитието на сектора, включително на финансирането на пациентската общност“, коментира от своя страна председателят на НПО д-р Станимир Хасърджиев. Той даде за пример, че гражданското общество не е участвало в разработването на плана за развитие и възстановяване, който вече е в ЕК. „И това е само един от примерите, в който държавата не служа гражданите си. Време е решенията за здравеопазването да се случват с участието на пациентите“, заяви още Хасърджиев.
[gallery size="large" link="none" ids="https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_6957-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_6944-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_6894-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_6803-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_6783-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4797-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4657-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4670-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4680-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4721-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4735-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4767-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4633-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4614-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4603-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4595-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4573-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4532-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4519-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4515-scaled.jpg|,https://npo.bg/wp-content/uploads/2021/12/DSC_4505-scaled.jpg|"]