Средствата за здравеопазване у нас се увеличават с всяка година, за последните пет години бюджетът на касата се удвои, като голяма част от тях отиват за лекарства. Удовлетворението на обществото от услугите, които получава обаче не расте, а какви са обективните резултати от иновативните терапии няма. Така ли трябва да останат нещата, попитахме Наталия Маева, тя е новият председател на Националната пациентска организация.

Г-жо Маева, трябва ли да има по-голяма прозрачност за това какви средства за какви терапии се харчат у нас?

Да и то особено в частта, когато говорим за редки заболявания, защото там са най-големите разходи. И може би отново трябва да помислим дали тези разходи трябва да идват от бюджета на НЗОК. Защото все си мисля, че тези скъпоструващи терапии трябва да са в отделен фонд към МЗ и давам следния пример - терапията на едно дете със спинална мускулна атрофия за една година като сума е колосална, мисля си, че много хронично болни се ощетяват предвид този факт. Може би трябва да се помисли за програма, която касае редките заболявания, защото там иновативните терапии са много скъпи. Ние имаме нужда от тези терапии, но трябва да намерим оптимален начин българските пациенти да достигат до тях. България се забавя по достъпа до иновативни терапии и върху това също трябва да се работи.

Въпросът е през къде минава пътя – в даването на пари или първо да обвържем тези разходи с прозрачност и резултат?

Пак ще се върна към редките болести, защото мисля, че там е най-големият теч. Ако имаме регистри, ще можем да прогнозираме разходите за заболявания. Отделно все още не е решен и проблемът с използването на генерици – решихме, че ще ги използваме, а много лекари и пациенти се плашат от това. Има състояния, когато наистина генерици не могат да се прилагат, но лекарите и фармацевтите са тези, които могат да посъветват пациента кои са тези случаи. Спомнете си началото на пандемията - тогава масово хората ходеха и купуваха лекарства без да имат нужда, просто се запасяваха, защото някъде бяха прочели, че се използват, но никой не помисли дали това лекарство е подходящо за него или не е. Имаше едно паническо презапасяване - аз го имам това в къщи, значи ще преживея кризата. Не трябва да разсъждаваме така, а да се консултираме с нашите лекари и фармацевти как да се лекуваме.

Знаем ли каква е ефективността на терапиите у нас, особено в областта на онкологията и редките болести?

За съжаление, мисля, че такава информация няма и това е големият проблем.

Считате ли, че трябва да има, ако искаме да има по-бърз достъп до терапии и по-голям ресурс за тях?

Разбира се, това е един плюс, дали дадена терапия показва наистина добри резултати, а сега е като на сляпо. При някои пациенти има добри резултати, при други – не, но тази информация не се обменя на съответното ниво, а по-скоро между самите пациенти. Това е малко опасно, защото особено при онкологичните заболявания не може един пациент да препоръчва терапия на други, това е работа на онколога. И трябва да научим нашите пациенти да слушат лекарите, а не да искат определени препарати, без да си дават сметка, че тази терапия за тях може да се окаже неподходяща.

А самите лекари имат ли достатъчно информация за ефикасността на терапиите?

Не мисля. Но може би големият проблем за онкологията е в по-малките градове, където става още по-трудно да оцелееш.

Вярвате ли, че по-скъпото винаги означава по-добър резултат?

Не винаги. Самата терапия, която ще прилага лекаря, зависи от състоянието на пациента и резултатът, който се търси. Не е нужно винаги да се прибягва до най-скъпата терапия.

НСЦРЛП следи 28 молекули, като основната част от тях са онкологични – смятате ли, че резултатите от това проследяване трябва да бъдат публични?

Да, особено, когато става дума за онкология. Публични трябва да са резултатите от отделните терапии със съответните анализи за ефективността им.

Кои са най-належащите промени в областта на лекарствената политика, само с увеличаване на финансовия ресурс ли се решават проблемите?

Не мисля, че трябва да залагаме само на финансовия ресурс, трябва да има по-добро планиране. Трябва да имаме една добра картина кои от хроничните заболявания са по-голяма група, а достъпът до иновативни терапии трябва да се промени, както и структурата на системата, но аз не съм човекът, който може да даде рецепта за това. Тук е нужен един мултидисциплинарен проект, който да преобърне сега действащата система. Защото проблемите и течовете в нея са много. За да бъде подновен протокол на пациент с АПХ например трябва да му бъде направена дясна сърдечна катетеризация без значение дали той има нужда, а това не отговаря на европейските ръководства. Правейки тази инвазивна процедура, когато не е нужно, защо тези 700 лв. трябва да се употребят, когато има пациенти със спешни сърдечни състояния, на които тя е нужна. Но, ако откажеш процедурата, нямаш право на терапия. Когато във Виена ме попитаха, колко такива процедури имам и чуха -7, лекарите изпаднаха в ужас, защото това е голямо натоварване на организма. Тогава лекарите ме попитаха – Толкова често ли ви е променяна терапията. Казах - Не, просто е условие, за да имам терапия. Има хиляди други течове в системата, но искам да говоря с факти, които познавам, затова дадох този пример, който продължава от 2012 г. и досега.

Какъв е сега дефицитът до иновативна терапия?

Има случаи, но те са много малко. Примерно направени генетични изследвания с редки форми на рак, при които се оказва, че определена терапия би действала отлично при тях, но на местно ниво препаратът не е регистриран за този вид заболяване и самата процедура става много тромава. Един процес по регистрация трае години и понякога пациентите са принудени сами да плащат разходите си на месец, а те са около 6 хил. лв. Но това са единични случаи и може би поради това самите компании не полагат усилия, за да може лекарството да се използва и в други случаи. Има такъв прецедент и при трансплантирани пациенти – единият от препаратите не е разрешен за белодробно трансплантирани пациенти, тъй като те са малко, самата компания не е заинтересувана.

А дали изобщо решението на подобни казуси е по силите на една държава като България с намаляващо население и съответно пазар или е нужно решение на европейско ниво – някакъв общ пул, както се предлагаше преди за редките болести?

Това е интересно като предложение, но незабравяйте, че в рамките на ЕС съществуват огромни неравенства. Един такъв пул е хубава идея, но трябва да бъде гарантирано, че всички пациенти в рамките на ЕС ще имат равен достъп, защото дори и сега с ваксините сме свидетели какво се случва.

Източник: Clinica.bg