Тази година Нобеловата награда за физиология и медицина отиде при трима учени за тяхното откритие на вируса на хепатит С – глобален здравен проблем, който причинява цироза и рак на черния дроб. Откритието доведе до разработване на лекарства, които са спасили милиони животи, но когато говорим за справяне с болестта, все още липсва важно парче от пъзела –ваксина.

Срещу другите две разновидности на хепатит – А и В, от десетилетия съществуват ефикасни ваксини. Първата ваксина за хепатит В излезе през 1969 г., само четири години след откриването на вируса, а оттогава са разработени още няколко по-безопасни и по-ефикасни. През 1995 г. беше одобрена ваксина срещу хепатит А. Но засега ваксината срещу третия вид хепатит убягва на учените.

Ellie Barnes, вирусолог в Университета в Оксфорд, който работи по ваксина срещу хепатит С от години, казва, че има няколко причини все още да не е разработена ефикасна ваксина. Някои причина са икономически или социални. Например, понеже вирусът засяга предимно уязвими групи като хора, които приемат наркотици венозно, общественото търсене на ваксина е ограничено. Също така, в сравнение с добре финансираните проекти за лечение на хепатит, ваксините не се радват на много инвестиции от страна на компаниите за медикаменти. Само през 2013 г. е имало между 50 и 80 лекарства срещу хепатит С в клинични изпитвания, но само две ваксини са стигнали до изпитване върху хора, като и двете не са били успешни.

Самият вирус също представлява сериозно научно предизвикателство, най-вече поради своето огромно генетично разнообразие. Mansun Law, имунолог в изследователския институт Scripps Research, който работи върху ваксини срещу хепатит С, казва, че „това е един от най-мутиралите вируси в хората, дори повече от вируса на ХИВ.“ Не само, че повърхностните протеини на вируса, върху които се захващат антителата, се различават много при различните щамове, но също така един и същи протеин може да има две различни форми.

Това разнообразие затруднява разработването на ваксини, които да стимулират имунната система да генерира антитела, които да са в състояние да разпознаят всички различни щамове на вируса – подобно на начина, по който противогрипната ваксина от дадена година, не е ефикасна срещу новите щамове на грипа, които се появяват следващата година, казва Barnes. Други вируси – в това число, онези, които причиняват хепатит В и COVID-19, имат много по-стабилни повърхностни протеини, което прави антителата по-ефективни.

Заради трудностите с антителата, напоследък работата се фокусира върху ваксини, които могат да генерират отговор от Т-клетките, които разпознават и атакуват инфектирани клетки. Т-клетките търсят такива части от вируса, които се запазват при различните щамове, а не променливите повърхностни протеини, затова и идеята е да са ефикасни срещу множество версии на вируса.

Но този подход няма успех. След шест години и милиони долари, похарчени за разработки, и въпреки някои обещаващи ранни резултати, миналата година ваксина на принципа на Т-клетките, в чието разработване участва и Barnes, се проваля на последното препятствие, когато не успява да демонстрира защитен ефект при изпитвания върху хора в голям мащаб.

В същото време подходът с антителата се връща. В изследвания върху мишки, Law и колегите му показват, че някои антитела могат да имат широк ефект върху различни вирусни щамове. Изследователите са успели да накарат мишките да произведат тези антитела чрез инженерно създадени протеини, поставени върху наночастици.

Сега Barnes и Law предвиждат, че напредъкът ще комбинира двата подхода и ще се разработи ваксина, която да произвежда отговор от Т-клетките, както и от В-клетките, които произвеждат антитела. Около 20% от пациентите с хепатит С успяват да изчистят инфекцията си спонтанно и тези пациенти произвеждат и двата вида имунен отговор, казва Barnes. „Така че най-добрата ваксина би била тази, която прави и Т-, и В-клетки“, твърди тя. „Но ваксините не се правят така – в исторически план учените работят върху едното или върху другото.“

Макар че вече съществуват ефикасни лекарствени терапии за повечето пациенти с хепатит С, според Barnes ваксините все пак са важна част от набора с инструменти за борба с това заболяване. „Превенцията винаги е по-добра от лечението,“ твърди тя.

Изтоник: hepactive.org/

Translate »