Затвърждава се тенденцията за застаряване на практикуващото медицинско съсловие у нас, както и оголването на системата от медицински специалисти по здравни грижи. Това става ясно от данните на НСИ.

Според тях към края на миналата година най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55-64 години и те са 10 442, или 35.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 4589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) са 5299, или 17.8%, сочат данните на института.

От данните се разбира, че само за година броят на медицинските сестри у нас е намалял с близо 1400 и в момента те са 29 160. За разлика от тях при лекарското съсловие тенденцията е обратна, макар и съвсем плаха. При лекарите увеличението е с около стотина спрямо 2019 г. и през 2020 броят им достига 29 717.

В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7312, като 6454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са  44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3251 акушерки.

В болниците у нас практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина, а медицинските специалисти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински сестри. В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 502 лекари и 6905 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6795) и лекари по дентална медицина (6454), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК, посочват от НСИ.

На фона на световната епидемия и нуждата от инфекционисти, данните на националната статистика показват обезпокояващо нисък процент на този вид специалисти спрямо общото медицинско съсловие в страната. Броят на лекарите, практикуващи инфекциозни болести у нас, е едва 233 или 0.8%. Най-голям е делът на общопрактикуващите медици, като те са 4015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология – 6.2%, акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.6%, хирургия – 5.1%, и нервни болести – 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2.0%).

Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43.0 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 10.6. В сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително (42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по дентална медицина остава непроменена, сочат още данните на НСИ.

Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Това са градовете Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-малко медици спрямо населението има в областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението. Най-много ОПЛ има в областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4), сочат още данните на НСИ.

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000 души от населението, като най-много стоматолози има в Пловдив и столицата София, а най-малко в областите София и Търговище.

Източник: www.zdrave.net

Категория:

Translate »