Неравенствата между българските и останалите европейски пациенти, страдащи от онкологични заболявания, са огромни. Това каза в интервю за БТА д-р Станимир Хасърджиев, генерален секретар на Европейското партньорство за достъпно здравеопазване и генерален директор на Национална пациентска организация. Хасърджиев ще участва в започващия утре в Рига двудневен Европейски конгрес на онкологичните пациентски организации „За равенство в борбата с рака“.

Статистиката показва, че е възможно от времето на регистрация на едно лекарство в Европейската агенция по лекарствата до момента, в който е налично в България, минават средно две години – срок, който е немислимо дълъг, каза Хасърджиев. По думите му това, че в даден момент лекарството е налично в България, не означава, че е и достъпно за пациентите. В западноевропейските държави почти веднага подсигуряват тези нови опции за своите пациенти, защото там животът е по-ценен отколкото бюджета, допълни Хасърджиев.

Достъпността до ново лекарство в България се затруднява заради наложени рестрикции от страна на здравните институции – подбор на пациенти, критерии, на които трябва да отговарят и др. Това са лекарства по протоколи и протоколи трябва да има, ако са основани на научни доказателства, а не на административни похвати, ограничаващи броя на пациентите, добави той. Има много рестрикции и към ценовата политика на фармацевтичните компаниите, посочи още Хасърджиев. По думите му въвеждането на нови лекарства в България е трудоемко и скъпо начинание на фармацевтичните компании, а освен това рискува целият общоевропейски пазар, тъй като обикновено българската цена е най-ниската и е възможно тя да срине цялата европейска ценова политика на компанията.

В България има изискване цената да бъде най-ниска от всички референтни държави. Това не звучи лошо, но на практика наличието на такова изискване кара компаниите да държат цените си за цяла Европа сравнително високи, което автоматично означава, че за България те са непосилно високи, каза още Хасърджиев. Поради точно тази система на референтни цени, която много бързо уеднаквява цените в цяла Европа, производителите държат сравнително висока цена, която обаче е подходяща за западноевропейските държави, но не е съобразена с източноевропейския пазар. Това е причината страната ни да прибягва до изискването фирмите да дават задължителни отстъпки към НЗОК, но това не остава незабелязано от компаниите, които и без това „не се нареждат на опашка да продават лекарствата си в България“, добави той. Към това се прибавят и огромните бюрократични пречки, които могат да имат в процеса на одобряване на лекарството – оценка на здравните технологии, комисии, изисквания за брой държави, които да започнат първи реимбурсиране, а едва след това и България започва да реимбурсира даденото лекарство. Производителите определят ценовата си политика спрямо големите пазари, като презумпцията е, че тези пазари би трябвало да поемат финансовата тежест в по-голяма степен, за да може по-бедните държави да получават по-добри условия и по-добри цени. Ние, обаче, като членове на ЕС, попадаме в групата на богатите и по тази причина в Европа цената на лекарствата е една от най-високите в света, след САЩ. За да получим по-ниска цена, трябва да сменим системата и тя да не бъде референтна, защото вместо да намалява цените, ги държи относително високи, особено за държавите в Централна и Източна Европа, допълни Хасърджиев.

Друго неравенство между пациентите, освен затруднения достъп до иновативни терапии, е достъпът до скринингови програми. По думите му в България няма организирани истински скринингови програми, тъй като такива програми включват точно определени действия, а не само осигуряване на едно изследване в рамките на две години. Скрининговите програми трябва да включват освен прегледи, уведомяване на пациентите, подбор на целеви групи, правилно насочване към съответните специалисти, адекватно и навременно лечение, ако се открие дадено заболяване, припомни Хасърджиев.

Българските пациенти са ощетени и заради това, че им липсва помощ след като вече са диагностицирани, посочи Хасърджиев. По думите му те се лутат по клиники, липсва им информация, не знаят къде ще отидат и на кого ще попаднат. В България трябва да има уеднаквен стандарт по онкология, който да гарантира на пациентите, че онколозите подхождат по един и същи начин, и че болните ще получат качествена здравна услуга. Българските гайдлайни много често закъсняват с осъвременяването си, добави той.

Най-големият ужас за онкоболните и близките им е липсата на адекватни палиативни грижи, включително и на адекватно обезболяване по време на лъчетерапия. Българските пациенти биват оставени в мъки, в края на живота им те са изоставени от цялата система, каза още Хасърджиев.

Според статистиките за различни здравни показатели България е на опашките им и резултатите се виждат по високата смъртност, по късното диагностициране, множество усложнения и др. и дори и да не сме единствената такава държава, проблемите при нас са най-силно обострени. За профилактика и за скрининг само се говори, но насреща като че ли няма нищо. Мултидисциплинарният подход и комплексността в лечението са застъпени в много малко лечебни заведения. Ако към тях се прибавят и социалните проблеми, които един пациент би могъл да има – с работодател, с трудоустрояване и др., въобще не е лесно в тази държава да бъдеш пациент.

В отговор на въпрос в коя държава най-добре са организирани грижите за пациентите с онкологично заболяване Хасърджиев каза, че категорично се откроява Франция, в която има много добра социално ориентирана система, с грижа за пациента и с иновативни лекарства. Във Франция, когато за дадено лекарство има данни, че може би ще има много голям ефект, държавата успява да го подсигури за пациентите си една година преди регистрацията му, посочи още Хасърджиев. Манталитетът и нагласите на Франция в това отношение са за пример. Финландия също е добър пример в тази насока. По думите му в Англия, колкото и да е наистина труден достъпът до лекар специалист, в областта на диагностиката и скрининга на онкологичните заболявания са ненадминати.

На предстоящи конгрес очаквам „да си сверим часовниците“ и най-вече как се движи изпълнението на Европейския раков план, добави той. В България все още нямаме антираков план, което ни поставя отново на опашката. Държавите, които изготвиха антираков план, през следващите години ще имат достъп до доста европейски средства за изпълнението му. Надявам се, че въпреки закъснението ни, ние ще успеем да създадем антираков план и няма всичко отново да остане само на хартия. Случващото се през последните 10-15 години, в които липсва сериозна грижа за онкоболните пациенти, се дължи на неадекватна политическа воля и на липсата на административен капацитет, според Хасърджиев. Честата смяна на министри, които от своя страна сменят масово висшия персонал във ведомствата, също е причина за липса на адекватни политики. Всеки нов министър започва отначало, няма приемственост и последователност в действията на администрацията така, както е в Брюксел, например, където структурите са стабилни, с много добри експерти. В България такава институция няма, каза още Хасърджиев.

Източник: БТА

Translate »